Съдържание
Върнах се от Единбург съвсем наскоро и все още живея с атмосферата там, но най-вече със сърцето на този древен град – Кралската миля или The Royal Mile, стария град на Единбург. И там, между магазините за сувенири и заведенията, които предлагат хагис и черен пудинг по всяко време, се крие Музеят на писателите, едно от местата, които много исках да посетя. За любителите на литературата, историята и непреходната сила на думите, това е повече от туристическа спирка – това е врата към историите на Шотландия, разказани от едни от най-добрите им разказвачи.
През тунела на миналото
Музеят се помещава в къщата на лейди Стеър. Това е сграда, построена през 17 век, която много лесно можем да сложим като място на действието в някой от романите на Уолтър Скот. Веднага си представих как живея в нея, как се качвам по витите ѝ стълби, сядам да пиша в кулата или просто наблюдавам хората, потропващи по калдъръма отвън и носещи истории от далечни краища. Тук, сред скърцащите подове и дебелите каменни стени, живее наследството на едни от най-великите литературни фигури на Шотландия. Но не само.
В тази къща е живял и един от първите роби в Единбург. В средата на 17 век робството все още не е така осъждано, а шотландците са били силно ангажирани с търговията с роби. Екзотичните слуги са били символ на статус – обличали ги елегантно, но около вратовете си те носели метални нашийници и често били дехуманизирани от господарите си.
Където живее литературата
Музеят е повече от галерия с портрети на известни писатели. Това е жив архив, в който можем да се пренесем назад във времето – да се докоснем до бюрото на Бърнс и да си представим как е пишел безсмъртните си стихове там, да помиришем мастилото от печатарската преса на Уолтър Скот или да вдишаме историите, които пътният сандък на Робърт Луис Стивънсън крие.
Интересно ли ви е? Хайде да се разходим из живота на тези трима представители на шотландското перо.
Шепотът на думите
Робърт Бърнс (1759-1796)
Започвам с моя любимец – Бърнс, националния бард на Шотландия. Има нещо толкова закачливо, толкова живо в поезията му, че от момента, в който за първи път се сблъсках с Финдли, винаги когато помисля за любовна лирика, се сещам за него. Бърнс е бил фермер, но и романтик. Неговите стихотворения пулсират с остроумие. Героите му са обикновените хора, никому неизвестните фермери, девойки в отдалечени къщи, влюбени, чиято любов никой друг няма да възпее. Бърнс го прави.
Той облича техния живот в нежност, запалва го, за да гори ярко векове по-късно, а неговите герои да оживяват на езиците на много страни. Вътре в музея има негови ръкописи, разнася се ароматът на цъфналата ръж и звучи песента за старата любов.
Робърт Луис Стивънсън (1850-1894)
Стивънсън – скитникът, мечтателят, създателят на светове. Това е писателят, който много добре резонираше с моята романтична пубертетска натура, когато за първи път се докоснах до произведенията му. „Островът на съкровищата“, наред с книгите на Емилио Салгари, ме караха да мечтая за далечни пътувания и приключения, които тогава изглеждаха невъзможни. „Странният случай на доктор Джекил и мистър Хайд“ обвиваше съзнанието ми с мъгли и мистерии, пътувах с героите му отвъд страниците на книгата в света на въображението и създавах мои мрачни герои. А тук, в музея, се докоснах до неговия живот на пътешественик, на събирач на истории и си спомних за настървението ми да открия и прочета „Черната стрела“, първият ми исторически роман, който запали любовта ми към жанра.
Уолтър Скот (1777-1832)
Ако Бърнс пише за обикновените хора на Шотландия, то Скот превръща страната в легенда. Прочела съм няколко от неговите исторически романи – “Роб Рой”, “Айвънхоу”, “Уейвърли”, и те са ми предали любовта към шотландските планини, към романтиката на героизма и честта, които са пропити във всяка страница от неговите книги. В музея видях печатарската му машина, множество негови портрети и други артефакти, които те пренасят в дома му, попиваш атмосферата му.
За мен Уолтър Скот не е просто романист. Той е културният архитект на романтичния образ на Шотландия, който вече видях и на живо.
Отвъд музеите: разказвачите на Шотландия
Да разказваш истории, вплели духа на времето и мястото така, че четящите да могат да ги преживеят, това за мен е върховното майсторство. Музеят на писателите се фокусира само върху Бърнс, Стивънсън и Скот, но Шотландия има още какво да покаже и даде. Това е страна, също като България, в която историите са се предавали с песните, с разказите край огъня, подемани са от ветровете и са се носели из долините. Това е традиция, която тече като река през шотландските планини.
През 2024г. Единбург става първият в света град на литературата на ЮНЕСКО. Тук тя не е само в библиотеките, а подскача по тротоарите, влиза в очите ти, поглъщаш я с бирата. Тук се раждат истории, които после тръгват смело по света, възпяти от майсторското перо на шотландските разказвачи.
Последен съвет от мен
Музеят на писателите е безплатен и много популярен, но лесно може да го пропуснете ако не знаете къде да го търсите (или нямате GPS). По Кралската миля всичко е грандиозно и впечатляващо, а този музей е малък и скрит в една уличка, която прилича повече на тунел.
Отидете сутрин, тогава е по-спокойно. Преди това спрете в Makars` Court и вижте редовете на шотландската литература в краката си. След като посетите музея, може да отидете до Elephant House Cafe, известно като едно от родните места на Хари Потър и посетете The Scottish Poetry Library – убежище на шотландска и световна поезия. Така че, ако отидете в Единбург, не забравяйте да намерите тясната улица, която ще ви отведе в света на писателите, дали на Шотландия гласа ѝ пред света.
Снимки: Личен архив
Заглавна снимка: cultureedinburgh.com
