BEGIN:VCALENDAR
VERSION:2.0
PRODID:-//knigolubitel.com - ECPv6.17.2//NONSGML v1.0//EN
CALSCALE:GREGORIAN
METHOD:PUBLISH
X-WR-CALNAME:knigolubitel.com
X-ORIGINAL-URL:https://knigolubitel.com
X-WR-CALDESC:Събития за knigolubitel.com
REFRESH-INTERVAL;VALUE=DURATION:PT1H
X-Robots-Tag:noindex
X-PUBLISHED-TTL:PT1H
BEGIN:VTIMEZONE
TZID:Europe/Moscow
BEGIN:STANDARD
TZOFFSETFROM:+0300
TZOFFSETTO:+0300
TZNAME:MSK
DTSTART:20250101T000000
END:STANDARD
END:VTIMEZONE
BEGIN:VEVENT
DTSTART;TZID=Europe/Moscow:20260508T180000
DTEND;TZID=Europe/Moscow:20260508T190000
DTSTAMP:20260506T162454Z
CREATED:20260506T162454Z
LAST-MODIFIED:20260506T162454Z
UID:9049-1778263200-1778266800@knigolubitel.com
SUMMARY:Евгения Динева в Близък прочит
DESCRIPTION:Книга за нишките\, които преминават през нас\, през думите и делата ни\, с които се свързват всички моменти от животите ни. Книга за „червените конци“\, от които зависим\, но и които зависят от нас. Така разнищваме и съшиваме\, така се разказваме\, така намираме общото и между несъчетаеми случки\, хора\, светове. Така отново и отново се оказваме на „гарата“ с всички ни възможности и невъзможности за посока и път\, за следващо пътуване. \n***\n„Светът в разказите на Евгения Динева сякаш е мястото\, което познаваме: с пустотата на междублоковите пространства\, със съобщенията върху телефонните екрани\, със случайните и нетрайни познанства. Но историите тук напомнят за съществуването на пролуки\, в които се явява внезапно просветление. Те отварят спомените\, завръщането към детството или към някакви незапомнени и неосъзнати начала. В тях човекът усеща какво е калава – невидима червена нишка\, която ни свързва\, води ни и може би ни осмисля.“\nБорис Минков \n„Тези красиви червенозлатисти истории са пример за модерна\, концептуална и сетивна проза: умело боравене с езика\, вглеждане в детайлите\, ритмичност. Калавата – фината нишка\, която минава през разказите на Евгения Динева\, се запечатва в паметта ни като образ\, който ни напомня за най-важния ритуал – този на живеенето.“\nМихаела Илиева \n*** \n„Камъкът под ръцете ми пари\, въпреки че слънцето вече залязва\, докато мармаладените облаци се движат тромаво и бавно\, за да изпратят отиващия си ден. Въздухът ухае на сол и лято. Гларусите летят ниско над водата. От мястото\, на което стоя\, птиците приличат на разхвърляни бели листове. Носят се плавно с вятъра и скоро ще се разтопят някъде в далечината. Надвесвам се през парапета – искам да ги докосна. Знам\, че няма да успея. Откакто бях дете\, правя опити да ги хвана и винаги почти успявах. А „почти“ е най-лошото място\, на което можем да бъдем\, затова и не съм се отказала през всичките тия години. Стъпвам на пръсти и се протягам още малко. Не ми се завива свят\, като гледам надолу\, и нямам нужда да се държа за нещо\, за да не изгубя почва под краката си. Не ме е страх – може пък да хвана някоя от птиците този път.\n– Внимавайте\, опасно е! – Гласът идва от много близо до мен и се сепвам\, като веднага се отдръпвам от парапета. Изглежда\, наистина съм се била надвесила прекалено много. – Извинете\, не исках да ви уплаша – казва той\, докато се приближава. – Но за момент реших\, че се опитвате да скочите.\nСрещу мен стои мъж приблизително на моите години\, с коса – пак почти като моята\, разпиляна от вятъра. Струва ми се така\, защото под светлината на залеза всичко е боядисано в същия този ален цвят.\n– Защо всички си мислят\, че ако някой стои на мост\, то е\, защото иска да скочи?\n– Може би защото всички гледаме едни и същи филми\, четем еднакви книги. Хората са привлечени от драматизма на края.“\nиз „Калава“\,\nЕвгения Динева \n📅 8 май\n🕖 18:00 ч.\n📍 ТАМ\, гр. Велико Търново
URL:https://knigolubitel.com/event/evgeniya-dineva-v-blizak-prochit/
LOCATION:ТАМ\, ул. „Велчо Джамджията“ 16\, Велико Търново
CATEGORIES:Представяния на книги
ATTACH;FMTTYPE=image/jpeg:https://knigolubitel.com/wp-content/uploads/2026/05/679560068_1304253518569107_1490592602580337125_n.jpg
END:VEVENT
END:VCALENDAR