Атанас Далчев: Поетът между мълчанието и думите

През юни 2025 г. отбелязваме 121 години от рождението на Атанас Далчев – поет, преводач, критик, но и човек с необикновена съдба и чувство за хумор, който умее да превръща дори най-обикновените случки в поезия.

Детство и семейство

• Роден е на 12 юни 1904 г. в Солун, в семейство на адвокат и учителка. Още като дете преживява пожари, преселения и войни – семейството му се мести от Солун в Цариград, после в Дедеагач, а накрая в София, след като къщата им изгаря напълно.
• Баща му Христо Далчев е адвокат и народен представител в турския парламент.

Любопитни моменти от живота на Далчев

• След като завършва философия и педагогика, Далчев заминава за Италия при брат си Любомир – известен скулптор, автор на статуята на Св. Климент Охридски до Народното събрание. Там учи италиански и посещава лекции по история на изкуството, а после се озовава и в Париж, както и за кратко в Лондон.
• В Тулуза записва курс за преподаватели по френски към Сорбоната, но не знае, че е болен от малария. Открива го случаен френски лекар, който го спасява.
• През 1937 г. е назначен за учител в българското училище в Цариград, но турските власти не му позволяват да работи и той се връща в България – още един от многото неочаквани завои в живота му.

Поет на малките неща и големите истини

• Далчев публикува сравнително рядко, което се дължи както на високите му изисквания към собственото творчество, така и на ангажиментите му като преводач и педагог, с които изхранва семейството си.

Ех, приказвайте си на провала,

че му бил напълно чужд светът!

Откогато той дойде в квартала,

съвестите вече тук не спят.

Из “Поет”, Атанас Далчев, 1971 г.

• Това обяснява защо творчеството му е концентрирано в няколко значими стихосбирки, като „Прозорец“ (1926), „Стихотворения“ (1928), „Париж“ (1930) и „Ангелът на Шартър“ (1943), а през по-дълги периоди той се посвещава главно на преводи и преподавателска дейност. Поетът е известен с философската дълбочина и прецизността на своите стихове, които често отразяват мълчанието и съзерцанието като основни теми.

• Веднъж, след театрално представление, изпраща млада дама до дома ѝ, но вместо да я наметне с палтото си в дъжда, носи чадъра само за себе си. Майка му го порицава, а Далчев се смее: „Ама, какво, аз носех чадъра в себе си… Как не се сетих?!“ По-късно превръща тази случка в стихотворението „Дъждобранът“, което посвещава на Радой Ралин.
• Въпреки че има четири деца, след Втората световна война семейството му живее под наем в една стая, защото къщата им е разрушена при бомбардировките над София. Далчев не се оплаква – за него семейството е най-важното богатство.

И не знай, не подозира никой,

че да могат да се веселят,

върху устните им смях да блика,

да е тъй безоблачен денят.

 

слънце и зеленина да има,

паркът да е с блясъци залян,

трябва тук на стража да стоиме

аз и моят смешен дъждобран.

из “Дъждобранът”, Атанас Далчев, 1960 г.

Фрагменти

Атанас Далчев е не само изтъкнат поет, но и изключителен есеист. Неговата книга „Фрагменти“ (1967) се счита за шедьовър на българския есеистично-лапидарен размисъл и съдържа поетични и философски афоризми, които разкриват дълбочината на неговото мислене. Във „Фрагменти“ Далчев изразява своето отношение към изкуството, поезията и живота с изключителна прецизност и лаконичност.

“Произведенията, както и хората, се ценят не по рода им, а по собствените им, лични качества.”

Преводач с много лица

• Далчев превежда огромен брой произведения от руски, немски, френски, италиански, испански, унгарски, словашки и дори фламандски език. Сред тях са Лафонтен, Толстой, Пушкин, Дюма, Гьоте, Чехов, Лорка и много други.
• Сам признава, че преводите са му помогнали да издържа семейството си, но и че са причина за по-пестеливото му поетично творчество в по-късните години.

Признание, награди и… самоирония

• Далчев получава почетна награда от Виенския университет, орден от СССР и множество български отличия, но остава скромен и често се шегува със себе си.
• Веднъж, попитан защо публикува само хубави стихотворения, отговаря: „Не, моята хитрост е още по-голяма: аз пиша само добрите.”

Поетът, който превърна живота в поезия

121 години след рождението си, Атанас Далчев ни напомня, че истинската поезия се крие в малките неща, в човешките истории и в способността да се смеем на себе си. Неговият живот е доказателство, че дори най-големите поети са хора – с анекдоти, с трудности, с обич към семейството и с вечна жажда за смисъл.

Снимки: bulgarianhistory.org, БГНЕС

Препоръка за четене:

Атанас Далчев: Събрано, издателство Millenium

Настоящият том предоставя автентична и изчерпателна селекция на изящните творби, излезли изпод перото на Атанас Далчев. В него е включена цялата му поезия – от първия му самостоятелен сборник „Прозорец“ (1926 г.) до последното му стихотворение „Художникът и вятърът“ (1977 г.), както и всички мисли и впечатления, наричани от него „фрагменти“, избрани статии и критични текстове, посветени на едни от най-ярките имена в българската и световната литература. Заедно с тях са представени и текстове за самия Далчев, които предлагат проникновен поглед над дълбокия свят на автора.