Днес поръчваме книга с няколко клика и понякога я получаваме още на следващия ден. Но пътят на книгата до българския читател е дълъг и изпълнен с любопитни истории – от ранните книгопродавци и възрожденските книжарници до големите книжарски вериги и онлайн платформите.
Историята на българската книжарница всъщност е и история на самата книга – на нейното производство, разпространение и постепенно превръщане от рядкост в достъпна част от ежедневието.
От ръкописи до първите книжарници
През Средновековието книгите се създават и съхраняват предимно в манастири, църковни средища и книжовни центрове. Ръкописите са скъпи и трудоемки за изработване, а разпространението им е ограничено.
С развитието на печатната книга постепенно се появяват и хора, които се занимават с нейното предлагане и продажба. Още през XVI век е известно едно от най-ранните свидетелства за българска книгопродавна дейност. В Скопие книгопродавачът Кара Трифун предлага църковни книги, сред които и издания на печатаря Яков Крайков. Свидетелството се съдържа в псалтир от 1569 г. и е сред най-ранните данни за книгопродажба, свързана с българската книжовна традиция.
През Възраждането книгата започва да има все по-важна роля в обществения и културния живот. Увеличаващият се брой училища и нарастващата грамотност създават потребност от учебници, църковни книги и светска литература.
За една от първите български възрожденски книжарници обикновено се посочва тази на Велчо Атанасов – Джамджията във Велико Търново. В началото на XIX век той развива търговска дейност, в рамките на която предлага и книги, а впоследствие специализира книжарската си дейност. Сред продаваните книги са евангелия, псалтири и требници.
Велчо Джамджията не остава само книжар. През 1822 г. той открива в дома си частно килийно училище, в което децата от семейството и махалата се обучават безплатно. Така неговата история показва колко тясно са били свързани книжарството, образованието и просветното дело през Възраждането.
Христо Г. Данов и раждането на модерното книгоразпространение
През XIX век книгата постепенно се превръща в един от двигателите на Българското възраждане. Сред най-важните фигури в този процес е Христо Груев Данов – учител, издател, книжар и общественик.
През 1857 г. в Пловдив Данов, заедно с учителя Ячо Трувчев и книговезеца Нягул Бояджийски, основава „Дружествена книговезница“. От тази дейност постепенно се развива едно от най-значимите български издателски и книготърговски предприятия през Възраждането.
През 1862 г. дружеството вече носи името „Книгоиздателство Хр. Г. Данов и с-ие“. Издателството създава мрежа от книжарници и представителства, сред които в Русе, Велес, София и Лом.
Данов разбира нещо изключително важно: за да стигне книгата до читателя, не е достатъчно тя да бъде отпечатана. Необходимо е да съществува и система за нейното разпространение.
Затова дейността му обхваща целия път на книгата – от издателството и печатницата до книжарницата и читателя. Издават се учебници, учебни помагала, карти, художествена и преводна литература.
След Освобождението Данов развива дейността си в Пловдив, където продължава да бъде една от най-влиятелните фигури в българското книгоиздаване.
Днес къщата му на Таксим тепе е част от историята на Пловдив, а експозицията, посветена на българското книгоиздаване, разказва за времето, когато книгата постепенно започва да достига до все повече българи.
Книжарите, превърнали книгата в оръжие
Една от най-драматичните истории в българската книжарска традиция е свързана със София и мястото, където днес се издига Лъвов мост.
През 60-те и 70-те години на XIX век софийските книжари не са просто търговци. Те разпространяват книги, учебници, песнопойки и други печатни материали и често се оказват свързани с революционното движение.
По време на Османското владичество днешният Лъвов мост е известен като Шарения мост. Районът е бил оживено търговско място, в близост до което са се намирали дюкяни и книжарници.
На 15 ноември 1877 г., само няколко седмици преди Освобождението на София, са обесени четирима софийски книжари – Стоян Табаков, Никола Крушкин-Чолака, Георги Стоицев-Абаджията и Киро Геошев, известен като Киро Селянина и Киро Песнопоеца. Те са обвинени в разпространение на революционни материали. При обиските са открити печатни материали, сред които и песнопойки с революционни песни. Сред тях е била и забранената песен „Вятър ечи, Балкан стене“ на Добри Чинтулов.
След Освобождението историята на четиримата книжари остава в паметта на София. На мястото на стария Шарен мост по-късно е изграден днешният Лъвов мост, проектиран от братята Вацлав и Йозеф Прошек.
Четирите бронзови лъва се превръщат в символично напомняне за четиримата книжари, загинали заради разпространяваното от тях слово.
И тук историята на книжарницата придобива необичаен смисъл: книгата вече не е само стока. Тя може да бъде носител на идеи, средство за образование и дори политическо оръжие.
След Освобождението: книжарят като културен посредник
След 1878 г. българският книжен пазар започва да се развива с много по-бързи темпове. Увеличават се броят на издателствата, печатниците и книжарниците, а с разрастването на училищната система нараства и търсенето на учебна литература. Книжарят постепенно се превръща във важен посредник между издателя, автора и читателя. Книжарниците предлагат не само книги, но и учебници, карти, канцеларски материали, списания и вестници.
В края на XIX и началото на XX век в големите градове се оформя активен книжен пазар, а книжарниците започват да бъдат естествена част от градския културен живот. През 1918 г. е основано и издателство „Хемус“, което се превръща в едно от значимите имена в българското книгоиздаване през следващите десетилетия.
Книжарницата през социализма
След установяването на социалистическата система частното книгоиздаване и книготърговията са национализирани. Книжният пазар преминава под силен държавен контрол, а издаването и разпространението на литературата се организират централизирано.
Книгите се произвеждат в големи тиражи и на регулирани цени. Съществува широка мрежа от книжарници в градовете и селата, но изборът на заглавия, издателската политика и достъпът до определени произведения са зависими от държавната културна политика.
Това е противоречив период в историята на книгата.
От една страна, книгите са сравнително достъпни и се произвеждат в големи тиражи, което позволява на много хора да изграждат лични библиотеки. От друга, издателската дейност е подчинена на идеологически ограничения и цензура.
Книжарницата остава важна част от ежедневието, но вече функционира в напълно различна икономическа и политическа система.
След 1989 г.: връщането на частната книжарница
След политическите и икономическите промени от 1989 г. книжният пазар започва постепенно да се променя. Появяват се нови частни издателства и независими книжарници, а постепенно започват да се изграждат и национални книжарски вериги.
Сред значимите нови имена е „Хеликон“, чиято първа книжарница е открита през 1996 г. в Бургас. През следващите години веригата се разраства и се превръща в едно от най-разпознаваемите имена в българската книжарска търговия. „Сиела“ също постепенно развива собствена мрежа от книжарници, като първият ѝ обект е открит през 2006 г. Паралелно с физическите книжарници се променя и самият книжен пазар. Увеличава се броят на издателствата, появяват се специализирани каталози, нови жанрове и все повече чуждестранна литература.
Книжарницата вече не е част от държавна система. Тя се превръща в самостоятелен бизнес, който трябва да се съобразява с вкусовете на читателите и с конкуренцията на пазара.
От рафта до екрана
Още преди онлайн пазаруването да стане част от ежедневието, българските книжари започват да експериментират с електронната търговия. През 1999 г. „Хеликон“ пуска своя електронна книжарница – според издание на Бургаския свободен университет – първата в България. Така книжарницата започва да съществува едновременно на физическия рафт и в интернет.
В началото на XXI век интернет започва да променя начина, по който купуваме книги.
Онлайн търговията постепенно навлиза в книжарския бизнес, а каталозите, които някога можехме да разглеждаме само на място, започват да бъдат достъпни от всеки компютър и по-късно – от всеки смартфон. Появяват се и се развиват онлайн книжарници като Book.store.bg, Knizhen-pazar.net, Ozone.bg, Helikon, Ciela и други.
Променя се и самото очакване на читателя. Вече не е необходимо да обикаля няколко книжарници, за да открие определено заглавие. Търсенето става за секунди, поръчката – с няколко клика, а книгата може да бъде доставена до дома или до удобен пункт.
Постепенно към хартиената книга се добавят електронните и аудиокнигите. Достъпът до литература вече не е ограничен от физическия рафт.
Книжарницата днес
И въпреки това физическата книжарница не изчезва. Напротив – през последните години тя все по-често се превръща в място, което предлага преживяване, а не просто продукт.
Книжарниците организират срещи с автори, премиери, дискусии, работилници и клубове за четене. Някои създават пространства за кафе, изложби и културни събития. Други се специализират в определени жанрове или изграждат силни общности около своите читатели.
Така книжарницата се връща към една от най-старите си функции – да бъде място за среща между хора и идеи.
Историята на българската книжарница е история на промяната.
От редките ръкописни книги и първите книгопродавци през възрожденските книжарници, през издателските предприятия на Христо Г. Данов, драматичната история на четиримата книжари и държавната система на социализма до днешните физически и онлайн книжарници – начинът, по който стигаме до книгата, непрекъснато се променя.
Самата книга обаче остава.
Променят се мястото, форматът и начинът, по който я намираме. Но нуждата от нея – и от хората, които я разпространяват – продължава да съществува.
Подкрепи knigolubitel.com с един клик!
Пазарувай от ozone.bg или bookspace.bg през нашите линкове. Без допълнителни разходи за теб.
