Да хванеш гората… с книга в ръка. Честно казано, почти няма ден, в който да не мечтая да ми се случи. До момента безуспешно. Но кой да знае какво го очаква утре? Стига да си с позитивна нагласа и да искаш нещо достатъчно силно, вселената помага за подробностите!
Освен вселената и голямото желание, у нас от известно време има налични две книги, които аз за себе си определям, като вдъхновение между корици, като списък на възможности, като наръчник по смелост и вяра в себе си.
„Да хванеш гората” като цялостен проект – рубрика, предаване, книги е едно истинско нематериално богатство. Позолете ми да се обоснова:
- Показва ни непознати на повечето от нас красиви места в България, изпълнени с живот, или уединени и тихи; в планината, в долината, близо до града, изолирани надалеч;
- Показва ни непознати хора със сходни житейски истории, със сходни на много от нас интереси, планове или само тайно скътани мечти, но с повече устрем за осъществяване на желанията си;
- Показва ни трудолюбие в действие, което ни е все по-необходимо в днешно време, когато все повече хора се осланят на технологии и чужди интелекти.
- Показва ни връзките:
човек – растение – животно;
човек – мисъл – действие;
човек – съмишленик – общо цяло;
Да хванеш гората е израз, който в нашите географски ширини най-често се ползва, когато на някого му е дошло от всичко в повече и сериозно желае друг начин на живот. Книгите обаче отразяват израза изцяло в положителния му смисъл. Защото най-често, когато хванеш гората е равнозначно да хванеш себе си в ръце и да направиш от живота си точно това, което искаш, с труд, с пот, с вяра, с желание и с мисъл.
Историите не спестяват и трудностите, не са написани с розов цвят, но показват, че може. Може всичко, което си поискал. Просто бъди смел и следвай мечтите си, прецизирай действията си, имай план и го следвай. Опитай!
Вярвам, че са добра комания за петъчно вино или съботно кафе, тогава, когато хората сме най-склонни да поговорим със себе си, или да изслушаме мълчаливо вътрешния си глас. Между кориците на „Да хванеш гората” всяка страница е отделна тема на разговор и служи за кремък, с който да запалим искрица за свое мечтано приключение. А най-хубавото – историите са реални, истински са, земни и близки до нас.
