Добре дошли в седмата статия от рубриката „Автор под лупа“. На всеки две седмици заедно ще откриваме автори, за които ще си струва да четем и да се учим от тях. Основната идея на тези статии ще бъде да научаваме нови неща за хора от литературното изкуство, които или са известни на всички ни, или са останали в сянка, но въпреки това си заслужава да бъдат четени.
Нацелваме момента и именно в месецът, в който излиза прекрасно ново издание на едно от най-интересните и запомнящи се произведения в класическата литература, ще говорим именно за неговия автор. Ако искате да видите красотата, която изд. Кръг пусна за пръв път у нас, прочетете статията ни „Франкенщайн“ с първо луксозно илюстровано издание на българския пазар. А вече съм сигурна, че всички знаем чие име ще срещаме надолу из редовете – Мери Шели и пробивът в научната фантастика.
Живот и творчество
Мери Уолстънкрафт Шели е родена през 1797 г. в Англия. Дъщеря е на философа Уилям Годуин и феминистката Мери Уолстънкрафт. За съжаление, майка ѝ умира от следродилна треска 11 дни след раждането на дъщеря си. Това лишава детето от най-важното нещо – майчината обич и грижа. Баща ѝ се жени няколко години по-късно повторно за Мери Джейн Клермонт. За съжаление детето не се разбира с мащехата си, която ревнува много от доведената ѝ дъщеря. Шели бива неглижирана с всяка изминала година, което се засилва с появата на сина на баща ѝ и мащехата ѝ Уилям през 1803 г.
Въпреки че Шели няма официално образование, тя е израснала сред интелектуалци и среда, заобиколена от водещи писатели за тези години, както и мислители, философи и доста еродирани хора. Още на 11-годишна възраст авторката написва и публикува първото си произведение „Откритията на Джон Бул по време на пътуване до Париж“ чрез издателството на баща си. През 1812 г. бива изпратена да живее в Дънди, Шотландия с претекст да лекува здравето си.
Може да се каже, че две са фигурите, които са изиграли съществено значение за изграждането на таланта и характера на Мери Шели. Единият е баща ѝ. Дори разделени, Шели не спира да мисли за него и да го обича с цялото си сърце. Втората фигура е мъжът ѝ Пърси Биш Шели. Повечето учени смятат, че те се срещат през 1812 г. по време на едно от посещенията ѝ у дома. Младият Шели все още не е известен и тепърва предстои да напише стихотворенията, които ще го направят една от най-известните фигури от второто поколение английски романтици. Въпреки това, той вече е известен като бунтар.
Младата Мери бързо се влюбва в него и драмата избягват от дома си през 1814 г. за Франция. Това, че младият Шели е бил женен вече за друга, очаквал е второ дете дори, не я спира. Тя бързо забременява, но за съжаление бебето умира няколко дни след раждането. По-късно Мери и Пърси правят нов опит и се ражда синът им Уилям.
През 1815 г. семейството заминава на гости на лорд Байрон във Вила Диодати, близо до Женева, където една вечер по време на едно от събиранията с други творци и хора на изкуството, Байрон организира състезание за истории с духове. Точно това предизвикателство се оказва в основата на бъдещия шедьовър на Мери Годуин, „Франкенщайн“.
Мери Шели почива на 53-годишна възраст от това, което се смята за късно диагностициран мозъчен тумор.
Произведение на подиум
Мери Шели има няколко издадени романа, както и различни публикации, но най-голямо влияние върху световната литература оставя именно романът „Франкенщайн“.
Основната сюжетна линия е вдъхновена от две неща – един кошмар, в който самата Мери се е опитвала да убеди дъщеря си Клара да се върне към живот и немската колекция „Фантасмагориана“.
Въпреки че Шели е започнала да го пише през 1815 г., романът бива издаден след 3 години, през 1818 г. с оригиналното име „Франкенщайн или новият Прометей“. Тъй като младата дама е живеела в свят, в който жените все още не са били толкова еманципирани, Шели не е бързала да издава романа, а първите 500 екземпляра са били отпечатани анонимно на най-евтината хартия. Въпреки това, произведението бързо придобива популярност.
Оригиналното издание включва предговор, написан от Пърси Шели, и посвещение на Уилям Годуин, което кара мнозина да повярват, че един от тези мъже е авторът. Въпреки че Пърси Шели е оказал известно влияние върху романа – по-специално, той е променил някои от думите на жена си, заменяйки по-достъпния ѝ език с пищни латински думи и изречения – ръкописите на Мери Шели категорично доказват, че тя е създателят на романа.
Началото на романа започва в епистоларна форма с писмата на изследователя Робърт Уолтън, който се намира в Арктика. Там той среща изтощения Виктор Франкенщайн, който му разказва трагичната си история. Мисля, че всеки, който има интерес към самотата, липсата на обич, както и науката и фентъзито, трябва да прочете този роман. За да не продължавам със спойлерите, ще обърна внимание на основните теми в романа.
Може би една от най-централните е темата, свързана с опасностите на научния прогрес. Романът предупреждава за това какво се случва, когато науката се използва без морална отговорност. Виктор, главният герой, се стреми да „надмине природата“, но не мисли за последствията.
Важен аспект, върху който Мери Шели обръща внимание, също е и отговорността на твореца за неговото творение. Изследва се темата за това дали, ако създадеш нещо, трябва задължително да носиш отговорност за него. Виктор изоставя съществото в момента на създаването му, което е моралният грях, отключващ трагедията.
Много силно е влиянието и на самотата и отчуждението в романа. И двамата главни герои страдат от тежка изолация. Това може да повреди психиката на човек, но както видяхме и на нещо свръхестествено, тъй като чудовището не иска да прекара живота си в самота и търси с кого да се обгради, кой да му даде любов и внимание, но за съжаление заради външността си, бива отбягвано.
Докато се преплитат важните теми в романа, наблюдаваме как природата, представена на заден план, всъщност оживява. Тя също е много важен елемент в романа на Мери Шели. Описанията на Алпите, на езерата, на студът и на бурите, е символ именно на вътрешното състояние на героите.
Паралелът с Прометей (от заглавието “Новият Прометей”) показва разрушителната страна на стремежа към божествено могъщество.
За кого е тази литература?
Тази литература е подходяща и за ученици, и за възрастни, защото съдържа както вълнуваща история, така и дълбоки философски идеи. Затова „Франкенщайн“ се смята за роман, който поучава и предупреждава, и е актуален дори днес – в ерата на изкуствения интелект и биотехнологиите. Може би едно от най-красивите и важни качества на този роман е именно пъстротата му и това, че е подходящ за всяка възраст, за всеки човек.
