“Карай плуга си през костите на мъртвите” от Олга Токарчук – всичко, което можем да помислим, е някакъв вид истина

Янина е на 65 и живее в малко полско село на границата с Чехия. Занимава се с астрология, обича и вярва в поезията на Уилям Блейк, а възрастта й предизвиква пренебрежение и недоверие у околните, които в света на “Карай плуга си през костите на мъртвите“ не са твърде много – и все пак достатъчно, за да се обособят като коренно различни от нея.

Янина започва разказа си в просъницата, предизвикана от почукване на входната й врата. “Големия крак е мъртъв”, съобщава Матога, един от малкото съседи, които остават в селото през зимата. А това, което следва нататък лесно би могло да се опише като класически криминален роман, тук обаче допълнително поръсен с щипка социална критика и поетичен изказ. И все пак, самата Олга Токарчук твърди, че “да се напише книга само за да се разобличи убиецът, е загуба на време и на хартия.“

Всяка от главите на романа започва с епиграф от поезията на английския писател Уилям Блейк – инструмент, който ни насочва как да възприемаме прочетеното. Блейк е енигма, а творчеството му отразява силата на изкуството не само да отговаря на въпроси, но и да отваря множество врати към все още незададени такива. Свят вътре в света. Янина живее спрямо неговата философия – противостои на човешкия закон, който нерядко потъпква слабите и невинните, а затваря очите си пред истинския злосторник (разбира се, често злосторникът е и този, който упражнява закона) и възприема света някак наобратно (така биха казали тези “здраво стъпили на краката си”) – не като йерархичната пирамида на “по-добрия вид”, а като цялото събрано в едно – всеки е важен, всеки задвижва колелото – бил той човек или животно.

Това може би е част от причината Янина да отказва да нарича хората с имената им, а да им измисля нови, по-подходящи и описателни за тяхната същност. Подобно на животните, тя е развила така добре нюха си, че да не трябва да гадае – онова, което смърди, смърди и от далече.

Интересното е, че тя самата не успява да намери правилното име за себе си – черта, която се забелязва и в начина, по който разказва историята си. Олга пише Янина в първо лице, оставя героинята сама да избере кое читателят има право да види и кое трябва да остане скрито. Но ако ние ще разкриваме убийство, важно е да се замислим колко е надежден разказвачът – от една страна “аз-ът” на Янина ни позволява да гледаме историята отвътре. От друга обаче пропускаме детайлите, които бихме видели, ако гледахме отстрани. Но, нека припомня, Янина не обича да спазва правилата, така че може би няма за какво да се притесняваме.

Вярвам, че разбирането на Янина се крие някъде в тези редове:

Трябва да държим очите и ушите си отворени и да свързваме фактите. Да виждаме прилика там, където други виждат абсолютна разлика, да помним, че някои събития стават на различни нива или, с други думи казано, много случки са аспекти на една и съща. И че светът е огромна мрежа, че е цялост и няма нищо, което да е отделно. Че всеки фрагмент от света, дори най-малкият, е свързан с другите чрез сложен Космос от кореспонденции, в които обикновения разум трудно би вникнал. Така действа.

Янина е нетипичният главен герой, защото много биха я възприели като безпомощна или по-малко трагичното – прекалено вглъбена в собствените си вярвания, тоест досадна. Но тя разчупва леда на общоприетия ред стъпка по стъпка, с безкрайната съпротива, събрана и в най-малките избори, които правим в живота си. Животните около нея са безпомощни, но когато тя облича вълчата кожа, (този детайл сами ще разберете откъде го взимам) го прави от всичко друго, но не и от израз на безсилие. Напротив, Янина има рядката дарба да събира всичко в едно, да вижда несъответствието между онова, което бести и онова, което стои отвъд блясъка. И разбира се, да остава почти напълно неразбрана.

Ако търсите увлекателно криминале “Карай плуга си през костите на мъртвите” може би ще намери почетно място в библиотека ви. А ако искате да минете отвъд жанровата ограда и да повървите по ръба на един друг свят, хващайте Янина здраво за ръката и слушайте много внимателно всичко, което ви казва. Няма за кога да чакате – тя вече е изчислила точната дата на смъртта си. И не се чудете много дали това, което твърди, е истина. Блейк го е казал: “Всичко, което можем да помислим, е някакъв вид истина.”

Снимка: източник