Рожденият ден на Пипи Дългото чорапче: Как се ражда една литературна икона
На 21 май 1945 година за първи път излиза от печат книгата „Пипи Дългото чорапче“ (Pippi Långstrump) от шведската писателка Астрид Линдгрен. Това е и датата, която се смята за „официалния рожден ден“ на най-силното и най-свободолюбиво момиче в детската литература.
📚 Началото: една приказка, родена в болнично легло
Историята на Пипи започва през 1941 г., когато малката Карин Линдгрен, дъщеря на Астрид, е болна и помолва майка си да ѝ разкаже нещо забавно. Името „Пипи Дългото чорапче“ е изцяло измислено от Карин, а героинята се ражда спонтанно – весела, силна, независима и напълно различна от всяко друго дете.
През 1944 г. Астрид подарява ръкопис на историята за рождения ден на Карин, а същата година го изпраща до издателство Albert Bonniers Förlag, което го отхвърля. Малко по-късно тя изпраща ревизирана версия до издателство Rabén & Sjögren – и книгата печели първа награда в конкурс за детска литература.
🔖 21 май 1945 г. – първото издание на „Пипи Дългото чорапче“ излиза в книжарниците и предизвиква сензация в Швеция.
👧 Коя е Пипи?
Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългото чорапче е всичко, което децата мечтаят да бъдат:
– живее сама във Вила Вилекула;
– има маймунка (Господин Нилсон) и кон на верандата;
– не ходи на училище;
– притежава несравнима сила – вдига кон с една ръка;
– разполага с куфарче, пълно със златни монети;
– не се подчинява на възрастни, но е справедлива, щедра и безкрайно забавна.
Образът на Пипи е едновременно детски бунт и поетично въображение – тя обръща света с главата надолу, но го прави с усмивка и чар.
🌍 Пипи завладява света
През следващите десетилетия книгата за Пипи е преведена на над 70 езика, включително на български (първото издание у нас се появява през 1968 г., превод на Вера Ганчева).
📺 През 1969 г. шведската телевизия излъчва сериал с Ингер Нилсон в ролята на Пипи – поредицата става хит в Европа, особено в Германия и Източния блок, включително България.
Към днешна дата от поредицата са продадени над 70 милиона копия, а Пипи е призната за една от най-влиятелните героини в световната детска литература.
✨ Повече от герой – културен феномен
Образът на Пипи често предизвиква полемика:
– За някои тя е въплъщение на анархията и липсата на дисциплина.
– За други – символ на свободата, равенството и детското въображение без граници.
„Не съм писала за Пипи, за да възпитавам. Просто исках да забавлявам децата – но е хубаво, че тя ги кара да се чувстват силни.“ – казва самата Астрид Линдгрен.
🎂 Защо празнуваме на 21 май?
Макар самата Пипи да няма точно определена рождена дата в книгите, 21 май 1945 г. – денят, в който книгата е публикувана за първи път – се приема за нейния официален рожден ден.
✏️ Редакции и културен контекст
През годините някои издания на „Пипи Дългото чорапче“ претърпяват редакции, свързани с употребата на остарели и вече смятани за обидни термини. Най-известният случай е от 2014 г., когато шведското издателство Rabén & Sjögren публикува ново издание, в което е променен изразът „негърски крал“ (negerkung) – използван за бащата на Пипи – на „крал на южните морета“¹. Редакцията предизвиква широка обществена дискусия в Швеция и други страни относно границата между културна чувствителност и цензура². Астрид Линдгрен не доживява този дебат – тя умира през 2002 г., но още през 1970-те години изразява разбиране към необходимостта от езикова промяна, като заявява, че ако определени думи нараняват, „тогава нека ги променим“³.
🗒️ Бележки под линия:
- Sveriges Television (SVT), 2014 – „Pippi får ny text i nyutgåva“
- The Guardian, 2014 – „Pippi Longstocking books updated to remove racist terms“
- Die Zeit, архив на интервюта с Линдгрен, цитиран в Lindgren, M. (2007). A World Gone Mad: The Diaries of Astrid Lindgren, 1939–45)
📚 Източници и препратки
- Astrid Lindgren Company – https://www.astridlindgren.com
- Rabén & Sjögren – архив на първите издания
- The Oxford Companion to Children’s Literature, Humphrey Carpenter & Mari Prichard
- Wikimedia Commons – обществено достъпни илюстрации
- Интервюта и речи на Астрид Линдгрен, достъпни в архива на Шведското радио и телевизия (SVT/Sveriges Radio)
