
Море от спомени: Варна посрещна Софи Бехарано и историята на едно спасено семейство
На 17 май 2025 г., в уютната читалня на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна, се състоя среща, която остави дълбок емоционален отпечатък в сърцата на присъстващите. Мексиканската писателка Софи Бехарано де Голдберг представи своя роман „Морската градина“ – произведение, което преплита личната история на нейното семейство с един от най-знаковите морални актове в историята на България – спасяването на българските евреи през Втората световна война.
Съдържание
Събитието бе организирано по инициатива на издателство „Лемур“, с подкрепата на Регионална библиотека “Пенчо Славейков” във Варна, Община Варна и Испанския институт „Сервантес“ в София, с активното участие на преводачката на книгата – Рада Ганкова. Присъстваха и художникът на корицата Хаби ел Мааза Гомес, както и гости, свързани с историята на семейство Бехарано.
От Варна до Мексико – пътят на паметта
Романът „Морската градина“ разказва историята на малкия Алберто (бащата на Софи) – шестгодишно момче, чийто живот се преобръща, когато баща му е отведен от нацистите. Действието се развива през 1942 г., когато цар Борис III отказва да предаде 20 000 български евреи на нацистите, демонстрирайки смелост и човечност. Историята е разказана през очите на дете, което трябва да порасне преждевременно, за да защити семейството си и да съхрани надеждата за обединение.
Години по-късно, вече в Мексико, Алберто разказва на дъщеря си за преживяното и тя се наема с нелеката задача, да превърне спомените в роман. Така се ражда “Морската градина”.

Преводачката Рада Ганкова сподели, че корицата на книгата е вдъхновена от неин сън, който тя разказва на екипа, работещ по корицата на книгата. Художникът Хаби ел Мааза Гомес прегръща идеята и изобразява на предната корица входът на Морската градина във Варна – мястото, откъдето започва историята на семейството Бехарано, а на задната – мексиканския град Тулум, символизиращ новото начало. Този визуален паралел подчертава пътя на паметта и връзката между двете култури.



Езикът на спомените
Рада Ганкова разказа още за предизвикателствата при превода на романа, тъй като историята е дълбоко свързана с българския език и култура. Бащата на Софи, Алберто, е запомнил български думи и имена на емблематични места във Варна, като Малкото казино, сладкарница „Пчела“, бул. Мария Луиза. Преводачката сподели, че е проучвала детайлно местата и всички културни препратки, свързани с Варна, за да предаде възможно най-точно всеки спомен на Алберто.

Източник: Изгубената България
Среща на поколенията
Един от най-вълнуващите моменти на събитието беше присъствието на читател, чийто баща е бил съученик на дядото на Софи – Ефраим. Той разказа как след Втората световна война класът редовно се е събирал, а появата на Ефраим Бехарано (или Биджерано, както е била позната фамилията във Варна) винаги е носела радост и спомени от едно отминало време. Софи си спомни как като дете е гледала с любопитство как баба ѝ и дядо ѝ приготвят огромни куфари за България – пълни не само с багаж, а с очакване и обич към мястото, откъдето са тръгнали.
Полъх от България
Още от дете Софи Бехарано е закърмена с аромата на българските рози – ухание, което баба ѝ е пазела грижливо в шишенца от розово масло и в спомени, предавани с нежност. В романа ароматите са не просто фон, а носители на чувства и време. А за срещата във Варна Софи бе избрала да носи пола, обсипана с рози – мълчалив поклон към страната, оставила траен отпечатък в семейната ѝ памет.
Паметта като пътеводител



Срещата във Варна беше не просто литературно събитие, а дълбоко лично преживяване, което обедини хора от различни поколения и култури. „Морската градина“ е роман, който изгражда мост между миналото и настоящето, между България и Мексико, между спомените и надеждата. Софи Бехарано де Голдберг успя да предаде тази история с нежност и сила, напомняйки ни, че паметта е най-силният пътеводител в търсенето на идентичност и принадлежност.
Снимки: Knigolubitel.com и Регионална библиотека “Пенчо Славейков”
Срещата беше много емоционална!