Как да пренаредим библиотеката на съзнанието си?
Преди не малко години, когато все още се учех да работя с няколко „отворени прозореца“ на десктопа – бързо, качествено, адекватно, любезно и пълноценно – с колеги, с началство и с клиенти на съвсем кратки откъси от време, беше предизвикателство, което не винаги беше в светлата палитра на настроението.
Познато ли ти е подобно стечение – от оформяне на оферта, прескачаш на телефонен разговор, а в следващия момент някой влиза и настойчиво има нужда от внимание по негов въпрос, а после телефона пак позвънява, и пак оставяш офертата на пауза, и така този кръг те завърта, като в центрофуга, от която най-изцеден излизаш ти и физически, и психически, а задачите, които са останали недовършени си стоят набъбнали.
Помня, че дори ми беше обидно неприятно, когато ме заставиха да си правя „снимка на деня“. За пръв път се сблъсквах с подобен вариант за контрол на работата на служител. Изумително неразбираемо ми беше кому е нужно да записвам по час и по минута телефонни разговори, отворени мейли, качени обяви, изпушени цигари, паузи за случайни разговори, посрещнати клиенти и т.н., и т.н. до безкрай. Ден след ден, час по час, минута по минута – не задачите за утре, а тук и сега, днес, на момента – какво правя, в колко часа го правя и колко време ми отнема.
Днес, когато съм усвоила не малко механизми за ползотворно управление на времето си, гледам на тези безбройни А4 снимки с умиление. Започваш го разгневен или на шега, полека с времето се примиряваш, че всеки началник си има своята лудост и се налага да се съобразяваш с нея малко или много, а понякога се оказва, че тази лудост има положителна стойност. В моя случай тогава сравнително бързо я открих. Задълбаеш ли повече, виждаш къде ти хвръкват 50 минути на по 5, къде си правил три неща едновременно, колко пълноценен си в различни периоди от деня, седмицата и месеца. Намираш пропуски, намираш за какво да се потупаш по рамото и полека израстваш. Стига да искаш да гледаш в снимките, за да видиш това, което ти показват. Често снимките не са за „палец“, камо ли за „сърчице“, защото ние трудно виждаме или отричаме, когато не сме „фотогенични“, малко от нас ще си признаят, че „скатават“ от работата си за другия ден, за по натам, или за когато/както дойде. Независимо дали защото ни е трудно, скучно, неприятно, изморително или има друг довод, заради който отлагаме и пропускаме.
Подробната снимка на деня, като инструмент за лично ползване дава много полезна информация, носи стойност и може да бъде много градивна, стига да сме честни и максимално обективни сами със себе си.
Ако не усещаш дните си достатъчно креативни, продуктивни и стойностни – опитай да ги „снимаш“. Препоръчвам ти да започнеш с подробна снимка, почти цветна – минута, час, ден, седмица, месец. Времето до кафе машината, бързата цигара, проверката на Viber, неочаквано позвъняване по телефона, един бърз поглед на някоя новина и още, и още. Подробната снимка може да ти се струва дори налудничава идея, но повярвай ми, когато разтвориш „албума си“ от преди седмица, или по-голямо предизвикателство – от преди месец ще се изненадаш колко много информация за себе си и за своята работоспособност ще откриеш там. Вземи си „албума“ за домашно вкъщи – маркирай с отделен цвят всяко ежедневно повтарящо се действие – сумирай – колко време на ден и на седмица влагаш в полезни за работоспособността си дейности, и колко от тях не са. Кои от тях усещаш, като време за почивка между натоварени епизоди, кои са реално загубено време? Кое искаш да премахнеш от дните си, какво ще добавиш на негово място?
Който търси – намира. Най-трудоемко и отлагано във времето ние се склоняваме да търсим вътре в себе си, защото някак не ни е привично да изкараме от ъглите неща, които следва да огледаме, поизчистим, поразместим и да прередим в нов ред. Всеки от нас обаче, поне веднъж е правил ремонт в дома си, и всички знаем колко е прекрасно усещането след дни наред сваляне на стари тапети, лепене, вдигане на прах, бърсане с препарати и какво ли още не, да влезеш в обновения си дом – ухае на чисто и на ново, подредено е, уютно е и е просторно.
Нашето съзнание е другият ни дом, който има нужда от нови идеи, от предизвикателства, които да го провокират да се разчисти и пренареди, за да се освежи и да освободи пространство – за нови знания и умения, за повече енергия, за мотивация и преоткриване на доскучнялата и понатежала служебна безкрайност.
Пиши на ръка, не търси идеална форма, не следи за краснопис, дори за правопис. Всичко. Едно по едно. Не се прикривай пред себе си с неверни данни. Пиши на ръка. Всяко задраскване, всяко добавяне, всяка промяна в почерка, всяко подчертаване, ограждане – всичко е част от деня ти, ние работим освен с физическото си присъствие и с емоционалното си. Снимката на деня успява да ги форматира в едно. Пиши на ръка!
Постепенно, ще дойде време, в което и съвсем семпла снимка ще ти говори достатъчно.
Аз съм на етап „сутрешен вестник“, което практикувам само понякога и ползвам като саморефлексия – в края на работния ден (или като начало на натоварен ден) записвам на първото ми попаднало листче всичко, което трябва да направя, до най-незначителното, и задрасквам едно по едно, ако ми останат не задраскани задачи – значи са изникнали непредвидени подточки, които съм вмъкнала, за да виждам, и да знам защо.
Опитът се трупа с опит. И ако имате нужда да видите дните си на снимка – от този опит глава няма да ви заболи.
Точно както прелистваме страниците на любим роман, така трябва да се научим да четем и собствения си ден.
Тази „Снимка на деня“ е само началото. Вдъхновена от една случайна, но разтърсваща табелка в планината – „Работете с повече ентусиазъм! Не мислете само за заплатата.“ – Мартина Стоева започва своя поредица за душевното спокойствие в работното ежедневие. Защото, нека бъдем честни: книгите са нашето бягство, но работата е мястото, където прекарваме голяма част от дните си. Как да не позволим тя да „изяде“ ентусиазма ни? Очаквайте следващите ни разговори по темата, в които ще търсим пресечната точка между кариерното развитие и вътрешния ни мир.
