Какво е blackout poetry и как се прави?
Имаш поетична душа, но се страхуваш от римите, а белият стих те обърква? Добре дошъл на правилното място. Тук ще разбереш как може да твориш с друг текст и това да се нарече поезия.
Хмм, а не е ли плагиатство да използваш наготово нещо, което е написано от друг? Сигурна съм, че този въпрос се загнезди в ума ти. Отговорът е…НЕ! Говоря ти за т.н. blackout поезия. Взимаш вестник, списание, брошура, книга или каквото ти сака сърце и си харесваш думи, задраскваш всичко останало и ето ти – поема.
За разлика от класическата представа за писане на поезия, в този случай тя е написана, а нашата роля е да я открием. Този начин на създаване е като да видиш готов пъзел и да си вземеш само частите, които ти харесват. По неведоми и магични пътища те ще съвпаднат и ще се получи ново изображение.
Blackout поезията е по-лесен начин да създадеш творба, защото ти вече имаш готов продукт, от който да извлечеш думите, които ти трябват. Тя е улеснение за всички нас, спъващи се в поетическия жанр.
Тази пролет се запознах с това изкуство и останах очарована. Съчетанието на текст и изображение провокира творческия ми ум и се появи това на снимката:

Ще ви дам списък със стъпките, които аз направих, за да съставите и вие своята първа blackout поема:
- Взимаш книга.
- Затваряш очи.
- Отваряш на произволна страница.
- Четеш и си харесваш произволни думи.
- Пак четеш и използваш остатъка от текста, за да свържеш избраните от теб думи…все пак трябва да има и смисъл. Не е само забавно драскане.
- Задраскваш всичко, което не ти трябва.
- Радваш се на успеха си!
Стъпка 6. е най-творческата. Може да се заиграете с излишния текст по всякакъв начин. Стандартният начин е с черен маркер или химикалка да закриете излишното и новооткритият от вас текст ще блесне на бял свят. От друга страна бихте могли да активирате въображението си малко повече и да използвате страницата като платно за рисуване или място за колаж. (На този вариант се спрях аз. Нарисувах скандалната мадама и залепих всички думи, които си бях набелязала.)
Чарът на този тип поезия е в леснотата, в липсата на осъзнато търсене на ритъм, различни звукосъчетания и т.н. Тук пускате мозъка си по течението и се доверявате на интуицията си. Тя ще формира нещо гениално и неочаквано. Липсва и тревогата дали написаното е наистина стойностно, понеже веднъж запълнена, страницата не плаши толкова, колкото празният лист.
Нека Далчев, Шекспирз и Новалис бъдат с вас в магическия процес на създаване на blackout поезия.
П.С. Не бъдете твърде критични към себе си. Вярвам, че успехът идва, когато имаме малко повече самочувствие. 😉




