Готови ли сте да се сблъскате с травмите, които ни белязват необратимо – геноцид, изгнаничество, бездомност, отхвърляне – на женското начало и вечно липсващото пасивно мъжко начало? Това е историята на Талин и любимата ѝ баба Нона, а и на още хиляди, пострадали от арменския геноцид, хора.
“Първият ключ е там, където цъфти жасминът” – с тези думи, приличащи на заклинание, Нона оставя послание на своята внучка, която трябва да открие първия бележник с разтърсващ разказ за един още по-разтърсващ живот. Талин има изключителната дарба да разпознава аромати и да ги запечатва в съзнанието си – да ги повиква в труден момент. Ароматът на лавандула напомня за майчината прегръдка и утехата,защото се свързва с дом, уют и подкрепа.
“Орлови нокти, метал, кифлички с шоколад. Във въображението си долови как миришат поотделно, сетне смеси миризмите и получи силен парфюм със захарно-метални нотки. Рози, бадеми, катран… лепило, пепел, лимон.. баба й я научи на тази игра – Талин имаше изключително обоняние.”
Разбира се, не липсва любов, която авторката загатва семпло чрез отсъствието ѝ – един вечно зает мъж, който не обръща внимание на жена си, наранява я с презрението си и нанася травми.
Въпреки това, мисълта за скритите бележници преследва Талин и я завежда до Париж – меката на парфюмотворенето. Нона е оставила своя почерк в собствена линия парфюми, които са изключително разпознаваеми и специфични в цял свят, Нона е име.
Авторката ни поднася изключителна палитра от емоции чрез динамиката на човешките взаимоотношения и развитието на парфюма – Талин търси през целия си живот онази завършваща, последна нотка, която да оформи парфюма, посветен на баба й Нона.
“Открих един храст срещу морето. Той се бе разделил на две и посредата коренът му образуваше малко възвишение. Седяхме там с часове, заслушани в плисъка на вълните. Вдишвахме с пълни гърди въздуха и се чувствахме толкова волни, че дори хоризонтът не би възпрял устрема ни към вечността. Пътят ми бе застлан със звезди и осъзнавах късмета си да бъда обичана. Вярвах, че пеперудите няма да бъдат уловени в мрежите на бруталността и че птиците ще пеят всяка сутрин, за да ни събудят с желанието да живеем.”
В страниците на следващите два бележника, главната героиня разбира за нелеката съдба на своята баба и страданията, на които са били подложени арменците.
(Внимание: В следващият абзац следват спойлери.)
Но може би най-важния момент от житейската история на Нона е взаимоотношенията с дъщерите ѝ – първородната Луиз – нежелана, неудобна, презряна още от утробата, обречена на страдание и отхвърляне. Състояние, което изгражда ледено сърце и безчувственост в душата на малкото момиче. Втората дъщеря, Амбра – с ангелска същност, обичана и желана; Но съдбата има друга мисия за нея – тя е за малко на този свят – трябва да покаже на изстрадалата майка какво е любов, да разтвори сърцето й и да я научи да обича, всичко, примесено с тънкия воален аромат на лавандула. Амбра става ангел и заживява на своето пухкаво облаче съвсем малка и съвсем не навреме. Тук е ключовият момент на историята – когато нещо умира, на негово място се ражда новото, и то винаги е вплетено в нишките на любовта. Прошката се превръща в основен двигател в мрачните дни на Нона, която успява да доближи до сърцето си отхвърлената Луиз.
“Ние успяхме да прекъснем генетичната верига на нещастието. Сега можем пълноценно да заживеем живота си, като се помирим с нашата история и изтрием със смеха си мъките и сълзите. А нашият дом е Земята.”
За авторката
Родена през 1974 г., Ондин Каят е писателка с френско, ливанско и арменско потекло, живееща в Париж. До момента е автор на около 9 романа, като най-успешна и популярна е именно „Парфюмът на изгнанието” (Le parfum de l’exil). Произведенията ѝ често изследват теми като родова травма, памет, семейни отношения и преживяванията на арменската общност; Каят е активно ангажирана с хуманитарни инициативи, сред които е създаването на глобалната лотария „Parions pour un Monde Meilleur” (Да заложим за един по-добър свят), подпомагаща множество НПО проекти като Care, WWF.
