В края на лятото идва тъмната, изкусителна буря, наречена „Призован“ – новият роман на Александрина Крушарска, който обещава да ни завлече в мрачна игра на власт, изкушение и оцеляване. В свят, където си или хищник, или жертва, героите на Крушарска не се подчиняват на клишета – те ги разрушават. Срещаме се с авторката, за да надникнем зад завесата на тази силна история, в която магия, проклятие и любов се сблъскват в битка без милост. Разговаряме с Александрина за вдъхновенията зад „Призован“, за създаването на харизматичния Гаетано и за тънката граница между победа и загуба, когато залогът е душата.
1. Здравейте, Александрина! Радваме се, че приехте поканата на Книголюбител за този разговор по повод новия Ви роман „Призован“! Изключително приятно ни е да Ви поздравим и представим “Призован” на нашите последователи. Нека започнем от самото начало – как се роди идеята за книгата? Какви мисли и образи Ви съпътстваха в онзи момент, когато историята започна да се оформя в съзнанието Ви? Лесно ли намерихте пътя към сюжета, или той се разгръщаше постепенно?
Помня, че беше след едно представяне на „Болница за безсмъртни създания“ в София. Вечерта, докато обсъждахме нещата от живота със съпруга ми, умът ми се отнесе към погребан спомен от детството: аз и няколко момичета, как сме разхвърляли вафли и бонбони по пода, преди да загасим лампата, да оформим кръг с ръце и да започнем да призоваваме някакъв Жокер, който ще ни зададе три гатанки. Ако отговорим правилно, ще ни даде награда. Уловката? Ако сгрешим, ще ни убие. Не знам дали някое от момичетата вярваше в легендата, но всеки път щом потънехме в мрак и започнехме процеса по призоваване, една от нас разваляше кръга.
До ден-днешен се чудя дали онзи Жокер съществува, но вече не ми стиска да проверя 😄 От друга страна, с удоволствие разгърнах образа му на хартия. Самата идея за „жокера,“ „шута,“ „пакостника“ е източник на безкрайно вдъхновение, а като го поръсим с доза подлост и му осигурим достойна опонентка, историята се пише сама 🙂
2. А що се отнася до героите – техните имена звучат запомнящо се и наситено. Криете ли символика зад тях или се появиха по време на творчески порив и интуиция?
Препоръчително е писателите да обосновават изборите си – старая се да го правя, – но имената на героите ми често са резултат от спонтанност. Идеята за „Призован“ си дойде с името на главната героиня. Още отначало знаех, че тя е Никол. Нищо повече.
Гаетано обаче беше внимателен избор. Търсех италианско име, което да въплъщава качествата на героя ми. Мисля, че го постигнах, но читателят е този с последната дума. 🙂
3. Във фентъзи жанра често срещаме герои, които започват плахи и неуверени, но постепенно разкриват силата си, когато повярват в себе си. В “Призован” обаче още от началото Никол изглежда като личност с ясно съзнание за своята сила – и умствена, и чаровна. Ако вече знае коя е, какво тогава търси тя? Какво липсва на човек, който вече изглежда цялостен?
Аз пиша за читатели с по-голям житейски опит, затова изборите пред героите ми често не са типичните за роментъзи жанра, който е насочен към тийнейджърска аудитория. В света на големите плахостта понякога се скрива зад маска на увереност. Само колкото и да я разкрасяваме и лъскаме, маската си остава маска. Какво липсва на човек, който вече изглежда цялостен, разбираме след като го оголим и разфасоваме слой по слой. Метафорично, разбира се. Истинските дисекции са в една друга поредица.
4. Впечатляващо е, че действието във Вашите творби се развива в България, а не в измислен свят – нещо, което рядко се среща във фентъзи жанра. Какво Ви води към това решение? Има ли конкретна причина да изберете родната територия като сцена за фантастичното?
За добро или за зло аз съм родена в България, българка съм и ще остана такава до края на живота си. 🙂 Българското е част от моята автентичност като човек и като писател. Често забелязвам в нашенските романи стремеж към заличаване на българското с цел да „мязаме“ повече на чуждото. Намирам го за грешна стратегия. Българското е нашата уникалност – това, което ни отличава от останалия свят. Всеки писател може да напише фентъзи. Фентъзи в България? Броим се на пръстите на двете ми ръце.
5. Пожелаваме на романа Ви заслужен успех и вярваме, че ще откликне силно сред читателите. Благодарим Ви, че отделихте време за този разговор. И в духа на нашият сайт, завършваме с въпрос, който винаги задаваме на финала – какво означава за Вас да бъдеш книголюбител?
Книголюбител – омекотен термин за човек, който е обсесивно увлечен по книгите и дейностите, свързани с тях, вкл. неконтролируемо четене, компулсивно закупуване на нови заглавия, патологично трупане на непрочетени такива, маниакално подреждане и пренареждане на личната библиотека по начин, който само той разбира.
Коресподент за “Книголюбител” – Стела М Радева
