Агата Кристи е сред най-четените писатели в историята. Книгите ѝ са продадени в над 2 милиарда екземпляра по света, а имената на Еркюл Поаро и мис Марпъл отдавна са се превърнали в синоним на класическия криминален роман.
Но зад образа на английската дама, създала някои от най-заплетените загадки в литературата, стои живот, който на моменти е не по-малко необичаен от собствените ѝ сюжети.
Ето 15 факта за Агата Кристи, които разкриват една малко по-различна страна от живота и творчеството ѝ.
1. Майка ѝ не искала Агата да се учи да чете твърде рано
Като дете Агата Кристи се научава да чете сама. Майка ѝ смятала, че момичето не трябва да започва с четенето прекалено рано и предпочитала да получава образование у дома.
Формалното образование на Агата започва сравнително късно. На 15 години тя е изпратена в училище в Париж, където прекарва известно време. Въпреки ограниченията, книгите постепенно се превръщат в огромна част от живота ѝ.
2. Първият ѝ роман започва като предизвикателство
Историята на дебюта ѝ започва почти на шега.
Сестра ѝ Мадж предизвиква Агата да опита да напише криминален роман. Тя приема и така се появява „Мистериозната случка в Стайлс“ – книгата, в която за първи път се появява Еркюл Поаро.
Романът не намира веднага издател. Шест издателства го отхвърлят, преди да бъде публикуван през 1920 г. Поаро обаче тепърва предстои да се превърне в един от най-разпознаваемите детективи в литературата.
3. Еркюл Поаро е вдъхновен от реален човек
Поаро не е изцяло плод на въображението на Кристи.
Смята се, че писателката е била вдъхновена от белгиец, когото забелязала в началото на XX век. Странният му външен вид и характерните мустаци привлекли вниманието ѝ и по-късно се превърнали в част от образа на прочутия детектив. Поаро ще се появи в повече от 40 произведения на Кристи.
4. През 1926 г. Агата Кристи изчезва за 11 дни
Това вероятно е най-известната загадка от личния живот на писателката.
През декември 1926 г. Кристи изчезва безследно, след като оставя автомобила си край път. Случаят предизвиква огромно полицейско издирване и привлича вниманието на медиите.
По това време бракът ѝ с Арчибалд Кристи е в криза, а той вече е признал, че е влюбен в друга жена.
Единадесет дни по-късно Агата е открита в хотел в Харогейт, където се е регистрирала под името на жената, с която съпругът ѝ има връзка.
Кристи никога не дава публично пълно обяснение за случилото се. По-късно се появяват различни версии – от загуба на памет до съзнателно планирано изчезване. Няма окончателно установено обяснение, което да разреши загадката.
5. Отровата е любимото ѝ оръжие
В криминалните романи на Агата Кристи убийствата често се извършват не с пистолет, а с отрова.
Причината е донякъде практична. По време на Първата световна война Кристи работи в болница, а по-късно като помощник във фармацевтичен диспансер. Така придобива познания за лекарствата и токсичните вещества.
Двамата ѝ най-известни детективи също не са типични екшън герои. Поаро и мис Марпъл разчитат преди всичко на наблюдението, логиката и разбирането на човешката природа.
6. Писала е романтични книги под друго име
Агата Кристи не е искала всичко, което пише, да бъде свързано с криминалния жанр.
Между 1930 и 1956 г. тя публикува шест романтични романа под псевдонима Мери Уестмакот.
Така читателите получават възможност да срещнат друга страна от писателката, без името „Агата Кристи“ да насочва очакванията им към поредното убийство и разследване.
7. Агата Кристи е била запалена по сърфирането
Трудно е да си представим авторката на „Десет малки негърчета“ или „Убийство в Ориент експрес“ със сърф под мишница, но именно това се е случвало.
През 1922 г. Агата и първият ѝ съпруг Арчибалд предприемат продължително пътуване, което ги отвежда до Южна Африка, Австралия, Нова Зеландия и Хавай.
По време на пътуването двамата се научават да сърфират. Според някои изследователи Кристи може да е сред първите британци, които усвояват сърфирането в изправено положение.
8. Не обичала особено авторските си снимки върху книгите
Кристи не е била против фотографията. Напротив – по време на пътуванията си често снима и е снимана.
Но не харесвала идеята портретът ѝ да стои върху кориците на книгите ѝ. На няколко пъти настоявала изданията да бъдат публикувани без нейна снимка.
Една от вероятните причини е желанието ѝ да запази личния си живот далеч от вниманието на публиката.
9. Полагала е „детективска клетва“
През 1928 г. група британски криминални писатели създават Detection Club – литературно общество, посветено на детективския жанр. Сред членовете е и Агата Кристи.
Писателите символично се заклеват да не мамят читателите, като скриват ключови улики, и да спазват определени правила на класическия детективски роман.
През 1956 г. Кристи става почетен президент на клуба. Има само едно условие: не иска да произнася речи.
10. Опитвала се е да пропуши
В началото на XX век пушенето все още далеч не е възприемано със същото отношение, с което го гледаме днес. Кристи дори прави опит да си създаде този навик, но без особен успех. След края на Първата световна война тя споделя, че е разочарована от факта, че не успява да стане пушач, въпреки че е опитвала.
11. „Капан за мишки“ продължава да се играе десетилетия
През 1952 г. в лондонския Уест Енд за първи път е поставена пиесата „Капан за мишки“.
Сюжетът е типичен за Кристи: група хора са изолирани на едно място, сред тях има убиец, а зрителят трябва да се опита да разбере кой е виновникът. През 2012 г. постановката преминава границата от 25 000 представления. Пиесата започва живота си като радио пиеса, написана по поръчка на кралица Мери през 1947 г.
12. Втората ѝ голяма страст е археологията
През 1930 г. Агата Кристи се омъжва за археолога Макс Малоуън. Бракът променя значително ежедневието ѝ. Тя започва да пътува с него до археологически обекти в Сирия и Ирак и прекарва значителна част от времето си в Близкия изток.
Тези пътувания по-късно намират отражение в творчеството ѝ. Именно там се раждат някои от историите, свързани с археологията и древните цивилизации. А пътуванията с „Ориент експрес“ вероятно също оставят следа в творчеството ѝ – през 1934 г. излиза „Убийство в Ориент експрес“.
13. Реална семейна драма вдъхновява едно от убийствата ѝ
Животът на археологическите експедиции не винаги е бил спокоен.
Когато Макс Малоуън работи с известния археолог Леонард Уули, съпругата на Уули не желае Агата да пребивава в лагера на експедицията. Малоуън пътува до Багдад, за да се среща с Кристи, а преживяното очевидно оставя впечатление у писателката.
По-късно тя пише „Убийство в Месопотамия“, в което жертвата е съпруга на ръководител на археологическа експедиция. Кристи посвещава книгата на семейство Уули.
14. Можете да прекарате нощ в бившия дом на Агата Кристи
Greenway House в Девън е един от домовете, свързани най-тясно с писателката.
Кристи го купува през 1938 г. и го използва като лятна къща и място за почивка със семейството си.
Днес имението е част от Националния тръст на Великобритания и посетителите могат да разгледат дома и градините му. Има и възможности за настаняване в част от имота.
15. „Ню Йорк Таймс“ публикува некролог за Еркюл Поаро
През 1975 г. излиза „Завесата“ – романът, в който Агата Кристи слага край на историята на Еркюл Поаро. Смъртта на детектива предизвиква необичайно силен отзвук. На 6 август 1975 г. „The New York Times“ публикува некролог на първа страница, посветен не на реален човек, а на литературния герой.
Самата Агата Кристи умира година по-късно, през януари 1976 г.
Агата Кристи отвъд загадките
Вероятно именно това прави биографията на Агата Кристи толкова интересна: зад стотиците загадки, убийства и улики стои жена с доста необикновен живот.
Тя е била писател, фармацевтичен помощник, пътешественик, сърфист, любител на археологията и автор, който създава герои, преживели самата си създателка.
А някои от най-интересните загадки около нея така и не получават окончателен отговор.
