Интервю с Вероника Любенова – автор на “Как се пише сьомга”
Когато разбрах, че Вероника Любенова – да, онази Вероника Любенова, автор на „Как се пише сьомга“ – живее в моя град, бях меко казано изненадана. Защо – не знам. Може би, защото въпреки, че вече съм голяма, продължавам да вярвам, че хората, които създават вълшебства трябва да населяват някакви вълшебни места, не нормални градове, като обикновените хора.
Обаче – ето, вълшебствата живеят сред нас, само трябва да се огледаме около себе си, за да открием вълшебниците, които ги създават. Особено ми е приятно, че Вероника се съгласи да отговори на няколко въпроса, за да открехне вратата към творчеството си, което ме заплени наравно с децата ми.
Заповядайте и вие – защото е важно и за нас, възрастните, да се уверим, че знаем „Как се пише сьомга“. И още повече – че приказките не са просто приказки. Историите им се преливат в нашия свят, но за това си има друга книга, събрала приключенията на най-страшната баба в историята на приказките чак до „Деветия живот на Бъркс“.

1. Творците трудно се събират в една дума. Коя е Вероника Любенова в пет?
– Прави сте, наистина е трудно!
2. Вие сте писател и фотограф. Кое при Вас е първото фотоапаратът или химикалът? И взаимовдъхновяват ли се двете поприща?
Двете дейности са изключително сходни по своята същност. И двете изискват наблюдателност, любопитство, различен ракурс, вглъбеност. Не само че се взаимовдъхновяват, те СА едно и също нещо, разказано от различен разказвач – мастилото или светлината.
3. В пространството на Книголюбител основна тема са книгите. Първите Ви две книги са насочени към децата и двете засягат сериозни теми, но са предложени по много деликатен начин, поучават, без да назидават. Децата ги обичат и четат с интерес. Но, научиха ли се големите, как се пише сьомга?
Правописът е сложна работа. Тъкмо решиш, че си го овладял и изведнъж отново си написал “сьонга”. Затова са и книгите – да припомнят на малки и големи за важните неща.
4. Имате много срещи с Ваши читатели, посетили сте не малко училища. Навсякъде ли има по една Реджина?
Реджина е всеки и всеки е Реджина. На човек му е нужно само да попадне в уязвима позиция, за да усети какво е да бъде “в нейните обувки”.
5. Ако сега срещу вас седи осемгодишно дете, което отказва да чете, как бихте го провокирали да надникне между кориците на „Как се пише сьомга“ и „Деветият живот на Бъркс“? (А тук ще си позволя една вметка – ще се радвам, ако му подарите и десети живот, сигурна съм, че ще измислите някаква магия от дебелата книга на Ягода!)
Днешните деца разчитат на визуални стимули. Няма защо да им се сърдим, в такова време живеят и съм сигурна, че и в това има благословия. Именно затова, ще заговоря детето за илюстрациите. След което (уж между другото) ще му прочета кратък, но интересен откъс за говорещи бръмбазъци, за едно тайно влюбване или пък за внука на Баба Яга. Обикновено това са теми, на които децата на тази възраст откликват. Ще избягвам изрази от рода на: “Хайде, прочети…”, “Сядай да четеш!”, “Петранка сигурно вече всичко е прочела!”… и тн. И последно, но и много важно, бих показала истински интерес към книгата.
6. Освен интересните истории, които разказвате в книгите, илюстрациите им са прекрасни. На кого се доверихте? Как протича процеса по „оживяване” на история и герои?
Яна Казакова е истински магьосник с молив в ръка. С нея нямаше особена нужда от допълнителни разяснения, тя като че ли надникна в моите представи за илюстрациите и им вдъхна живот.
7. Имате ли свои „ритуали” преди и по време на писане на една книга? Творческият процес е винаги интересна тема за читателите. От уловената идея до книгата в ръцете ни, всеки автор има своя история не по-малко достойна за разказ?
Най-важното за мен е вратата да е затворена. Нищо друго не влияе на въображението ми така, както тишината.
8. Знаем, че ще има книга трета. Кога да я очакваме, как върви процесът по нейното писане?
Третата книга очаква своята развръзка. Най-интересното в нея предстои да се случи, но нали ви казах нещо за тишината. В последно време в прекрасния ми дом тишината отсъства, заменена от гукане и детски смях. Вземам си време да им се насладя, след което ще се занимая отново със съдбата на Никола.
9. Книголюбител е ново онлайн пространство за читатели, писатели и хора, които имат какво да си кажат и извън страниците. Какво бихте им пожелали, има ли послание, което много искате да достигне до повече хора?
Желая на всеки един от вашите читатели жаждата за необикновени истории никога да не стихва!




