Може би днес не е толкова важно, може би утре се крие ключът. Може би утре ще разбера! Но… ако утре вече ни няма? Спешно трябва днес да намеря спасение! Но къде ли се крие? Оглеждам се – нищо не виждам, мисъл една не долита до мен. Поглеждам се в огледалото – измъчен и някак повреден. В мен ли трябва да се крие ключът?
М. Е.
Виктор Франкъл (1905–1997) е австрийски психиатър, невролог и основател на логотерапията. Логотерапията1 е мотивационна теория, която има за цел да помогне на хората да намерят смисъла. Франкъл отдава целия си живот на нея, вярвайки, че до голяма степен, когато индивидът страда от липса на чувство за смисъл, той изпада в състояния като депресия, агресия или пристрастяване.
Интересен факт е, че около годините на Втората световна война смъртните случаи на хора, посегнали на живота си, зачестяват, давайки възможност на Франкъл да разгърне пълния си потенциал по отношение на логотерапията. Още в ранните етапи от своя живот той започва да проявява сериозен интерес към психологията, пише писма до Фройд, който по-късно публикува едно от тях.
По време на войната семейството му е принудително депортирано в нацистките концентрационни лагери, включително Аушвиц, където губи родителите си, жена си и брат си. След края на войната и освобождаването си той публикува своята известна и до днес книга „Човекът в търсене на смисъл“.
Книгата „Човекът в търсене на смисъл“ успява да ни представи философската тема за смисъла на човешкото битие през призмата на най-големите ужаси, случвали се в човешката история. Виктор Франкъл толкова умело е успял да внедри своята философия и теория за логотерапията, че подробностите в книгата му около случващото се в концентрационните лагери остават на заден план.
А какво всъщност разкрива книгата?
Мразовити студени дни, ранни утринни часове. По-лесно е дори да се каже, че са били без дрехи, отколкото с. Енергия от просто късче хляб. И така ден след ден, без да знаеш кога всичко ще свърши. Приятели се превръщат в непознати. Всеки е сам за себе си. Сам и без доверие и вяра в никого, но има смисъл отвъд този кошмар, който пробужда у теб геройско спокойствие, сила и мотивация да продължаваш, когато всичко изглежда повече от изгубено.
На този фон Франкъл успява да погледне под повърхността и да анализира поведението- своето и на останалите лагерници. Точно там той показва на читателите си какво спасява едни и погубва други. Макар да е трудно да си представим дори най-малките подробности от живота в такива условия, ни се дава възможност чрез неговите думи да разберем каква сила крие човешката психика.
В голяма част от разказаните ситуации лагерниците са мислено поставени пред въпросите: „Заслужава ли си?“, „Защо да продължавам?“, „Има ли смисъл?“. Тези, които имат отговора на въпроса „Защо?“, всъщност притежават способността да оцелеят и да изживеят немислимото за физическите си възможности. Независимо дали отговорът е в родителите, семейството, приятелите, кариерата, мечтите или целите – наличието на отговор само по себе си е способно да опази човека от това да се предаде, без да е опитал и да е дал всичко от себе си до сетния си дъх.
Основна движеща сила, както я определя Франкъл, всъщност е смисълът – тази едничка причина, която те държи цял, когато целият свят се разпада пред очите ти.
Истината е, че всеки човек сам придава смисъл на своето съществуване – дори не е необходимо да си дава сметка за това. Този процес понякога се случва и на несъзнавано ниво, но истината е, че без СМИСЪЛ нашето съществуване е обречено, дори физически да се чувстваме добре.
Релевантно ли е това твърдение и днес?
Разбира се, че ДА. Независимо от условията на живот, личните интереси или средата – ние оставаме хора, които се нуждаят от причина, от смисъл, за да продължат.
А твоят смисъл какъв е?
Използвани източници:
