Добре дошли в осмата статия от рубриката „Автор под лупа“. На всеки две седмици заедно ще откриваме автори, за които ще си струва да четем и да се учим от тях. Основната идея на тези статии ще бъде да научаваме нови неща за хора от литературното изкуство, които или са известни на всички ни, или са останали в сянка, но въпреки това си заслужава да бъдат четени.
След кратка пауза, се завръщаме ударно с нови автори, които да опознаваме и да заобичваме. Насочваме се стремглаво към гръцката литература, която освен с огромна история, е позната и с великите си философи и писатели, формирали много голяма част от жанровете в литературата, която познаваме днес. Никос Казандзакис пък освен, че е много известен представител на гръцката литература, е изключително плодовит автор, като се приема, че той има има над 50 самостоятелни произведения.
Живот и творчество
Никос Казандзакис е роден на 18 февруари 1883 г. в Хераклион, остров Крит, който по това време е под османска власт. Истинското му име е Николаос Михаил Казандзакис. Израства в семейство със силен патриархален дух – баща му, Михаил Казандзакис, е строг и непримирим човек, дълбоко повлиян от борбите за освобождението на Крит. Това напрегнато и бурно детство оставя траен отпечатък върху мирогледа на писателя.
Още в ранна възраст, Казандзакис проявява интерес към сферата на литературата, философията и религията. Първото си образование получава в Атинския университет, като там завършва право, но въпреки всичко, той се чувства привлечен от философията и през 1907 г. заминава за Париж, където учи при Андре Бергсон. От Бергсон възприема идеите за жизнения импулс (élan vital), които по-късно стават централни теми на разглеждане в неговото творчество.
В същия период, Казандзакис започва да развива собствена филосифия, като насочва вниманието си към древногръцката мисъл, принципите на християнството и будизма като религии, нихилизмът и екзистенциализмът като вярвания.
По-късно през живота си, той се завръща в Гърция и започва да пътува. Посещава Русия, Италия, Испания, Египет, Палестина, Китай и Япония. В Русия е дълбоко впечатлен от комунистическата идея, но по-късно се разочарова от нейното догматично прилагане. Тези пътувания не са туристически – те са екзистенциални експедиции, търсене на смисъл, Бог, свобода и мястото на човека в света.
Интересен факт за живота и творчеството му е, това, че след като започва да твори и излизат част от романите му, които са с религиозна тематика, Казандзакис бива поставен пред религиозен конфликт институционалното християнство. Той по никакъв начин не отрича Бог, но представя Христос като човек, който се бори, страда, съмнява се. Набляга също така в произведенията си на изкушението, а не на божествената непогрешимост. Това за Гръцката православна църква е ерес.
След като Казандзакис написва романа си „Последното изкушение на Христос“ през 1955 г., в Гърция се организират множество кампании за официално отлъчване на автора и опит за сваляне и забраняване на този роман. Във Ватикана пък книгата бива включена в Индекса на забранените книги. През следващите години този проблем се задълбочава много сериозно и освен от институциите, Казандзакис бива отлъчен и от обществото.
Дори след смъртта му през 1957 г. Църквата отказва православно погребение и авторът е погребан извън гробището, върху стените на Хераклион, без свещеници, без опело.
Произведение на подиум
Една от най-известните и познати творби на Никос Казандзакис е „Алексис Зорбас“. Романът разказва за срещата между книжен, колеблив интелектуалец и Алексис Зорбас – човек на действието, на тялото, на смеха и болката. Двамата започват работа в мина на о. Крит, но истинската „работа“ е духовна: сблъсък между мисълта и живота.
Много е важен образът на Зорбас в творбата. Казандзакис го е представил като символ на абсолютната свобода, човек, който приема трагедията и радостта еднакво, не прави разлика между тях и не ги разграничава едно от друго. Той, също като автора, не се подчинява на социалните и моралните правила, следва свои собствени, породени от опита, който има и от изграденото си мнение за живота. Главният герой е вдъхновен от реален човек, който Казандзакис познава лично – Георгиос Зорбас.
Основните теми в романа са свързани с живота на обикновения човек – свободата срещу страха, каква е силата и как свободата може да неутрализира страха, животът срещу интелектът, как социумът ни влияе, тялото срещу духа, радостта и страданието като едно цяло, а не разделени и не на последно място – човекът бива разглеждан като непрекъснато развиващ се.
Стилът и езикът в романа са изключително живи, изпълнени с образи, пълен е с метафори, много динамичен, усеща се как философските нотки преливат, но те не са поднесени чрез теория, а чрез характер и усещане.
Книгата е преведена на над 30 езика, което я превръща в световноизвестна творба. Екранизирана е през 1964 г. във филма „Zorba the Greek“.
За кого е тази литература?
Тази литература е за мислещия човек, който търси смисъла на живота и свободата на духа. Тя е насочена към читатели, готови да се изправят пред вътрешните си страхове и противоречия, и да преосмислят сблъсъка между разума и живия, инстинктивен живот. Произведенията на Казандзакис са за хора, които не приемат готови истини, а търсят своя собствен път.
