Йордан Стубел – поетът, който накара поколения деца да обичат Баба Марта
Когато наближи 1 март и мартениците заблестят по ръцете на малки и големи, едно стихотворение неизменно зазвучава из детските градини и училищата на България: „Баба Марта бързала, мартенички вързала…” Зад тези думи стои Йордан Стубел – един от най-обичаните, но и донякъде позабравени детски поети на България.
Кой е Йордан Стубел?
Йордан Стубел е литературният псевдоним на Йордан Иванов Бакалов, роден на 19 февруари 1897 г. в София. Произхожда от заможно възрожденско семейство с корени в Елена, Търново – негов баща е Иванчо х. Николов Бакалов, мюдюрин в Трявна по време на Априлското въстание. Завършва гимназия, след което учи право в Софийския университет (1920–1921), но не се дипломира – просто се отдава на литературата.
Любовта и ранната лирика – Дора Габе като муза
Стубел започва да публикува стихове още като ученик, но истинският му лиричен глас се оформя през 20-те години на ХХ век. През 1925 г. излиза първата му стихосбирка „Съдба“, в която голяма част от стиховете са посветени на Дора Габе – жената, която се превръща в неговата най-силна любов и муза.
Въпреки посвещението в книгата, сърдечните отношения между Йордан Стубел и Дора Габе дълго време остават негласни и по-скоро лична тайна. Причина за това вероятно е и сериозната разлика във възрастта им – Габе е единайсет години по-голяма от него. По-късно самата поетеса признава, че най-голямата ѝ любов е бил Яворов, а най-дълго и дълбоко е изживяла любовта си именно с Йордан Стубел.
„Започна като на шега. Бях замаяна. През 1925 издаде най-хубавата си книга – „Съдба“. Да знаеш колко бях щастлива! Повечето стихове бяха посветени на мен…“, разказва Габе.
За Стубел тя е не просто любима, а истинска поетична стихия. В стиховете си той се обръща към нея с езически, страстни образи:
„Езичнице, родена и некръстена,
над мен горят запалени стрели.
Вземи ме със прегръдката и пръстена
и с твойта кръв и вечност ме стопли…“
Тази ранна, силно емоционална лирика показва колко чувствителен и вътрешно огнен е човекът, който по-късно ще бъде запомнен преди всичко като нежен детски поет.
От любовна лирика към детска поезия
След „Съдба“ и „Сиротински песни“ (1934), в която присъства и цикълът „Шуми Марица“, посветен на събитията около Септемврийското въстание, Стубел прави рязък завой – обръща се почти изцяло към детската литература. Той усеща, че може най-истински да говори именно на децата и за тях, без да губи своята поетичност и финес.
В статия в „Златорог“ още през 20-те, Стубел пише за жаждата на „малката душа“ за истории и поезия и за нуждата възрастните да се приближат до този свят с уважение и любов. Точно това прави той – вместо да „слезе“ до детето, той издига детския свят до нивото на поезията.
Майстор на детската литература
Четирима са водещите български автори от първата половина на XX век, които творят успешно и за деца, и за възрастни: Асен Разцветников, Ангел Каралийчев, Елин Пелин и Йордан Стубел. Героите в стихотворенията на Стубел са обикновено животни, насекоми, птички и цветя, които оживяват в причудливи имена като „Снежко-Белодрешко”, „Маца-Каракаца” и „Шушул-мушул-шушулак”.
Сред най-известните му книги за деца са:
- „Веселите роднини” (поеми, 1926)
- „Шарена книжка” (1929)
- „Господин Свинчок, г-жа Свинка и двете палави свинчета” (1932) – с прекрасни илюстрации на Илия Бешков
- „Щурче свири” (1936)
- „Сурва, сурва година” (1938)
- „Бяла Коледа” (1939)
- „Богородична люлка” (1940)
Стубел е и сред пионерите на българския комикс – редактор и автор на илюстрования забавен вестник за разкази в картинки „Чуден свят”, одобрен от Министерството на народната просвета.
„Баба Марта бързала” – стихотворението, което стана песен на пролетта
Без съмнение най-популярното произведение на Йордан Стубел е стихотворението „Баба Марта бързала”. С простия си и мелодичен ритъм то се превърна в неизменен спътник на 1 март – рецитирано от поколения деца и познато на всеки българин.
В стихотворението Баба Марта бърза да върже мартенички „морави, зелени, бели и червени” – първо на гората, за да листят листата, после на градините, за да цъфтят цветята и да зреят плодовете, а накрая – на ръчицата на дечицата, за да растат „ранобудни” и „засмени”. Тази градация – от природата към човека – е типична за стила на Стубел, който умее да преплита фолклорната образност с нежна, топла поезия за деца.
Трагичен край и безсмъртно наследство
След 9 септември 1944 г. Стубел е осъден от Народния съд заради поетичните му позиции в списание „Златорог”. Прекарва една година в затвора, разболява се от туберкулоза и до края на живота му не са публикувани негови нови творби. Умира на 30 декември 1952 г. в София.
Посмъртно излизат редица сборници с негови произведения, сред които „Дядо Сладкодумко” (1953), „Щъркова люлчица” (1966) и „Листило клонче” (1975).
Въпреки опита на времето да заличи името му, стихотворението „Баба Марта бързала” преживява всичко и продължава да бъде едно от първите стихчета, които българските деца научават наизуст.
