Има хора, за които пътят е повече от движение между две точки. Иван Кръстев е пътешественик и автор на две книги – “Професия ПЪТЕШЕСТВЕНИК” и “НЕпътеводител за Италия от А до Я“. Той е от онези хора, които не броят държави, а срещи, не търсят забележителности, а истории.
В първата си книга, Иван събира пътешествия из познати и непознати кътчета по света – разкази за приключения сред красива природа, местни забележителности, скандални атракции и хилядолетни традиции и обичаи. В „НЕпътеводител за Италия от А до Я“ погледът му се задълбочава и се насочва към една страна, разказана чрез лични срещи, усещания и истории, далеч от туристическите клишета.
Говорим с него за пътуването като начин на живот, за магическите моменти, които правят един град незабравим, за вкусовете и ароматите, които връщат спомени, за книгите, които придружават пътуването, и за местата, които всеки книголюбител би оценил.
Здравей! Пътуването често започва като любопитство, но в един момент се превръща в начин на живот. Помниш ли кога за първи път усети, че не просто обикаляш места, а започваш да ги „събираш“ като истории?
Здравейте на теб и на читателите на „Книголюбител“ и искам да споделя колко се радвам, че имам възможността да споделя с тях за моите приключения не само по широкият свят, но и сред страниците на любимите ми книги!
При мен пътуванията се превърнаха в начин на живот още от малък, като страстта ми към пътешествията се зароди благодарение на моите родители, за което съм им безкрайно благодарен. Да пътуваш е доста пристрастяващо и много пъти се е случвало да не съм се върнал от едно пътуване, а да започвам да планирам следващото. И много ясно си спомням май месец 2017 г., когато с моите приятели бяхме за втори път на остров Пукет в Тайланд. Бе по обяд някъде и се връщахме от Кралството на тигрите, натоварени в едно тук-тук (нещо като рикша, която има покрив, но няма прозорци). Бе доста горещо, но докато пътувахме се разхлаждахме. Тогава наблюдавах хората, които бяха тръгнали нанякъде с техните скутери, защото на острова местното население се придвижва основно с тях. Тогава аз не се усетих като турист, а като един от местните, който прекарва живота си сред тях, макар и за 10 дни. За мен бе уникално изживяване да мога да си позволя да бъда там, в онзи момент, в онази рикша и да се насладя на момента, че съм на другия край на света, както се казва. Точно тогава осъзнах, че аз не просто обикалям поредните туристически места, а съм част от нещо голямо, от една значима история и тази история е моята история, изживяна по най-красивите и вълнуващи места по света.
Италия е страна, която мнозина обичат, но малцина успяват да разкажат отвъд познатите образи. Кога усети, че тя ще бъде твоята книга, а не просто поредната дестинация?
Аз обожавам Италия! За първи път я посетих през 2008 г. и от тогава почти всяка година я посещавам по няколко пъти в годината. Обиколил съм почти цяла Италия, с малки изключения, но и тях ще наваксам. Единствено през 2020 г. не бях ходил в Италия, поради ограничения заради КОВИД. За съжаление една година по-късно този коварен вирус отне най-близкият ми човек – майка ми, и до някъде това бе най-ужасната година за мен. Няколко месеца след това трагично за мен събитие излезе първата ми книга „Професия ПЪТЕШЕСТВЕНИК“ и аз бях много развълнуван и щастлив. Месец след излизането на книгата, с баща ми и сестра ми посетихме Италия, като бяхме в Пулия. Посетихме много красиви места – Алберобело, Бари, Лече, Матера и бях силно впечатлен от това място. Тогава си казах, че искам да направя нещо за Италия и най-логичното бе това да е книга. Споделих идеята с издателката ми, като тя ми каза, че много хора са писали за Италия – както чужденци, така и българи, и че трябва да предложа нещо ново и различно на книжният пазар. Тогава аз ѝ казах, че тази книга ще е много различна от всички останали, защото това ще е моята книга за Италия! Зад гърба си имах доста посетени места и истории от страната на Ботуша, но имаше и такива места, които не бях посетил още. И така се роди идеята да напиша цяла книга за Италия, която да я обхване от А до Я, като започнах да пиша за местата, на които съм бил и паралелно планирах да посетя тези места, които ми липсваха. В никакъв случай не си бях поставил някакви конкретни цели и срокове, а самите пътувания се случваха от само себе си. По книгата работих около 3 години, за да можех да изпипам всичко до най-малкият детайл. Бе голямо предизвикателство, защото имах някъде около 12-13 години пътешествия в Италия и трябваше да селектирам най-интересното и вълнуващото, да си припомня местата и историите, да добавя и новите места – накратко трябваше да подредя много внимателно всички парченца от пъзела, който изобразяваше красивата Италия.
Наричаш книгата си НЕпътеводител. Какво съзнателно избра да оставиш извън него и защо?
Ако трябва да бъда честен – нищо не съм оставил! Знаеш ли – първо се роди заглавието на книгата. Казах си, че тя трябва да обхваща наистина цяла Италия и да е от А до Я, но едновременно в нея да има полезна и практична информация как човек може да си направи пътуването до там, както е в пътеводителите. Но в същото време исках това да е моята история и моите срещи с Италия, такива каквито аз съм ги видял и усетил. Да е Италия през моя поглед и през моето усещане, защото при всеки един човек то е различно. Така че всичко е събрано в страниците на моят „НЕпътеводител“ – красивите гледки от малките улички, които водят до величествените пиаци, кулинарните рецепти, които са характерни за всеки един район на Италия, местни митове и легенди, предавани от поколение на поколение, как живеят самите италианци и що за хора са те, а разбира се и някои не чак толкова приятни емоции, които съм имал посещавайки тази страна.
Като човек, който също много обича Италия, за мен един от най-запомнящите се моменти там е едно простичко съзерцаване на онази вълшебна светлина, която се прокрадва от купола на Пантеона в Рим. Имало ли е и при теб такива на пръв поглед малки, но дълбоко въздействащи моменти в пътуванията, които усещаш като истински магически?
Доста такива моменти е имало, но има един конкретен момент, който винаги ще си спомням и наистина мога да кажа, че бе магически. Когато за първи път бяхме в Неапол със сестра ми и най-добрите ми приятели Жоро и Силвия, решихме да отидем до Соренто. Случи се така, че пристигнахме там късният следобед и когато стигнахме до една от терасите, която разкрива невероятна гледка към Неаполитанският залив, слънцето залязваше. Небето сменяше цветовете си от жълто към червено, до тъмно розово. Пред нас бяха морето, Неапол и вулканът Везувий в далечината. За мен бе един невероятно красив и наистина магически момент, защото наблюдавах тази картина в компанията на най-близките ми хора и съм безкрайно благодарен за този скъп момент, който имах там.
Италия е и вкус, не само гледка. Кои са ястията, които за теб най-силно носят духа на страната и има ли вкус, който те връща мигновено в конкретен град или квартал?
Ох, вкусът на Италия е божествен за мен! Да си призная честно аз страшно много обичам италианската кухня и всеки път, когато отида в Рим или някое друго местенце в Италия и седна в дадено заведение, се чудя какво да си поръчам – пица или паста. И много бързо разрешавам този проблем като си поръчвам и двете. Италианската кухня е невероятна и аз съм събрал доста рецепти от различни краища на страната в книгата ми. Много пъти съм се пробвал да ги направя, когато съм вкъщи. Получавали са се доста добре, но определено липсваше нещо и това е една основна подправка, която нямаше как да сложа. А тази подправка бе Италия – вкусът на ястията не е същият, когато не си там, независимо че си направил рецептата 1:1. Но пък имам една любима напитка, която всеки път като пробвам и се връщам не къде да е, а в Соренто, за който споменах преди малко. Може би се досещате, че това е Лимончелото, защото неговото родно място е именно Соренто. Тази лимонена напитка е като машина за времето за мен, защото ме връща на момента на онази красива тераса, с онази магическа гледка и с всяка глътка усещам как вятъра подухва леко, докато слънцето залязваше. Наистина това бе най-незабравимото ми изживяване там!
В НЕпътеводител за Италия от А до Я личният разказ върви редом с наблюдението. Къде при теб минава границата между пътешественика и писателя, или тези две роли никога не се разделят напълно?
Не само в „НЕпътеводител за Италия от А до Я“, но и в „Професия ПЪТЕШЕСТВЕНИК“, както и в блог статиите ми личният разказ върви с наблюдението, с любопитството да открия нови места, гледки, истории и хора. Когато пътувам гледам да се насладя на всеки един миг от него, като правя много снимки, а и си водя малки записки, защото понякога паметта ни изневерява. И тогава аз съм пътешественик на 100%. Много пъти са ме питали дали пиша докато пътувам. Ами не – не пиша, защото ако пиша ще изпусна момента. Когато вече се прибера вкъщи, когато всички емоции леко са улегнали и усетя, че имам нужда и желание да напиша нещо, тогава се появява писателя. Тези две роли, даже ако мога да ги нарека тези две мои лица никога не се срещат, защото те са много различни.
Пътешественикът изживява историите от пътуванията, а писателят ги описва. Но за да ги опише той трябва да има муза, както се казва и да го направи по най-правилният начин, защото когато писателят пише, той трябва да съумее да пресъздаде всички тези емоции така, че читателя да има усещането че върви до него и разказите оживяват пред очите му, сякаш и той е там и е част от историята. А за това писателят трябва да има време, да успее отново да се върне на онези места, за които пише и да пресъздаде всяка една емоция и история. Това няма как да стане докато си още на място. Много често са ми казвали, че то да пишеш пътеписи и разкази за пътувания е много лесно. Ами не е – повярвайте ми! Случвало ми се е да имам доста свободно време и да си кажа ето сега сядам и пиша, но не се е получавало, защото думите не са идвали в съзнанието ми. Но е имало моменти, когато ми е било страшно натоварено, изморено и нямам една свободна минута, но в същото време думите възникват в главата ми и аз трябва да ги запиша. Това се е случвало и в 2 часа през нощта – ставам и почвам да пиша до сутринта. Затова и когато пиша никога не си поставям някакви срокове, защото не искам да правя нещата на всяка цена.
Когато си на път, как се ражда текстът – пишеш ли в движение или оставяш преживяното да отлежи, преди да го превърнеш в разказ?
Винаги оставям преживяното да отлежи – понякога с дни, понякога с месеци, че дори и с години. Вече споменах, че докато пътувам не пиша, защото то няма и време за това. Преди няколко месеца бях в Китай и обиколихме голяма част от него. Всеки ден бяхме на различни места, придвижвахме се с влакове и самолети там, като това изморяваше. Буквално нямаше никакво време да осъзная какво се случва и какво виждам, защото Китай е нещо огромно – не само като територия, но и като култура, традиции, история и манталитет. Не оставаше време да се наспя, а за писане да не говорим. Когато се прибрах от там, в мен бушуваше буря от емоции, защото чак тогава имах цялата картина за Китай на база преживяното и чак тогава можеше да започне моят разказ за там. Да си призная доста ми бе мъчно за тази велика и древна държава, когато се прибрах тук, но когато почнах да пиша в блога ми за всяко едно място там, аз отново и отново се връщах там, изживявах отново посещението в Забраненият град в Пекин, разхождах се по Великата китайска стена, виждах неоновите светлини на Шанхай или усещах вятъра на хълма Виктория в Хонгконг.
Какви книги и автори обичаш да четеш, когато пътуваш? Има ли заглавия, които неизменно взимаш със себе си на път?
Обичам да чета всякакви жанрове, като още от малък се запалих по криминалните романи. Бях трети клас, когато се сблъсках с Китайските загадки на Робърт ван Хулик и моята учителка бе страшно изненадана от това. Имаше периоди, в които да си призная не ми оставаше никакво време да чета. Но последните години наваксах доста. Когато тръгвам на път винаги взимам някоя книга с мен и в самолета или превозното средство, в което съм намирам време за четене. Няма конкретни заглавия, които да взимам задължително с мен – просто взимам текущата книга, която чета. Но определено след дадено пътуване ако мястото много ме е впечатлило започвам да проучвам какви свързани заглавия има и започвам да ги чета. Даже след като се върнах от Китай се запознах с „Азиатската сага“ на Джеймс Клавел и „Търговска къща“ буквално я прочетох на един дъх, защото така се върнах в любимият ми Хонконг.
Има ли град в Италия (или другаде), който първоначално не те е впечатлил, но с времето е започнал да ти се разкрива и да те печели постепенно?
Не, няма такъв град или място.
След всички пътища, държави и градове, какво пътуването промени най-силно в теб като човек?
Всички пътувания ме промениха като цяло. Това се случва непрекъснато, защото когато тръгвам нанякъде, аз заминавам като един човек и се връщам друг, коренно различен човек. За мен пътуванията са не само брой посетени държави, градове или полети на година. За мен пътуването е начин на живот, който ми показва колко голям е светът около нас и колко неща има да видя и науча. Всяка една среща с нови народи и култури няма как да не ме промени – то е неизбежно. Но промяната идва само ако си готов за нея.
Какви места би препоръчал на всеки книголюбител-пътешественик – библиотеки, книжарници или други пространства, които носят дух на четене и култура, в Италия, извън нея или дори тук, в България?
Бих препоръчал две места. Едното е Хелзинкската централна библиотека „Ооди“, която е невероятна и свръх модерна! Да си призная такова нещо до сега не бях виждал – вътре има зони за четене и учене, изложбени пространства, звукозаписни студиа, зали за прожекции, дори 3D принтери и уютно кафене с гледка към града. Да си призная мечтая си един ден моите книги да бъдат изложени там. А друго място е съвсем близо и това е Регионалната библиотека „Пейо Яворов“ в Бургас. Останах доста приятно изненадан колко модерна е и какви пространства има в нея. Но най-приятно изненадан останах, че там имаше доста млади хора, които четяха. За моя радост и двете ми книги са изложени в тази библиотека.
И накрая, въпросът, който задаваме на всички наши гости: Какво за теб означава думата „книголюбител“?
За мен всеки един човек, който се е докоснал до книгите по един или друг начин е книголюбител! Няма значение дали ги четеш или създаваш – щом те имат място в живота ти, значи имат място и в сърцето ти. Пожелавам на всички читатели да намират повече време за четене, а дори и да нямат такова, то когато вземат книга в ръцете си да се потопят в историята и да забравят за всичко друго.
Повече за Иван Кръстев и неговите пътешествия може да научите и в блога му Професия Пътешественик.
