Читателският дневник като терапия
Съдържание
Защо терапевтично писане
Терапевтичното писане, като похват за освобождаване от вътрешни съпротиви и страхове, за отработване на травми или предотвратяване на бърнаут е много добро решение. Става все по-интересно, колкото повече човек си даде свобода да опознава себе си през самия себе си. Този способ има толкова много различни проявления – експресивно писане, креативно писане, писане на писма, изготвяне на списъци, на въпроси, писане със затворени очи и още, и още. Важното е да почувстваш кое е твоето, в точния момент и да си дадеш няколко минути, няколко пъти в седмицата преди лягане или след събуждане, за да го направиш. Освобождаващо е и е съзидателно. Защото сваляш от себе си децибели, които не можеш да изкрещиш и защото така освобождаваш място за тишина и покой на ума и душата си.
Читателският дневник като форма на терапия
Бих искала да предложа воденето на читателския дневник като вид терапия с лист и химикал. Пазарът е наводнен от всякакви видове тефтери, изпъстрени с цитати, графики, точки и тирета, които да ни водят по пътя на книжните ни мемоари. Аз постоянно следя какво ново има, как е оформено, дали е компактно или разпиляно, какъв шрифт предполага. Писането на ръка изисква удобство – химикалът да е удобен, писецът да изкара най-хубавия ти почерк, листа да не е прекалено тънък или дебел, или напротив, да е „оризова хартия”, защото на теб точно така ти харесва.

Аз не харесвам тефтери с прекалено тесни редове, нито такива с много широки. Имам нужда от точен баланс в размерите на всичко – от шаблоните до буквите, които аз оставям. Като цяло предпочитам сама да оформя това, което ще ползвам като пътеводител. Имам стотици тефтери, и не, не преувеличавам. Имам ги. Резултатът е, че мислите ми често са надраскани върху касови бележки, лепящи се листчета или дори опаковки от шоколад, прибрани после в някой от тефтерите. Имам хиляди такива бележки.
Как да започнем?
Тук основният фокус обаче е върху възможността описването на прочетените книги (и дори статии), които са в сферите на интереса ни, да се превърне в терапевтично преживяване. На първо място, ако си нямате подобен готов книжен дневник или тефтер, който сте си харесали за целта – изберете този, който най-най-много ви харесва. Обмислете добре по какъв начин ще подредите този малък космос, който сте тръгнали да създавате. Аз започнах със списък на всички книги, за които си спомних, че съм прочела. Добавих автор, издателство, поиграх си да намеря брой страници на всяка книга. Така синтезирано направих своето въведение към читателския си дневник, свят и пътешествие. Смятам, че е хубаво да го има, за да си дадеш сметка колко много светове си приютил в своя собствен, да си припомниш различни по сила и вид емоции, които са те завладявали, и в крайна сметка са те формирали като личност.
Какво откриваме, когато пишем
Точно това е разковничето. В този дневник събираш себе си през преживяване от прочетеното, независимо дали си чел книгата скоро или в миналото. Начинът, по който тя ти е повлияла може да се повтори, може да извика съвсем различна емоция – показател за това кои ценности и убеждения са се утвърдили у теб, и кои са се променили. Една лична ретроспекция на душевните преживявания, която може да извади на преден план ново виждане за света, решение на задача, отговор на въпрос, да даде посока на кръстопът.
Не заради написаното, не заради прочетеното, а заради почувстваното. Не обстоятелствата ни определят, а начинът, по който ги усещаме и реагираме на тях. Същото е и с книгите. Ако в ръцете си държиш шедьовър на човешката мисъл, но имаш коренно различно разбиране по темата, за теб това ще бъде просто сбор от думи. Днешната литературна реалност ни дава ежедневни примери за това. Има толкова много независими/самоиздаващи се автори, които жънат огромни успехи за територията на нашата страна, но остават маргинализирани от професионалната лига. Хората обаче ги четат, и ги приемат за настолна мъдрост. Откриват се в написаното, припознават се и осмислят цели епизоди от живота си, през чуждата мисъл.
Поглед назад
Ако сте си водили дневници в ранните детски години или в периода на тийнейджърство и сега прелистите няколко страници една част от изписаното ще ви се стори смешно, детинско. От друга част ще ви присвие под лъжичката, защото емоцията ще се е запазила в годините непокътната. Има книги, на които се удивлявам защо съм харесвала, и такива, които и след тридесет години четене са още много нагоре в класацията ми; има книги, които не можех да разбера, докато четях и продължават да мъжделеят в съзнанието ми до днес.
Финал: малки стъпки към себе си
Преоткрийте се през онова, което четете. Погледнете се отстрани, дайте свобода на мисълта си, анализирайте, провокирайте се. Читателският дневник освен кратък и стегнат списък, може да бъде платно за рисуване с мисълта ви. Емоциите от прочетеното са боите, въпросите – моливите, а подбраните цитати – рамката.
Редакция: Валентина Казакова




