Читателите приемат романа на Джон Стайнбек с огромен интерес, но критиците от 1952 г. виждат в него сериозни слабости.
Когато през 1952 г. излиза поредният роман на Джон Стайнбек, писателят вече е на 50 години и има зад гърба си книги като „Тортила Флет“ и „Гроздовете на гнева“. Самият той обаче гледа на „На изток от рая“ като на най-важната си творба – книга, за която всичко написано преди нея е било своеобразна подготовка.
„Мисля, че всичко останало, което съм написал, в известен смисъл е било упражнение за това“, казва Стайнбек. По думите му романът събира всичко, което е успял да научи за писателския занаят през годините. И читателите сякаш са готови да му повярват.
Още в първите седмици след публикуването си „На изток от рая“ се превръща в бестселър. Стайнбек получава множество писма от читатели, които пишат за романа така, сякаш той е и тяхна книга. Самият писател отбелязва пред свой приятел, че книгата се продава изключително добре. Критиците обаче са далеч по-сдържани.
„Вербален сироп“
Реакциите към романа при излизането му са противоречиви, а някои от рецензиите са направо безмилостни.
Антъни Уест от The New Yorker определя книгата като „инфантилна“ и „вербален сироп“, като я сравнява с мелодрамите от XIX век, в които злодеите лесно се разпознават по това, че си „намазват мустаците“.
The New York Times също намира романа за проблематичен, определяйки структурата му като тромава и лишена от ясна форма. Time пък критикува едновременно прозата, сюжета и начина, по който Стайнбек разказва историята. Някои от рецензиите стигат още по-далеч и поставят под въпрос цялото литературно наследство на писателя до този момент.
Това е особено любопитно, защото днес „На изток от рая“ често е сред най-ценените произведения на Стайнбек. През 1952 г. обаче романът не изглежда на критиците като безспорния шедьовър, който авторът очевидно е смятал, че е създал.
Библията като основа на историята
Една от основните причини за критиките е връзката между романа и библейската история за Каин и Авел. „На изток от рая“ проследява съдбите на две семейства – Траск и Хамилтън – в продължение на няколко десетилетия, от началото на Гражданската война до края на Първата световна война. В центъра са теми като доброто и злото, вината, свободната воля и изборът между тях.
Стайнбек изгражда историята си върху модела на Каин и Авел, но критиците смятат, че библейската основа на романа е използвана твърде директно и понякога прекалено мелодраматично.
The New York Times например признава силата на книгата, но я обвинява в прекомерна драматичност и евтина сензационност. Според рецензията библейската конструкция по-скоро създава колебание и неяснота, отколкото драматична и повествователна яснота.
Друг проблем за критиците е понятието „timshel“ – еврейска дума, която има ключово значение за философията на романа и за неговия финал. Именно около нея Стайнбек изгражда голяма част от разсъжденията си за доброто, злото и човешката способност да избира.
За някои от съвременните му критици обаче тези идеи са изложени твърде дидактично и не постигат необходимата художествена убедителност.
Когато писателят започне да поучава
„Повече моралист, отколкото романист“ – така един от критиците обобщава впечатлението си от Стайнбек.
Това обвинение се появява неведнъж в ранните рецензии за „На изток от рая“. Според критиците Стайнбек понякога използва романа не толкова за да разкаже история, колкото за да изложи собствените си възгледи за човешката природа и морала.
Тъкмо тук се срещат две от основните критики към книгата – библейската ѝ основа и склонността на автора да превръща повествованието в своеобразен философски и морален урок.
За читателите това очевидно не е пречка. За част от критиците обаче романът става прекалено настоятелен в желанието си да каже нещо за доброто, злото и човешкия избор.
Кати – героинята, която критиците не приемат
Сред всички персонажи именно Кати се оказва един от най-големите проблеми за критиците. Кати е двигателят на голяма част от събитията в романа. Постъпките ѝ оказват разрушително влияние върху хората около нея, а самата тя сякаш изпитва удоволствие от причинената болка.
Но според редица рецензенти образът ѝ е прекалено невероятен, за да бъде убедителен. Поведението и характерът ѝ са възприемани едновременно като неправдоподобни и морално отблъскващи.
The New York Times дори я определя като една от най-жестоките женски фигури в литературата и отбелязва, че историята ѝ може да бъде приета по-скоро като фолклор, отколкото като реалистично изображение на човешко същество.
Тъкмо Кати е добър пример за разликата между начина, по който романът е бил възприеман през 1952 г., и мястото, което заема днес. Персонажът, който тогава е изглеждал прекомерен и неправдоподобен за някои критици, продължава да бъде един от най-запомнящите се образи в книгата.
От спорен роман до класика
„На изток от рая“ не получава единодушното критическо признание, на което Стайнбек вероятно се е надявал. Читателите обаче реагират по различен начин и романът бързо се превръща в бестселър.
С времето оценката за книгата се променя. Днес „На изток от рая“ е сред най-известните и обичани романи на Стайнбек и често е определян като една от големите американски класики.
Интересът към романа отново получава нов импулс и през 2026 г. с премиерата на сериала „На изток от рая“ по Netflix. Седемсерийната адаптация е създадена от Зоуи Казан и поставя в центъра Кати Еймс, изиграна от Флорънс Пю, като към нея се присъединяват Кристофър Абът в ролята на Адам Траск и Майк Файст като Чарлз Траск.
Сериалът предлага и нов прочит на Кати – героинята, която още при излизането на романа е сред най-проблематичните за критиците, като се опитва да надникне отвъд образа на „чудовището“ и да потърси човека зад него. Така повече от седем десетилетия след публикуването на книгата историята на Стайнбек отново достига до широка публика и напомня колко непреходни остават въпросите за избора, наследството и границата между доброто и злото.
