Съдържание
Много често на плажа се четат романтични истории от различен калибър – от класически любовни романи до съвременните, чието действие се развива на някое много красиво място – в Тоскана, покрай Сена или някъде в пустошта на Средния Запад.
Други хора пък се забавляват с приключенски романи или семейни саги.
Трети, сред които и аз, предпочитаме книги за войни или за серийни убийци. Това лято жребият се падна на убийците. Има нещо невероятно успокояващо за мен да лежа на плажа, слънцето да пари по кожата ми, вълните да плискат по брега, а аз да чета някоя смразяваща история, чийто край не мога да предвидя.
Тази година бях късметлийка. Всички книги, които избрах, бяха изключително добри.
Предимството на психологическия трилър
За разлика от традиционните криминални истории, психотрилърите се ровят в най-тъмните кътчета на човешката психика и си играят с основните ни възприятия за добро и зло, размиват ги, разбъркват ги, изхвърлят ги обратно пребоядисани. Това са книгите, които ни карат да се съмняваме във всичко и всички, дори в самите себе си.
На плажа обаче, където всичко изглежда безопасно, светло и предсказуемо, тези истории създават един особен контраст – хем си спокоен и отпуснат, почиваш си, хем напрежението ти расте и нещо те яде. Кой е убиецът?
Четирите книги, които носих в плажната си чанта
Започнах с „Терапията“ на Себастиан Фитцек. Открих авторът съвсем случайно, но той бързо се превърна в един от любимците ми. В тази книга той майсторски превръща скръбта от загубата на дете в психологически лабиринт. Психиатърът Виктор Ларенц губи дъщеря си. Един ден тя просто изчезва без никаква следа. Две години по-късно при него се появява мистериозна жена с история, която по някакъв начин се оказва свързана с изчезването на дъщеря му. Но има нещо, което не му дава мира. На читателя също.
Фитцек не просто ни разказва една история, той си играе с умовете ни, изпълва страниците с фалшиви следи и ни кара да се питаме кое е реално и кое – не.
Игрите продължават и в „Пациентът“. Тук към мъката от загубата на дете се прибавя и морална дилема.Темпото е много по-динамично и напрежението нараства с всяка следваща страница. И към края, дори и когато развръзката е пределно ясна, причините за всичко продължаваха да ме държат под напрежение. „Пациентът“ е като бомба със закъснител, която ни държи „на ръба“ до последния момент. А двата романа взети заедно са една невероятна смесица от лудост, измама и гениалност – нещо, което само човешкият мозък може да направи.
От немските психотрилъри се прехвърлих към датските майстори в жанра с Юси Адлер-Олсън и Сьорен Свайструп.
„Жената в капан“ на Олсън ни предлага нещо различно от просто психологическо напрежение. Тук действието не се развива в главата на героите, а на няколко места едновременно.
Детектив Карл Мьорк е човек, който се бори с много демони, но когато го изпращат да ръководи отдел в мазето на полицията, той открива нов начин да се пребори с тези демони – като разрешава неразрешени досега случаи. Първият с който се заема е този на Мереде, изчезнала безследно преди четири години депутатка. Положението изглежда безнадеждно докато Карл и неговият асистент не задълбаят в историята и не открият пропуските в предишното разседване. С всеки изминал ден на Мереде ѝ остава все по-малко време и оцеляването ѝ наистина е поставено на карта.
По книгата е направен и мини сериал на Нетфликс, който още не съм изгледала докрай, но мога да кажа едно нещо – направили са сериозна промяна в историята на Мереде и нейния брат, която засега не мога да кажа дали ми харесва или не.
Последният ми трилър това лято отново идва от Дания и си го пазех за десерт – „Игра на криеница“ на Сьорен Свайструп. Ох, какво да ви кажа – психологически трилър, който беше толкова заплетен и толкова смразяващ, че не ме оставяше за секунда спокойна. Всеки детайл в тази книга има значение за разкриването на престъплението. Историята е едновременно безкрайно интимна и много обширна.
Представете си, че броите до десет и започвате да търсите приятелчетата си. Навън е светло, вие се смеете и откривате един по един всеки от тях. Докато не се натъкнете на нещо смразяващо. Трийсет години по-късно играта на криеница започва отначало, но този път римуваните стихчета са зловещи, а паниката покрива всяка педя от Копенхаген.
Свайструп пише по начин, който ме караше да си представям всяка дума. Все едно гледах филм. Модерният елемент на преследването чрез мобилния телефон ме караше да подскачам при всяка вибрация на моя. А двамата главни герои ми допаднаха толкова много, че нямам търпение да чета още за тях двамата. Изтеглила съм си следващите три книги от поредицата. Октомври месец може да бъде доста зловещ.
С какво ще продължи есента ми
Не съм приключила с трилърите, но ще си почина малко от тях. И докато тече тази почивка наред с напрегнатия есенен сезон (предстоят интересни театрални постановки, оперни представления и изложби), аз ще се върна към класиките – „Майсторът и Маргарита“ и трагедиите на Шекспир, вдъхновена от книгата на Джуди Денч за годините ѝ на театрална сцена – „Шекспир: мъжът, който плаща наема“. Ще разкажа за тази брилянтно написана книга съвсем скоро.
