European Author’s day: Какво липсва на героите? Среща с Галин Никифоров

Има нещо странно и хубаво в това да четеш: знаем за героя повече, отколкото той знае за себе си. Виждаме пропуснатия му шанс. Неразбрания му жест. Въпроса, който е стиснал в себе си и така и не се е осмелил да зададе. Книгата ни прави по-зрящи от собствените ѝ герои. Или не?
Нали има нещо скрито за нас, читателите?

На 13 ноември, петък, от 18:30 ч. в НЧ „Искра-1924“ (ул. „Капитан Райчо Николов“ № 103, Варна) влизаме в историите на Галин Никифоров откъм най-интересното — откъм героите. Към техните слепи петна. Към онези места, където човекът в книгата не вижда себе си, а ние го виждаме целият. Ще поговорим и за нещо още по-неуловимо: как една и съща случка се променя, щом я погледнеш от друг ъгъл, и как различните гледни точки обогатяват сюжета.

Автор казва, че героите му са живи. Елате да го питаме: героите оживяват или само осмеляват? И ако един герой все пак оживее, кой всъщност го събужда? Това е разговор за самия нерв на писането, за онзи момент, в който героят спира да бъде конструкция и започва да има собствена воля.

Ще обърнем разговора и към самия писател. Защото всеки автор има книга, след която започва да пише по друг начин: по-смело, по-истинно, понякога по-болезнено. Как се разпознава такъв поврат отвътре? Кой го налага? Читателят, времето, или самият автор, когато вече не може да пише както преди? Това са въпроси, които рядко се задават на глас, а отговорите им казват много повече за литературата, отколкото всяка рецензия.

Едно е да прочетеш роман. Съвсем друго е да можеш да попиташ автора защо героят е видял точно това и не е видял останалото. Тук няма да се задоволим с готови отговори.

Заповядайте, да четем героите заедно и да погледнем отвъд това, което се вижда.