Издателство „Жанет 45“ представя „Лобно място на глухарче“ – втората поетична книга на Гергана Атанасова
7 години след излизането на дебютния си сборник, авторката се завръща с дълбока, елегантна и зряла поезия.
След близо две десетилетия творческо съзряване, Гергана Атанасова зарадва читателите с новата си стихосбирка „Лобно място на глухарче“, издадена от „Жанет 45“. Книгата е структурирана в пет концептуални раздела:
- „Вълнението от езика“
- „Справочник на застрашените неща“
- „Хроники“
- „Синопсис на любовните значения“
- „Пчели и тъги“
Чрез тях авторката изследва вечните теми за човека, вътрешните съмнения, дилемите и радостите от откритията, отправяйки послание за неизменната вяра в способността на човека да изправя гръбнак.
За автора
Гергана Атанасова е добре познато име в българските литературни среди. Дебютира с книгата „Ковачът на слънцето“, която носи съпътстваща награда от престижния конкурс „Южна пролет“ през 2009 г. Носител е и на отличия от националните литературни конкурси „Дора Габе“ (2006) и „Добромир Тонев“ (2015, 2017).
До 2025 г. Атанасова е част от екипа на казанлъшкото литературно списание „Кула“, като активно участва в културния живот и като модератор на редица литературни срещи. Извън поетичното си творчество тя работи като адвокат и медиатор.
Оформлението на книгата е дело на изтъкнатия художник и оформител Иво Рафаилов (снимка: Татяна Хаджиева). Рафаилов, който е автор на над 40 корици за „Жанет 45“ и носител на редица награди за поезия, фотография и дизайн, за пореден път съчетава визуалната естетика с духа на поетичния текст.
Какво казват критиците и писателите?
„В елегантната поезия на Гергана Атанасова формата и същността са скачени съдове, поставени в едно подвижно аристократично равновесие.“
— Румен Денев, писател
„Афористичност, бистрота и деликатна ирония.“
— Яна Букова, поет и писател
„Поезия, нежна като слънчев лъч, който носи силата да ви прониже. И да ви напомни, че все едно колко яростно се сражавате със себе си, накрая си дължите милост. Гергана Атанасова е построила духовен дом, в който без илюзии се изповядва тихата вяра в човека, дори той да не я заслужава.“
— Ина Иванова, поет и писател
