На 22 септември 1908 г. България обявява своята независимост и прекратява формалната си васална зависимост от Османската империя, установена с Берлинския договор.
Тържественото провъзгласяване се състои в старопрестолно Търново, в двора на църквата „Св. Четиридесет мъченици“. Там княз Фердинанд I прочита Манифеста към българския народ и приема титлата „Цар на българите“.
Зад тържествения документ обаче стои една необикновена история. Текстът на Манифеста е съставен в движение, по време на пътуването от Русе към Търново.
Манифестът, написан във влака
В навечерието на 22 септември княз Фердинанд и правителството на Александър Малинов се събират в Русе, след завръщането на княза от Виена.
През нощта срещу 22 септември делегацията потегля с влак към Велико Търново. Там вече е подготвено тържественото обявяване на независимостта.
По пътя влакът спира на гара Две могили. Именно по време на това пътуване министър-председателят Александър Малинов съставя текста на Манифеста. Според разказите за събитията документът е написан набързо, в условията на самото пътуване.
Текстът е обсъден и одобрен от министрите, които пътуват заедно с княза. Фердинанд също прави свои бележки и корекции върху черновата.
Така един от най-важните документи в новата българска история започва своя живот не в официална канцелария, а сред шума и движението на влака по пътя към Търново.
От няколко листа до тържествения пергамент
Работният вариант на Манифеста е този, с който Фердинанд пристига в Търново. На 22 септември, в двора на „Св. Четиридесет мъченици“, той прочита документа пред събралото се множество и провъзгласява България за независимо царство.
Историята на самия документ обаче продължава.
През 1909 г. е изработен официален тържествен екземпляр на Манифеста. Той е върху голям пергамент, украсен със златни букви и орнаменти, дело на художника Харалампи Тачев.
Пергаментът е дълъг около два метра, а в долната му част са поставени осем висящи метални печата, свързани с министрите от кабинета.
И тук историята има още един любопитен епизод.
За подписването на тържествения екземпляр князът е поканен на поход до връх Мусала. Там, върху гранитен камък, е разгънат пергаментът и Фердинанд, заедно с министрите, полага подписа си.
Така Манифестът получава не само своята политическа, но и своята символична форма: от набързо съставен текст по време на пътуване до пищно оформен държавен документ.
Днес тържественият екземпляр се съхранява в Централния държавен архив.
Какво казва Манифестът?
Манифестът е адресиран „Към българския народ“ и започва с признание към Руско-турската освободителна война и към ролята на руския народ и „Царя Освободителя“ за освобождението на България през 1878 г.
След това текстът се обръща към изминалите тридесет години. В него се подчертава, че през този период българската държава е успяла да изгради своите институции и да заеме достойно място сред европейските държави.
Основният аргумент на Манифеста е, че България вече съществува като самостоятелна държава на практика, но формалната зависимост от Османската империя остава пречка пред нейното пълно политическо и икономическо развитие.
В текста се казва:
„Българският народ и държавният му глава едно и също мислят и едно и също желаят.“
Желанието е формулирано като стремеж към пълна независимост и възможност за свободно развитие на страната.
Манифестът подчертава също, че провъзгласяването на независимостта не е насочено към враждебност спрямо Османската империя. Напротив, в него е изразено желание за приятелски отношения между две свободни и независими държави.
Накрая Фердинанд провъзгласява обединената на 6 септември 1885 г. България за „независимо Българско Царство“ и изразява надежда, че актът ще бъде признат от Великите сили и от международната общност.
Манифестът завършва с думите:
„Да живее свободна и независима България!
Да живее Българският Народ!“
Под тях стоят подписите на Фердинанд I и министрите от правителството.
Днес Манифестът за обявяване на независимостта е един от най-разпознаваемите документи в българската история.
Но зад тържествения пергамент стои един много по-непарадоксален образ: няколко листа, написани набързо по време на пътуване към Търново.
