Обществото е толкова добро, колкото е добър неговия наратив
Кога за последен път се разпознахте в героя на книга или филм? Нашето общество се формира от ролевите модели на тези герои.
Всяка книга, всеки филм е огледало, което отразява епохата. Днес ще ви разкажа как наративното изкуство формира душата на обществото. И защо това е важно.
Историите имат силата да движат света. Те могат да ни вдъхновят за велики дела или да ни накарат да се замислим за дълбочината на човешкото съществуване, или, напротив, те могат да ни убедят, че трябва да се примирим с това, с което не можем да се примирим, те могат да ни убедят, че има оправдание за всяко зло, просто трябва да се опитаме да го разберем.
Книгите и филмите не само отразяват, но и променят нашето общество. Живеем в епоха, когато всеки филм, всяка книга пише епоса на нашето време.
Наративното изкуство не е просто забавление. Това е диалог на културите, който определя колко богато и разнообразно е нашето общество.
Книгите на американския писател и обществен активист Андрю Вакс промениха законодателството на САЩ в областта на защитата на децата.
Книгата “Цитаделата” на Арчибалд Кронин помогна за подобряване на условията на работа в мините и допринесе за победата на Лейбъристката партия на Великобритания на изборите през 1945 година.
Прогностичната научна фантастика тласка научната мисъл от самия си зародиш.
Говоря за добри и важни книги. Сигурен съм, че сте чували много пъти за това.
Но има и обратна страна. Плиткият, повърхностен, но емоционален наратив обеднява нашия език, а бедният език обеднява и нашата способност да усещаме.
Въпреки че, на пръв поглед, това са емоционални книги – романи, динамични екшъни.
Проблемът е, че ни се струва, че всичко ни е ясно, не е нужно да се вниква по-дълбоко, трябва да е по-бързо и колкото се може по-впечатляващо.
Да, първичните инстинкти – болка, любов, страх – са разбираеми за нас. Те обикновено се експлоатират от масовия емоционален наратив. Но смущението, срамът, страхът от отхвърляне, ревността, желанието да се харесваме, обидата от скритата враждебност – тези чувства са по-сложни. И ако ги няма в наратива, а в повърхностно динамичния ги няма, то човекът няма откъде да ги разбере и определи. Той усеща нещо, но не може да го наименува и обясни. Ако наративът не ни учи да ги разбираме, губим възможността да ги изразим.
Именно затова психологически достоверният и дълбок наратив ни кара да се чувстваме по-добре, защото разбираме себе си и мястото си в ситуацията и света по-добре. Защо човекът, който има богат език, усеща по-дълбоко, палитрата на неговите чувства и впечатления е по-разнообразна. Защото откъде да вземе богат език? От книгите, от наратива и тяхното обсъждане. Тоест човекът слуша/чете/гледа истории, преживява чужди животи, учи се от тях, съпреживява. Ето го! Той среща история, която не се е случила с него, но изпитва чувства като един от героите, той съпреживява, разпознава себе си, придобива опит на преживяване, описан с думи. Затова той вече може да преживее такъв опит отново и дори да го изрази. Ако историята на човека го е поразила, той се опитва да я запомни, да я разкаже, да я вземе в живота си. Така, благодарение на езика на наратива, личността става по-богата, по-пълна, по-ярка.
Със сигурност сте срещали хора, които говорят с безжизнени шаблонни фрази, кастриран сленг, който просто предава емоционални възклицания. Обикновено с този език говори младежта, плашеща по-старото поколение. Но все пак, как иначе? Младежта, децата, те неволно са примитивни (това е временно) нямат богат опит на чувства и преживявания, затова им е достатъчно с такива маймунски викове да опишат живота си и това, което усещат.
Те все още имат примитивен живот, в емоционално-определен смисъл. Тоест емоциите са прекалени, но какви са тези емоции, те не могат да определят.
И ако няма богат наратив в техния живот, ако има само повърхностни впечатления, то дори при преобладаването на информация, което имаме в момента, нищо освен “уау” или “меh” не им е необходимо. На тях, на нас, няма къде да вземем този опит, затова няма и шанс да се замислим къде да намерим средство за изразяване на този опит.
Но! Не трябва да подценяваме важността на разнообразието от гласове и истории в създаването на по-пълноценен наратив. Тоест, този забавно-повърхностен наратив също е необходим. Например, за да напомня бързо за вече обмисленото, като препратки към базата на по-дълбокия наратив. Или, например, това е добър промеждутъчен етап, от началото на формирането на личността, към емоционално зряла личност, способна да намери своето място в света. Защото ако разликата между лично преживяното и преживяното от героите в наратива е твърде голяма, човекът просто няма да може да разбере и да се заинтересува от него.
Въпреки това, същността на моята идея е, че без създаването и разпространението на психологически дълбок наратив, няма да можем да получим общество, в което бихме искали да живеем и в което бихме могли да се чувстваме щастливи и уверени.
Най-лошото, което може да се случи с обществото, е забраната на наратива. Много сме чували за това; в Америка постоянно забраняват книги, а в Русия в момента книгите, които се считат за вредни, се “утилизират” – изгарят, по същество. Да, както по време на определен период в Германия. Забраните на теми, за които може да се пише, не защитават, а обезобразяват обществото. Защото проблемът, който е заглушен в наратива, е заглушен и в обществото. Но не изчезва. Насилието над деца, привлекателността на наркотиците, скитничеството, сладостта на токсичните отношения, теглото към престъпното поведение, привлекателността на извращенията, политическите режими – нацизъм, фашизъм, ранна бременност, ранна влюбеност, сексуална неразборчивост, табуизирани отношения, инцест – всичко това е съществувало, съществува и винаги ще съществува в обществото.
И за това трябва да се говори и пише, а не да се мълчи. Защото причината, поради която това съществува, не е наративът.
Но наративът може да стане причина проблемът да изчезне или да се социализира, да спре да бъде вреден и травмиращ – в резултат на дискурса.
Тези, които забраняват темите на наратива, тези, които се опитват да въведат цензура – не ни защитават, а създават емоционално-социален черен пазар на тъмната страна на живота.
Цензурата и забраните винаги са помагали на престъпленията, а не на жертвите.
Не подценявайте силата на своя глас, защото точно той може да стане искрата, която ще запали факела на промяната или ще утеши самотна душа в тъмнината. Вашата история е важна. Вашият опит е ценен. И всеки път, когато избирате смелостта да бъдете чути, помагате за формирането на света, в който бихте искали да живеете. Само преди да кажете нещо, отговорете си на въпроса защо искате да го кажете. Тогава вашето послание ще бъде по-ясно чуто.
Четете, за да се вдъхновявате, и споделяйте, за да вдъхновявате.




