Криминалният жанр продължава да печели все повече почитатели, а сред новите български автори се появяват гласове, които умело съчетават класическата мистерия с психологическа дълбочина.
Мая Джамбазка работи във финансовата сфера вече близо две десетилетия, но страстта ѝ към криминалната литература я отвежда и до писането. След отличен първи ръкопис тя прави своя официален дебют с романа „Кладенецът на смъртта“ – история, която пренася читателите сред екзотичната природа на Шри Ланка, където една привидно спокойна почивка се превръща в разследване, изпълнено с тайни, подозрения и неочаквани обрати.
Разговаряме с нея за пътя към писането, влиянието на Агата Кристи и Ю Несбьо, изграждането на добрата криминална загадка и защо най-интересният въпрос невинаги е кой е извършителят, а какво стои зад едно престъпление.
Здравейте, Мая! Представете се на читателите на „Книголюбител“ – с какво се занимавате и как книгите присъстват в живота ви?
Казвам се Мая Джамбазка и вече близо двадесет години работя във финансовата сфера. Тази професия ме научи на дисциплина, аналитично мислене и внимание към детайла. Въпреки това писането винаги е било моята истинска страст.
Книгите са част от живота ми, откакто се помня. Като дете четях всичко, което ми попаднеше, но с времето открих, че именно криминалният жанр е този, който най-силно ме увлича.
Харесва ми усещането да подреждам улики, да се опитвам да изпреваря автора и да стигна до истината още преди последната страница. Надявам се и моите читатели да получат същото преживяване, докато четат книгите ми.
Работите във финансовата сфера от близо 20 години. Помага ли ви логиката и прецизността на тази професия, когато изграждате криминални истории?
Определено. В криминалния роман няма място за случайности. Всяка улика, всяка реплика и всяко действие трябва да имат своето място в сюжета.
Работата ми ме е научила да мисля структурирано и да търся логически връзки. Когато изграждам сюжет, се старая действията на героите да имат причина, мотивите да са убедителни и всички елементи на историята да се нареждат така, че финалът да бъде едновременно изненадващ, но и напълно логичен.
Още като ученичка печелите награда от конкурса „Петя Дубарова“. Какво ви върна към писането след толкова години и защо избрахте именно криминалния жанр?
Писането винаги ми е доставяло огромно удоволствие, но съвсем естествено животът ме поведе в друга посока. Дълго време бях изцяло фокусирана върху работата ми в банката, след това върху семейството и децата и чак сега намерих малко време и за себе си.
Преди няколко години със съпруга ми бяхме на почивка в спа хотел в Банско и минавайки покрай рецепцията, просто ме връхлетя идея за криминален сюжет, чието действие се развива именно в хотел. Казах си, че ако не опитам да напиша роман, винаги ще се питам какво щеше да стане, ако бях опитала. Тогава просто седнах и започнах.
След няколко месеца завърших първата чернова на „Убийствена ваканция“. Макар романът да остана непубликуван, той спечели награда за криминален сюжет в конкурса на издателство Академия „Знание“ и ми даде увереност, че съм поела по правилния път.
А що се касае за избора на жанр, криминалната литература е тази, която чета с най-голямо удоволствие. Харесва ми, че съчетава интелектуално предизвикателство, напрежение и психологическа дълбочина.
Споменавате Агата Кристи и Ю Несбьо като свои вдъхновения. Какво взехте от класическата криминална загадка и от съвременния психологически трилър?
С книгите на Агата Кристи започна любовта ми към класическата криминална загадка. И до днес си спомням уютната атмосфера, която тя успява да създаде. Също така ми харесва идеята, че всички следи са пред очите на читателя и ако той бъде достатъчно наблюдателен, може сам да разкрие загадката.
А Ю Несбьо… той е просто феноменален. Накара ме да се влюбя в скандинавския ноар. Харесва ми умението му да изгражда автентични герои, които имат слабости и пороци. Възхищавам се и на психологическата дълбочина, с която подхожда към мотивите им. При него престъплението никога не е просто престъпление, а зад него винаги стоят човешки травми, страхове и морални дилеми.
Надявам се някъде между тези два свята да успея да намеря и собствения си глас.
В дебютния си роман „Кладенецът на смъртта“ отвеждате читателите в Шри Ланка. Защо избрахте точно това място за действието?
Макар все още да не съм имала възможност да посетя Шри Ланка, една моя близка приятелка, която работи като екскурзовод, ми разказа за невероятната природа, богатата култура и многото легенди на острова.
Още докато слушах разказа й, осъзнах, че екзотичната красота може да бъде прекрасен контраст на една мрачна криминална история. Хрумна ми, че колкото по-красиво е мястото, толкова по-силен е шокът, когато в него се случи убийство.
В центъра на историята са български туристи, попаднали в непозната среда. Интересно ли ви беше да покажете как хората се променят, когато са далеч от дома?
Да, но не толкова защото героите са далеч от дома си, а защото попадат в ситуация, в която не могат просто да си тръгнат. Когато се случи убийство, доверието между хората започва да се пропуква. Всеки започва да се пита кой казва истината, кой крие нещо и дали човекът срещу него е този, за когото се представя. Именно тази промяна в отношенията между героите ми беше най-интересна за изследване.
Работите върху втория си роман, чието действие се развива в София. Какво е различното в тази история и в начина, по който я изграждате?
Новият роман е много по-мрачен и психологически. Ако „Кладенецът на смъртта“ е класическа криминална загадка, новата история поставя много по-силен акцент върху въпроси като вината, травмите от детството, нуждата от контрол и границите на човешката болка.
Действието се развива в София и за разлика от дебютния ми роман този път градът не е просто фон, а активна част от историята. Иска ми се читателят да усети атмосферата на познатите улици и квартали, но през призмата на едно криминално разследване. Замислила съм книгата като начало на поредица, което ще ми даде възможност да развивам героите, техните взаимоотношения и лични истории. Именно това е един от любимите ми елементи в скандинавските криминални романи и се надявам да постигна подобна дълбочина и в собствените си книги.
За вас кое е по-важното в една криминална история – да открием извършителя или да разберем човека зад престъплението?
И двете са важни, но ако трябва да избера, бих казала второто.
Да научим кой е извършителят носи удовлетворение и е естественият завършек на всяка криминална история. Но ако успеем да разберем какво е довело един човек дотам да извърши престъпление, историята остава с нас много по-дълго. Поне при мен е така.
Имате ли ритуал или навик, без който не можете, когато пишете?
Нямам специални ритуали, но винаги започвам с много подробно планиране.
Преди да напиша първата глава, вече знам кой е убиецът и какъв е мотивът му. Едва след това започвам да пиша.
Не съм от авторите, които чакат вдъхновението да ги посети. Опитвам се да си изградя навик и да пиша в определен часови интервал, защото вярвам, че постоянството е много по-важно от моментния творчески импулс. Разбира се, има дни, в които думите идват по-лесно, и други, в които е по-трудно, но най-важното е просто да седнеш пред белия лист.
Когато усетя, че вече не мога да бъда напълно концентрирана, предпочитам да спра и да се върна към историята на следващия ден със свеж поглед.
И накрая, въпросът, който задаваме на всички наши гости: Какво за вас означава думата „книголюбител“?
Това е човек, който не просто чете много книги. Това е човек, който се вълнува от историите, говори за тях, препоръчва ги, връща се към любимите си автори и търси следващата книга, която ще го държи буден до два през нощта.
Искрено се надявам все повече хора да се превръщат в истински книголюбители и да изпитват удоволствие от четенето.
