Всеки ден е ден на книгата, на буквите, на културата и писаното слово. Това обичам да си повтарям всеки път, когато пропусна да изпълня плана си за пост, с който да ознаменувам дадена хубава дата – като 24-и май, например.
Затова със закъснение споделям за едно събитие, което се случи в навечерието на празника – на 22-ри, четвъртък, Радио Варна бе домакин на една чудесна среща с автора Николай Новкиришки.
Съдържание
Защото корицата е важна
От доста време се канех на неговите романи – “Пътетърсачът Зунк” и “Сказание за петте перли” и ги заглеждах в сайта на издателство Ерове. Единственото ми извинение, че не се бях сдобила още с тях бе, че тайно се надявах да им посветят една от месечните кутии на издателството – съгласете се, че малко фен мърч (как да пропуснем на празника да използваме някой подобен термин! 😁 ) с тези рисунки би изглеждал фантастично. Защото именно кориците на Свилен Димитров привлякоха вниманието ми, но след всяко следващо късче информация, което научавах за автора и книгите, въодушевлението ми нарастваше.
А и какво е по-хубаво дори от красива книжна кутия? Точно така, среща на живо с автора и художника.
Кой е Николай Новкиришки?
Първо, оказа се, че Николай Новкиришки е родом от Варна. Аз държа на бургаското си потекло, но вече приех и Варна за мой дом след толкова години (а и по бащина линия). Важното в случая е, че обожавам да откривам варненските автори. Освен това, той е зъболекар, завършил престижния Мартин Лутер Университет в Германия. А ако има нещо по-готино от морскоградски фентъзи автори… то това са фентъзи автори, които споделят – донякъде, всички медицински специалности слагам под тази шапка – моята професия. И още нещо – Николай Новкиришки далеч не е прохождащ автор, въпреки енергията и жизнеността, които излъчваха текстовете му, когато ги четях – литературната му кариера започва преди повече от двадесет години.
Минути преди началото на срещата
Който е посещавал представяния в Арт салона на Радио Варна, знае колко е готина атмосферата там (и прохладна – мечтая си за повече книжни събития там през лятото!). Още на прага ни посрещна задължителната маса с творчество – отидох да си грабна двата романа, на които бе посветено събитието, но заварих там още нещо – богато илюстрираните “Приказка за старото море и мъдрата гора” и “Приказка за Еколина”, по-стари творби на автора. Отгърнах ги и – каква изненада – вътре намерих стихове! Само няколко кратки минути ми трябваха, за да се влюбя в тях. Не е нужно да казвам, че си тръгнах с четири книги, а не с две. Смятам подробно да ви разкажа за тях по време на следващия “Четатон на бъдещето” на bookfan.tasy, защото са идеални за целта – с други думи, написани с грижа за природата и докосващи читателя така, че да повярва и да работи за идеята за едно по-добро бъдеще за човека и природата.
Бележки отпреди години
Водещ на събитието беше Елица Виденова, която е много неща – журналист, администратор, но преди всичко поет. Това си личеше и в прекрасното писмо – представяне, с което запозна публиката с автора. Дали то бе маркетингов трик, както на шега загатна – да ни разкаже първо за старите му творби, така че да изостри апетита ни за новите – не знам, но наистина бе чудесно да я слушам. Това бе може би най-хубаво разказаното посещение при стоматолог – а аз обичам да ходя на зъболекар – т.е. поставям летвата високо.
Драматизация (без драма)
След водещата, думата пое авторът – очаквано скромен за постиженията си, той бързо реши да даде думата на творбите си да говорят вместо него. Но и тук имаше изненада за публиката – същинска драматизация на откъс от “Зунк”, със специалното участие на внука на автора. Сега (аз съм лош човек) и не хваля детските изпълнения без причина – но това беше страхотно. Чудесен прочит от страна на младежа, непринуден и пълен с емоция. В каквато и насока да реши да се развива, нямам съмнение, че ще има успехи – но и на сцена беше страхотен.
Пренесе ме в този страхотен драконов свят, смях се с глас, и си отговорих на най-важния въпрос : включил ли е д-р Новкиришки в творбите си нещо от професионалния си опит. Отговорът е: да, и се беше получило разкошно! Ех, тези драконови зъбни неволи – страховити терапии, брр!
Втори откъс – от “Сказание за петте перли” – ни прочете Елица Виденова. И колкото и да бе страхотна, просто дуото дядо и внук беше недостижимо.
Време за автографи!
Слабост ми е, признавам. За моя голяма радост, на срещата присъстваше и художника на новите корици, в които още в началото споделих, че се влюбих. Свилен Димитров бе така мил да подпише копията ми, така че се сдобих с мечтаното комбо – подпис от автор и илюстратор. Николай Новкиришки бе така добър да подпише романите на мое име – защото влизам във възрастовата граница от осем до сто и осем! 😁 А детските книжки – за сина ми, на когото съм сигурна, че ще му харесат. За мое съжаление вече бързах, и след кратката, но хубава среща с автора, трябваше да потеглям. Бяха ми подшушнали, че и художникът на първите му книги е там, но трябваше да тичам.
Но за какво всъщност става дума в тези книги?!
А, да, и аз не обичам да се сблъсквам с хвалебствия за дадено заглавие, без да ми се издаде дори и трошица за какво е дадена книга.
“Сказание за петте перли” ни разказва за зъл придворен магьосник, който успява да заграби властта и задачата да спасят кралството пада на плещите на принцесата и на сина на придворния лечител (имат и котка!). Скитане, битки, пътуване във времето дори ще са нужни, за да бъде спасено кралството.
“Пътетърсачът Зунк” пък е историята на едно драконче с доста пламенен нрав. На него наистина му се налага да измине дълъг път, да научи много и да открие и себе си, и приятели – за да спаси родната си планета от тегнеща беда.
Все още не съм успяла да прочета докрай двата романа, но това, което съм чела и слушала досега, много ми хареса. Оставям настрана увлекателната фантастична история – макар че, ако успеете, кажете ми как, защото на мен ми е трудно да го направя. Постигнат е онзи труден баланс между урока и назиданието в детско-юношеската литература. Малко неща намирам за по-пагубни в книгите за тази възраст, от директното натякване и четене на морал. И обратното – най-прекрасното, най-ценното за една книга, е неусетно да те направи по-добър. А тези два романа имат този потенциал – ще ти разкрият добродетелните тайни на перлите и ще те поведат (но само в началото – защото този път е личен и съкровен) по пътя към другите и към себе си. А това са уроци, за които всички имаме нужда от напомняне – както гласи анотацията на книгата – независимо дали сме на осем или сто и осем.
Текст и снимки: Нина Митева
