Добре дошли в шестата статия от рубриката „Автор под лупа“. На всеки две седмици заедно ще откриваме автори, за които ще си струва да четем и да се учим от тях. Основната идея на тези статии ще бъде да научаваме нови неща за хора от литературното изкуство, които или са известни на всички ни, или са останали в сянка, но въпреки това си заслужава да бъдат четени.
Днешната статия ще ни пренесе в живота на един писател, роден в Бразилия през 1921 г. Въпреки че не е типичният съвременен писател, както и не е класическа фигура, Пауло Фрейре е личност, чиито романи имат огромно значение за развитието на психиката не само в детска, но и в зряла възраст.
Живот и творчество
Пауло Фрейре е роден в Бразилия и почти целия си живот прекарва там. Произхожда от семейство, което е от средната класа, лишени от богатство и живеещи в доста неприятни условия. Районът, в който се ражда и израства, по това време се слави с доста сериозни нива на социално неравенство между хората. По време на Голямата депресия семейството му изпада в още по-сериозни финансови затруднения.
Въпреки това от малък има много голям интерес към образованието и науката като сфера. Интересен факт е, че въпреки привличането към образованието, като много малък Фрейре изостава с 4 класа, тъй като вниманието му е насочено към постоянна игра на футбол с останалите деца в квартала. Голяма част от тях са били също бедни деца, които едвам са преживявали. По-късно той твърди, че там е научил изключително много за живота и от тогава е започнал да си оформя собствена представа за образованието. Споделя също, че гладът и липсата на нормални условия на живот, винаги са му пречили на това да се обучава така, както той е смятал за правилно. Тези преживявания повлияват на решението му да посвети живота си на подобряване на живота на бедните. В крайна сметка, положението след години в семейството му се оправя и нещата се променят.
Висшето му образование е право в юридическия факултет на Университета в Ресифи през 1943 г. След това учи философия, като по-специфично набляга на феноменология и психология на езика. Въпреки че бива приет в адвокатската колегия, той никога не практикува право.
Останалата част от живота си посвещава на това да обучава хора, които нямат достъп до нормално образование и са от по-бедните класи в Бразилия. През 1946 г. е назначен за директор на Департамента по образование и култура в Пернамбуко. Там работи предимно с бедни хора, които са неграмотни. През 1962 г. той получава първата възможност за мащабно приложение на своите теории, когато в експеримент 300 берачи на захарна тръстика са обучени да четат и пишат само за 45 дни. В отговор на този експеримент бразилското правителство одобрява създаването на хиляди културни кръгове в цялата страна. След Бразилският преврат от 1964 г. дейността по ограмотяване на Фрейре бива спряна и той попада в затвора като предател за 70 дни.
През 1967 г. Фрейре публикува първата си книга „Образованието като практика на свободата“ . След това публикува най-известния си труд „Педагогика на потиснатите“ , който е публикуван за първи път през 1968 г. След по-малко от две години книгата му започва да се превежда и да се издава и в други държави. Творчеството му обхваща сферата на педагогиката, образованието, психологията и философията. Има написани над 10 самостоятелни книги, както и между 8 и 10 съвместни с други автори.
Произведение на подиум
Осъзнавам, че изборът на такъв тип литература е много индивидуално нещо, но вярвам, че за да сме обогатени изцяло и да можем да разбираме доста по-добре ситуациите, в които попадаме, било то сами, било то с децата и близките ни, трябва да сме добре запознати с автори като Пауло Фрейре.
Едно от най-влиятелните му книги е „Педагогика на потиснатите“. Книгата е написана по време на изгнанието на Фрейре в Чили, след военния преврат в Бразилия. Тя изразява неговия отговор на социалното потисничество, неграмотността и бедността, характерни за Латинска Америка по онова време. Както разбрахме от биографичните данни, още от малък той е осъзнавал големия проблем, който много голяма част от обществото е срещало по онова време. И той е бил свързан именно с липсата на образование, породена от бедността, нежеланието и немощта на хората.
Произведението разглежда много тематики в една – обединява педагогически, философски, социологически и етически идеи, които могат да са в помощ за образованието. Така се развива идеята на това то да бъде път към освобождението и промяна на реалността. Фрейре смята, че истинското образование не трябва да потиска, а обратното.
Именно заради това той в книгата поставя два противоречиви модела, които да подпомогнат доказването на твърдението му. Разглежда така наречения „банков модел“ на образование, който е традиционен, авторитарен и най-важното – в него учителят дава и влага знания в пасивния ученик. От другата страна обаче седи „Проблемно-постановъчен модел“, който е основан на взаимовръзката между учител и ученик. Това е взаимен процес, в който учителят и ученикът учат заедно, чрез критично осъзнаване на реалността.
Книгата е разделена на четири глави и предговор. В първата глава Фрейре разглежда доста по-задълбочено потисничеството и стремежът към освобождение. Той смята, че потиснатите страдат не само материално, но и вътрешно, тъй като често възприемат ценностите на своите потисници. Именно заради това освобождаването не трябва да бъде само политическо, ами и психологическо и съзнателно.
Втората глава разглежда „банковото образование“. Фрейре показва защо то е неправилно и критикува всяко негово разбиране. Той показва колко доминиращ е този модел и според него той възпроизвежда социалното подчинение, защото учи хората да приемат реалността пасивно. Алтернативата е „проблемно-постановъчно“ образование – учениците и учителите съвместно изследват света, задават въпроси и изграждат знание чрез диалог и критическо мислене. Така ученикът става субект, а не обект на образователния процес.
Третата глава е свързана с диалозите между хората. В центъра на Фрейревата педагогика стои именно диалогът – акт на любов, вяра и доверие. Диалогът, според него, не е просто разговор, а съвместно търсене на смисъл – инструмент за социална трансформация. Именно заради това той подкрепя повече „Проблемно-постановъчният модел“ като метод за образование.
В последната глава Фрейре анализира диалектиката на потисника и потиснатия: според него освобождението на потиснатите освобождава и самите потисници, защото те също са затворници на системата на господство.
Книгата оказва сериозно влияние върху педагогиката, социалната теория и критическата педагогика през 80-те години на 20-ти век.
За кого е тази литература?
Смятам, че всеки читател, който има интерес към това да разбере по-добре връзката между хората и себе си, трябва да прочете Пауло Фрейре. Все пак ние самите започваме да се формираме като социални същества от началото на образованието, тогава се запознаваме с връстници, започваме да усещаме къде е мястото ни в обществото и какви са нормите, които следваме. И именно тук литературата помага, тъй като тя е път към разбирането на непознати за нас неща.
