Винаги съм се питала колко ли тайни са пазили писателите от обществото? Било то за творчеството си, за чувствата, за семейството. Със сигурност не е никак лесно да си водеща фигура в дадено изкуство. Това не важи само за миналото, ами за всеки един момент, дори днес. И причината е една – когато си глас на обществото, имаш много голяма отговорност и към самия себе си, и към хората навън. Разликата може би се изразява в това, че преди литературата е позволявала да бъде моделирана от творците, употребявана, променяна и осквернявана дори. Не в лошия смисъл, разбира се, просто е имала нужда от това да бъде развита във всеки един аспект. Докато днес тя е преминала през всичко и вече е много трудно на творец да се позиционира в нещо невиждано досега.
Като бях малка, често си въобразявах как намирам информация за някой стар роман, неиздаден, скрит и непрочетен. Представях си как чета нещо, което за пръв път се появява на бял свят и разбира се, е написано от някой известен мой идол. Чувствах се специална в мислите си, исках да открия скритото съкровище и да съм първата, която ще го опознае. В крайна сметка осъзнах, че единственото неизвестно нещо, което можем да прочетем, ние – пристрастените към литературата, са или наши собствени творби, или на някой близък автор.
Въпреки това, подтикната от историята в книгата на Иви Уудс – Изгубената книжарница, прев. Анета Панталеева, изд. Ozone books (2024), в чиято основа е заложена теорията за втора неиздадена книга на Емили Бронте, аз започнах да ровя за подобни тайни. Така попаднах на Франц Кафка и невероятно интересния му живот.
Живот и творчество
Франц Кафка е роден през 1883г. в Прага, днешна Чехия. Той е романист и автор на разкази. Голяма част от литературните критици и изследователи определят автора като една от основните фигури на литературата през 20-ти век. Най-вече в сферата на реализма и фантастиката. Името на писателя нямаше да се помни толкова дълго време, ако всъщност не беше Макс Брод – известен близък приятел на Кафка.
Франц Кафка е водел скромен живот, най-често отчужден от обществото и в ежедневието му непрестанно си е задавал въпроси за религията, за философския смисъл, за тъгата и отхвърлеността. Самият той, подобно на героите си, е живял в семейство, което е отхвърляло същността му. Баща му е презирал неистово литературните му занимания. Именно заради това, може би, героите на писателя непрестанно се стремят към значимост в социално отношение. За съжаление всеки техен опит е неуспешен и с ироничен край.
(Източник: Личен архив на Книголюбител)
Доминиращата фигура на бащата в живота на твореца се прехвърля на листа хартия. Двамата мъже са имали ужасно трудни отношения и Кафка често е бил разочарован от действията и отношението на родителя към самия него. В много голяма част от творбите му могат да се видят разрушаващите взаимоотношения между двамата мъже. Най-ясно изразява чувствата си в произведението „Писмо до баща ми“, което е дълго над 100 страници и е пълно с тъга и болезнено истински обвинения. Въпреки това, Кафка не живее живота си в пълна самота, до него винаги е приятелят му от унивеситетските години – Макс Брод.
Историята за Кафка и Брод
Историята около отношенията им е много интересна. Запознават се през 1902г. в Карловия университет в Прага, където и двамата учат право. Брод забелязва интелекта и впечатляващото умение на Кафка да пише и започва да го насърчава непрестанно да създава нова и нова литература. Стават много близки и споделят непрестанно мисли за литература, любов, философия, музика и религия.
Кафка е имал много особен характер. Често е страдал от чувство за вина и по собствено желание се е отчуждавал от останалите хора. Никога не е смятал, че това, което пише и казва е достатъчно значимо за обществото и въпреки че творчеството като действие и начин на живот, го е влечало и непрестанно е писал нови и нови неща с идеята да се развива в областта на литературата, никога не е стигнал до публикуване. Не защото издателите не са му обръщали внимание, а защото той е бил до болка самокритичен и неуверен в себе си. Тук идва голямото влияние и важността на приятеля му Макс, който не се отказва и постоянно се стреми да убеди писателя, че това, което има да каже и напише е от съществено значение за обществото и генералната промяна на литературата. Той е бил първият читател на Кафка и е организирал издаването на първите му разкази – „Съдещият“ и „Превъплъщението“.
В голяма част от писмата, които са си разменяли двамата мъже, се вижда неувереността на писателя и нежеланието му да пребори страховете си. Те са просто приятелска кореспонденция, но в нея изследователите могат да видят голяма част от истинските черти на характера на Кафка. Той е бил много колеблив и проблемите с баща му са разрушили още повече младия мъж. В едно от най-известните си писма, писателят казва на Брод:
„Всичко, което съм написал, е пълна глупост. Моля те, когато умра, унищожи всичко – ръкописи, дневници, писма…“
След като през 1924 г. Кафка почива от туберкулоза, Макс Брод се оказва сам, изправен пред едно от най-трудните решения. Приятелят му му е завещал всичко, което има, но е поставил и условие – наистина да унищожи всяка написана дума. За щастие Брод не изпълнява молбата и започва да издава творбите една по една. Той смята, че светът има много какво да научи от думите на писателя. Вярва също, че винаги е имал дълг към литературата и по този начин ще го изпълни.
Той публикува романите „Процесът“, „Замъкът“ и „Америка“ – всички недовършени. Интересен факт е, че Кафка приживе е успял да изгори сам голяма част от творчеството си, но въпреки това е запазил истински важните творби. За да може Брод да издаде творбите, той събира всички налични записки и дописва самостоятелно романите. Благодарение на съпричастността, вярата и усилията да предаде думите на Кафка, успява да го превърне в един от най-значимите писатели в света на литературата. Може би една от най-големите трудности, които е срещнал Брод в работата си, е било това, че много често Кафка е започвал книгите си от средата на сюжета и голяма част от изреченията му са оставяни недовършени. Въпреки това, той не се е отказал и е редактирал всяка страница.
Интересното е, че това не е всичко, което е притежавал Брод. След смъртта си оставя на своята секретарка Естер Хофе архив с ръкописи, част от които били на Кафка. Инструктира я да ги предаде на израелската Национална библиотека, но за съжаление жената не го прави. След смъртта ѝ, дъщерите ѝ наследяват тези неща и започват да претендират за собственост. Това довежда до множество съдебни дела, продължили до 2016 г., когато израелският Върховен съд постановява, че ръкописите принадлежат на обществото и трябва да бъдат в Националната библиотека на Израел.
Едни от най-известните произведения на Франц Кафка са „Метаморфозата“, „Процесът“ и „Замъкът“. Въпреки неувереността си, той се превръща в един от най-значимите писатели на 20-ти век и успява да промени хода на литературата, вкарвайки много новости в света на фантастиката, на реализма и на философския стил. Може да се каже, че Макс Брод е изживял детската ми мечта, но няма място за завист. Благодарение на неговия нюх, увереност и вяра, Кафка бива разпознават сред обществото и ние, младите, имаме възможността да се учим и да черпим знания и идеи от неговите творби.
