BEGIN:VCALENDAR
VERSION:2.0
PRODID:-//knigolubitel.com - ECPv6.17.2//NONSGML v1.0//EN
CALSCALE:GREGORIAN
METHOD:PUBLISH
X-WR-CALNAME:knigolubitel.com
X-ORIGINAL-URL:https://knigolubitel.com
X-WR-CALDESC:Събития за knigolubitel.com
REFRESH-INTERVAL;VALUE=DURATION:PT1H
X-Robots-Tag:noindex
X-PUBLISHED-TTL:PT1H
BEGIN:VTIMEZONE
TZID:Europe/Moscow
BEGIN:STANDARD
TZOFFSETFROM:+0300
TZOFFSETTO:+0300
TZNAME:MSK
DTSTART:20250101T000000
END:STANDARD
END:VTIMEZONE
BEGIN:VEVENT
DTSTART;TZID=Europe/Moscow:20260529T180000
DTEND;TZID=Europe/Moscow:20260529T190000
DTSTAMP:20260506T162937Z
CREATED:20260506T162937Z
LAST-MODIFIED:20260506T162937Z
UID:9053-1780077600-1780081200@knigolubitel.com
SUMMARY:За първи път във Велико Търново ще гостува Теа Монева
DESCRIPTION:Роман за порастването\, за различните ни версии. Книга за пътуването по света и в себе си\, за търсенето на смисъла\, същността\, истината. Повествование за живеенето като неспирен процес на изгубване и намиране\, на създаване и пресъздаване. С обич. С усет за изкуството\, за човека\, за доброто. \n***\n„Героинята на Теа Монева е от поколението на децата\, които година след година заминаваха да учат извън България. От поколението\, обременено от очакванията на родителите си. Но и стъписано пред възможните избори. \nНия търси мястото си. Престъпва не просто прага на университета в Мюнхен\, а и границата между детството и света на възрастните. И уж нищо лошо не се случва\, а в този свят ѝ е неуютно. Въпросът\, който авторката скрито задава\, е: кога спряхме да искаме да бъдем добри хора и пожелахме да бъдем само успешни. И защо.\nДеликатно писане. Тихо и утешително.“\nИна Иванова \n„Теа Монева майсторски изписва вкуса на спомените и отиващото си детство и картографира местата за напускане и завръщане\, за да можем да заминем и да се върнем отново или наново\, намирайки път към себе си. Мандариненото момиче може да съм аз\, а може да сте вие\, може да пътува от Варна към Мюнхен\, от Бургас към София или от София към Амстердам. Всеки има своите си версии\, заключени в стаите на времето\, но има и по една Ния. „Мандарини по Мариенплац“ е откровено обяснение в любов към живота. Твърде често забравяме\, че животът не е\, за да бъде разбран\, а да бъде изживян. И Теа Монева е тук\, за да ни го напомни.“\nНия Харалампиева \n*** \n„Наблюдаваше ме огромен плъх\, изправен пред мен с розова рокля\, мустачките му заплашваха да напуснат платното. Държеше вестник\, но вместо да чете буквите по страниците\, погледът му се рееше в облаците над него. В цялата картина имаше нещо успокояващо\, но едновременно с това насилствено\, отне ми известно време да забележа\, че в краката на плъха има миша отрова и няколко капана със сирене\, а до тях – нападали плъхове\, голи малки клетници\, несравними с размерите на господаря си\, заемащ почти цялото платно.\nГалерията беше с големина на две студентски стаи\, лепнати една за друга. Освен картината на плъха по стените висяха още няколко\, които обаче не успях да запомня. В ъгъла на дървена маса бяха пръснати картички с фотографии.\nНай ми хареса една снимка на разпилени по Мариенплац мандарини\, изглеждаше ми позната\, все едно аз я бях правила. Чудех се кой е разпръснал мандарините по площада\, откога лежат безпомощно върху плочките\, колко дълго са пътували\, за да пристигнат тук\, в кое крайче на света са родени\, усещат ли\, че не принадлежат\, че са чужденци\, или вече чувстват Мюнхен като втора родина.\nОсвен мен и Флорис в галерията се въртяха още няколко души. Стените ѝ бяха на петна\, отдавна не бяха боядисвани\, което придаваше небрежност на цялото пространство\, по-важни бяха картините и фотографиите.\nФлорис разказа\, че картината на плъха била на най-обещаващия талант\, който в момента се обучавал в Академията и по когото тя си падала. Имал зелени очи\, дълги кестеняви коси\, стигащи до раменете\, както и способността да вижда подробности в света\, които другите не успяват да забележат\, и да ги рисува. Флорис допря показалец до устните си и ми направи знак да запазя споделеното за себе си. Макар и рядко да се засичали\, той бил една от причините тя да помага като доброволец в организирането на изложби\, другата била\, че се чудела дали да не запише фотография в Академията.\n– Няколко души от зийдлунга учат фотография в Академията – продължи. – Покрай тях се запалих. Не бях чувала за Академията. Знаех два университета в Мюнхен – моя и Техническия. Не се престраших да питам\, не исках да звуча глупава\, а и в описанията на картините\, както и тези на гърбовете на картичките освен името на автора пишеше и Академия на изящните изкуства Мюнхен\, випуск еди кой си. Реших сама да се информирам какви специалности предлага въпросната Академия.\n– Ще ме изчакаш ли горе пред главния вход? Там е колелото ми – помоли Флорис\, след като ме разведе из галерията\, – ей сега идвам.\nПоредното нещо\, което не разбирах. Тръгнахме да се шляем\, а тя буташе колелото си със закачен сърф на него. За какво ѝ беше? Бях видяла сърфове и в двора на зийдлунга\, но не разбирах. Наблизо нямаше море.“\nиз „Мандарини по Мариенплац“\,\nТеа Монева \n📅 29 май\n🕖 18:00 ч.\n📍 ТАМ\, гр. Велико Търново
URL:https://knigolubitel.com/event/za-parvi-pat-vav-veliko-tarnovo-sthe-gostuva-tea-moneva/
LOCATION:ТАМ\, ул. „Велчо Джамджията“ 16\, Велико Търново
CATEGORIES:Представяния на книги
ATTACH;FMTTYPE=image/jpeg:https://knigolubitel.com/wp-content/uploads/2026/05/677951480_1306672454993880_1073200405453765116_n.jpg
END:VEVENT
END:VCALENDAR