Някои истории, написани с душа, се четат с душа. А “Светлина за споделяне” е от онези редки книги, които излъчват светлина и енергия. Разливат се топло из съзнанието като чаша горещ чай, сгряващ сетивата и търсещ болно място, за да го насити с благоуханен лек.
Дебютният роман на младия автор Леонид Стойчев започва своя разказ със Светльо – млад мъж с борбен дух, изправен срещу духовната празнота и безразличието, които властват в съвременното българско общество. Мечтата му е да запали у хората любов към книгите, четенето и силата на въображението. Неговата будна съвест, смелост и буен характер го водят по непознати пътища в търсене на истинската просвета и човечност.
Светът на Елена се пресича със света на Светльо още преди съдбата да я изправи пред болката от загубата на родителите й. Пред очите ни тя израства от уязвимо момиче в силна и вдъхновяваща жена, която превръща болката в сила, а отчаянието в надежда. Нейният смел дух и решителност стават двигателя на промяната в едно селско сиропиталище, което отчаяно се нуждае от нов живот, топлина и подкрепа.
Защото в тази история светлината не е просто символ – тя е светлина за споделяне. А Елена и Светльо са хората, които тръгват на своя лична мисия да озарят пътя на всеки в нужда, особено на най-беззащитните.
Романът съчетава в себе си както гротескни образи от различни пластове на обществото, така и хора с големи сърца – истински учители по дух, които вдъхват надежда чрез словото. За мен беше истинско удоволствие да се потопя сред няколко култови места в България и да науча любопитни факти, които досега не знаех. Топло и човечно е усещането да се докоснеш до обикновения човек от селото – онзи, в когото няма злоба или завист, а само светлина, доброта и готовност да сподели не само софрата, но и своята история.
Авторът ни повежда през няколко живописни кътчета на Родопите, съхранили живия български дух и спомена за едно по-будно и сплотено общество. В същото време не подминава и мрачната страна на съвремието – дългите ръце на мафията, които проникват във всяка структура, опитвайки се да овладеят всичко. На този фон виждаме как млади, чисти души се борят да оцелеят и копнеят единствено за малко внимание и любов.
Образите на Айлин, Зейнеп, Вера, Сашо и Роза са като филизи на дърво – млади клонки, които един ден ще се разлистят, напоени с топлината и светлината, които Елена и Светльо щедро споделят.
Получих книгата съвсем наскоро – лично от автора, Лео Стойчев, като подарък. Още щом я видях, корицата ме впечатли със своята визия и остави ярък спомен в съзнанието ми. Личното послание вътре направи преживяването още по-специално и засили нетърпението ми да потъна в тази красива история. Останах искрено впечатлена от изразния стил на автора и умението му да борави с езика, да увлича, да рисува с думи и да докосва душата.
„Светлина за споделяне” е книга, която носи чиста енергия, топлота и вдъхновение. Препоръчвам я на всеки, който иска да се докосне до нещо искрено и човечно.
Благодаря ти, Лео – беше истинско удоволствие да прочета твоята сърдечна и дълбока творба! ❤️
