Съдържание
Берлин и улиците му разказват истории на всяка крачка
Когато заминах за Берлин преди 15 години, не знаех нищо за него, освен че е столица на Германия. А какво съкровище се крие зад това име! По неговите улици! В неговата история!
Това е град на поети, философи и романисти. От опушените кабарета на 20-те години на миналия век и заредените с напрежение и история улици на следвоенната епоха, Берлин е сцена, но и муза. Днес там все още отеква историята на 20 век – като платно, върху което са рисували няколко епохи.
Защо Берлин и литературата?
Берлин е политическото сърце на Германия. Берлин е историческото платно на Европа от 20 век. Берлин е контрастът, който целият континент е концентрирал именно тук. Блясък. Суровост. Революция. Репресии. Разкош. Разруха. Всичко това е столицата на Германия. Град, който изисква да се пише за него – за мрака му, но и за неговата светлина.
От ерата на кабаретата във Ваймар, увековечена от Кристофър Ишърууд, до мрачните следвоенни произведения на Хайнрих Бьол и литературната съпротива на ГДР чрез автори като Криста Волф, улиците на Берлин са палимпсест от разкази, натрупани във вените му, във въздуха му. Истории, които се наслагват по сградите му и в сърцата на хората.
Три маршрута на литературния пътешественик
Берлин на Брехт
„Който се смее, още не е чул лошите новини.“ Бертолт Брехт
Бертолт Брехт (1898-1956г.) е немски драматург и поет, отдаден на марксизма и противник на войната и социалната несправедливост. Той създава епичния театър, театърът, който кара зрителя да мисли отвъд историята, да намира смисъл и извън развитието на героите. Той постига това чрез резки промени в сцените, които да нарушат потока на повествованието и да насърчат зрителите да се върнат към реалността. За Брехт театърът не е просто забавление, а пиесите му са многократно поставяни и интерпретирани в различен политически контекст.
Обиколката може да започне с Brecht-Haus в Mitte. Това е къщата на известния немски драматург, която днес е музей и паметник, запазена почти непокътната. Сякаш Брехт е излязал за малко и всеки момент ще се върне.
Оттук може да посетите Berliner Ensemble, театралната трупа на Брехт, която той основава в края на 40-те и която до ден днешен поставя неговите революционни пиеси. А после може да продължите към Dorotheenstädtischer Friedhof, където е гробът му и където негови почитатели оставят картички и цветя.
Берлин на Ишърууд – ерата на декадентството
Кристофър Ишърууд (1904-1986) е английски и американски писател, драматург и сценарист, чиято най-известна твобра, „Сбогом на Берлин“ е използвана за основа на мюзикъла „Кабаре“.
Защо го включвам като задължителен за литературните маршрути на Берлин? Защото го свързвам с един от любимите ми периоди от историята на града – 20-те години на ХХ век и декадентството на Берлин, неговата сексуална освободеност и авантгардна култура.
Ишърууд прекарва в Берлин само 4 години – от 1929 до 1933, но това време става основа за две негови отличителни книги – „Сбогом на Берлин“ и „Госпожа Норис сменя влаковете“.
„Сбогом на Берлин“ е написана като дневник, като наблюдение и представлява серия от скицирани образи на хора и на живота в Берлин. Сали Боул, която познаваме от „Кабаре“ – екстравагнатна британска певица; семейство Ландауер, богатите евреи, чрез които преживяваме надигащия се антисемитизъм; берлинчани – бедни, но устойчиви; и Берлин в последните години на декадентството си, на свободата си, преди нацисткия мрак да се спусне над него.
А къде да отидете днес, за да преживеете тази атмосфера? Започнете с Нолендорфплац – сърцето на куиър културата в германската столица. Разходете се през Шьонеберг, където, на Нолендорфщрасе 17 е живял самия Ишърууд. Минете покрай една от многото локации на някой от клубовете Елдорадо – Лутерщрасе 31 в Шьонеберг или на Кантщрасе 24 в Шарлотенбург. Затворете очи и си представете изпълнените с цигарен дим нощни клубове, ритъмът на джаза, който влиза право в сърцето и атмосферата на онзи лудешки танц на ръба на пропастта.
Берлин и междувоенните години
Кое по-подходящо място за това от Александърплац, основополагащия ориентир в романа на Алфред Дьоблин, „Берлин, Александърплац“. Днес това място е открито, модерно, пълно с хора, разговори, музика.
В книгата на Дьоблин Берлин е хаотичен, пълен с насилие и съблазън, град, в който престъпността и корупцията те намират и се оплитат около теб. И въпреки че книгата е разказът на един човек, тя всъщност представлява историята на един град. А Александърплац е неговото тупкащо сърце.
След като разгледате площада и си купите книгата, продължете към паметника на Берлинската стена на Бернауерщрасе, където ще се потопите в атмосферата на разделения град (и може да се насочите към романа на Иън Макюън „Невининият“). На Карл-Маркс-Алее се намира кафе „Сибил“, което е обзаведено в стил ГДР. Пийте по кафе и си представете как е изглеждала социалистическа Германия.
Завършете обиколката си в Haus der Kulturen der Welt – център на културен диалог и литературни фестивали, който продължава наследството, оставено от междувоенните години – Берлин като град на идеите.
Какво друго да посетите?
Literaturhaus Berlin (Fasanenstraße) – място за представяния на книги, литературни четения и изложби.
Staatsbibliothek zu Berlin – храм за любителите на книгите.
Книжарница на Германския исторически музей, където ще намерите редки произведения за историята и литературата на Берлин.
Международен литературен фестивал Берлин (всеки септември) – едно от най-големите световни книжни събития.
Защо Берлин?
Аз съм пристрастна, защото съм живяла там, но… Берлин е град на контрастите, на историята и идеите. Той сам по себе си може да се превърне в герой на всяко едно произведение. Има характер, изпълнен е с младежки дух и енергия, но не забравя своето минало, представя ни го по един ненатрапчив, лек начин.
Всяка война, която е минала по тези улици, всяка идеология, която е оформила историята му, всяко възраждане сред руините и пепелищата е оставило следа тук – върху града, върху писателите, които дръзват да пишат за него и върху самите нас – туристи и граждани на Берлин. Да се разхождаш по неговите улици е като да бродиш не просто из един град, а през историята, която ни разказва – на изкуство, устойчивост и възкресение.
