Романът на Пърсивал Евърет беше отличен с престижната награда за 2025 г., заедно с други книги в категориите художествена литература, обща документалистика, мемоари, поезия, история и биография.
Пърсивал Евърет спечели наградата „Пулицър“ за художествена литература през 2025 г. за своя 24-ти роман „Джеймс“.
Финалисти в категорията художествена литература бяха „Headshot“ от Rita Bullwinkel, „Mice 1961“ от Stacey Levine и „The Unicorn Woman“ от Gayl Jones.
Публикуван през март 2024 г. и посрещнат с широко одобрение от критиците, „Джеймс“ се появи в почти всички списъци с „най-добрите книги“ за годината. Романът беше финалист за наградата „Букър“ 2024 и за наградата PEN/Faulkner 2025, както и носител на Националната литературна награда за 2024 г. В речта си при получаването на последната, през ноември миналата година, Евърет се пошегува, благодари на журито „че са заложили репутацията си на карта“. Преди това бе заявил пред списание New Yorker, че смята литературните награди за „обидни“, определяйки ги като „злонамерени сравнения между произведения на изкуството“.
Чрез издателството си Doubleday, Евърет каза:
„Изненадан съм и съм поласкан, но най-вече съм изненадан. Това е невероятна чест. Особено съм поласкан, че бях разглеждан заедно с останалите финалисти.“
„Джеймс“ разказва по подривен начин историята от Приключенията на Хъкълбери Фин на Марк Твен, но през погледа на Джим – поробен баща, който се стреми да се събере отново със семейството си. „Може времето да е случайно избрано, но не би могло да е по-подходящо“, пише литературният критик на The Washington Post, Рон Чарлз, в рецензията си.
„Разединените ни Щати отново се разкъсват по въпроса кои книги трябва да бъдат забранени и как да се преподава афроамериканската история. … Има ли по-подходящ момент един от водещите автори в страната да преосмисли най-емблематичния роман на нацията?“
Евърет отдавна има репутация на автор на амбициозни, но недооценени книги. (Освен художествена проза, той е публикувал множество сборници с разкази и поезия, както и детска книга.) В профил от 2022 г. за The Washington Post Асали Соломон описва Евърет като „един от най-неподражаемите и отличими гласове в съвременната американска литература“, който въпреки това „остава до голяма степен непознат за масовата публика“. Година по-късно романът на Евърет Erasure (2001) беше адаптиран във филма American Fiction, чийто сценарий спечели „Оскар“ на церемонията през 2024 г. Същия месец беше публикуван и James.
Наградата за нехудожествена литература беше присъдена на To the Success of Our Hopeless Cause: The Many Lives of the Soviet Dissident Movement от Benjamin Nathans.
Финалисти в категорията бяха Until I Find You: Disappeared Children and Coercive Adoptions in Guatemala от Рейчъл Нолан и I Am on the Hit List: A Journalist’s Murder and the Rise of Autocracy in India от Роло Ромиг.
Книгата на Jason Roberts за Карл Линей и Жорж-Луи Леклер, Every Living Thing: The Great and Deadly Race to Know All Life, спечели наградата за биография.
Финалисти в категорията бяха John Lewis: A Life от Дейвид Грийнбърг и The World She Edited: Katharine S. White at The New Yorker от Ейми Рийдинг.
Feeding Ghosts: A Graphic Memoir, графичните мемоари на Tessa Hulls, в които се проследяват три поколения китайски жени, спечелиха наградата за мемоари или автобиография.
Финалисти бяха I Heard Her Call My Name: A Memoir of Transition от Луси Сант и Fi — мемоарът на Александра Фулър за смъртта на 21-годишния ѝ син.
В категорията „История“ наградата беше поделена между две книги: Native Nations: A Millennium in North America от Kathleen DuVal и Combee: Harriet Tubman, the Combahee River Raid, and Black Freedom during the Civil War от Edda L. Fields-Black.
Книгата Plantation Goods: A Material History of American Slavery от Сет Рокман също беше отличена като финалист.
New and Selected Poems от Mary Oliver спечели наградата за поезия.
Финалисти в категорията бяха Bluff: Poems от Дейнез Смит и An Authentic Life от Дженифър Чанг.
Снимки: Good Reads и The New York Times
По материали на: The New York Times
