Този текст не е универсално четиво поради естеството на основната нишка. Докато го обмислях стигнах до извода, че просто няма как да бъде обективен, така че го оставям едностранчив и го пускам с надежда да достигне до тези, които наистина имат нужда да го прочетат.
Любовта, приятелството, колегиалността, предаността, лоялността, отговорността и всички сродни, които изпитваме, когато имаме порив да принадлежим към някого или към нещо, се пораждат у всеки от нас, когато някоя наша фина настройка усети смисъл. Ето тук е ключът към едностранчивостта – аз просто съм убедена, че няма как всички хора да работят нещо, в което виждат смисъл, което ги вдъхновява и ги държи в постоянна мотивация. Има много хора, които или нямат капацитета да работят това, което им е интересно, или поради редица обстоятелства нямат възможност да го упражняват.
Продължаваме със смисъла, за онези, които го имат. Ако виждаш стойност в работата си, не само във финансовия й израз, а и в онова, което произлиза от работния ти процес, ти си щастлив човек. Щастието идва от редица фактори в нашето ежедневие, и работата ни е сред основните. Независимо с какво се занимаваш в професионалния си път, важното е да намираш собствен смисъл. Ако според едни, финанси и банково дело движат света, то за други светът се движи от фермерския занаят. Щастливи ли са двата вида хора? Да. Защото са открили смисъла посвоему, и влагат енергията си там, където вярват, че е най-смислено. Ако обаче човек, който живее с музиката в душата си, мечтае да бъде пианист, или китарист, или певец е принуден от обстоятелствата да работи на строеж, ще бъде ли щастлив? Едва ли. Защото няма нищо общо между неговия смисъл и онова, с което плаща сметките си.
От личен опит знам, какво означава да се „самонавиваш“ да намираш смисъл, за да не изглеждаш и да не се чувстваш, като неблагодарник или по-лошо – неудачник. Лягаш вечер и си преговаряш – имам работа, изкарвам заплата, имам социален статус. Всичко е наред. Ставаш сутрин и дори тялото ти се противопоставя на това, че трябва да отиде на работа. Цялото ти същество се бунтува, но редица фактори задвижват инерцията и те извеждат от вкъщи, за да постъпиш така, както правят големите хора – да поемеш отговорност и да си свършиш работата. Хората обаче са казали – утрото е по-мъдро от вечерта, и след вечерните увещания сам към себе си, в новия ден отново си даваш сметка, че тази работа не е твоята работа. Не, не си неблагодарен. Липсва ти смисълът, а от това ти липсва основното гориво за качествен работен процес.
Ако в момента си от онези, които стават по инерция и постъпват така, както правят големите хора, а всъщност искаш да скочиш в дълбоко и непознато, но силно желано предлагам ти нещо семпло. Не скачай съвсем от раз. Докато се засилваш с няколко стъпки назад или от място, трупай на везната плюсове и минуси, въпроси и отговори, желания и реалност, и претегляй. Когато претеглиш трябва да прецениш коя от двете везни ти тежи повече – ако е новия избор, изчакай. Щом ти тежи, дай си още малко време да укрепнеш. Ако е сегашната ситуация – скачай. Няма нужда да носиш тежест, която те изморява психически и физически, и която ти отнема живеца. Живецът ни е нужен, за да живеем пълноценно личния си живот, да се радваме на малките неща в дните си, да сме отдадени на семейството си и всичко останало, което всъщност е нашата лична реалност.
Ако не се притесняваш да споделяш вълненията си на глас в повечето случаи срещу теб ще има два типа хора. Едните ще те убеждават да не мърдаш от мястото си, защото си си добре и ти ще си мислиш „лесно ти е на теб“, другите ще ти казват „скачай смело, рискувай“ и ти пак ще си мислиш „лесно ти е на теб“. Истината е, че на никой, който се е припознал тук, а и който не се е припознал тук, не му е лесно. На всеки едната везна тежи повече в различни периоди.
В заключение, загубиш ли смисъла от работата си, нито заплата, нито социални придобивки, нито други стимули ще те карат да се чувстваш успешно реализиран. Вътре в себе си, без смисъл в работата, все нещо ще ти липсва. Примери за това колкото щеш, в тона на „книголюбител“ ще намигна с „Монахът, който продаде своето ферари“. Всеки от нас открива смисъла от работата си спрямо своята ценностна система, житейски опит, детски мечти и още и още. Това ни прави свободни да откриваме нови ниши за развитие, да сме пионери понякога, да дръзваме да помислим, че можем да сбъднем и немислимото. Всички ние имаме път, който да извървим и в него работата, която ни плаща сметките не трябва да взема от прекомерно от личността ни, защото
има ли смисъл – има смисъл, а когато има смисъл хората не работят само за заплата, работят с ентусиазъм.
Вярно ! Благодаря ! 🙂