10 писатели от 20-ти век, които поставиха основите на новата литература
Често дадено течение на което и да е изкуство се формира от гласовете, които се изявяват в дадения период. Това за литературата е закон, тъй като там най-важни са думите, тяхната комбинация и същина. А когато успеят да създадат изцяло ново направление, тогава не само авторът печели личностно удовлетворение. Печелят читателите.
Съдържание
Преди време представихме 10-те съвременни писатели, които променят лицето на литературата днес. Ако не сте я прочели все още, какво чакате? Със сигурност имате нужда от нова вълшебна история, която да изживеете.
Днес се връщаме век назад и нуждата ни дърпа към това да разгледаме творчеството на част от най-известните писатели през 20-ти век.
Вирджиния Улф
На първо място, без да се следва определена класация, защото все пак вкусът за литература е строго субективен, обръщаме внимание на пионерката на модернизма – Вирджиния Улф. Тя проявява новаторство в структурата на романа, като непрестанно дълбае в човешката психика и въвежда феминистката перспектива, изследвайки женската идентичност и ограниченията, наложени от обществото.
Препоръчваме: „Вълните“ (изд. Унискорп, 2009г.) – монологичен роман, чийто шест различни гласа се редуват да изследват общността, индивидуалността, връзката между двете и собствената личност.
Силвия Плат
Силвия Плат е една от жените, които яростно успяват да разчупят всичките табута, които по онова време витаят сред паяжини и страх. Пише интимна поезия и автобиографични романи, изследвайки теми като депресия, отчуждение, самоубийство, съревнованието между мъжа и жената, както и разглежда задълбочено темата за психичното здраве.
Препоръчваме: „Стъкления похлупак“ (изд. Сиела, 2022г.) – силно автобиографичен роман, проследяващ пътя на една преуспяваща жена във време, в което тяхната задача е да бъдат домакини. Щастието и успехът обаче и се изплъзват, а на тяхно място се настанява депресията и силният вик за помощ.
Тони Морисън
Силната жена с различният цвят, гласът на чернокожата общност – Тони Морисън. Писателката засяга теми, обвързани силно с травмата от робството, неправдата, расизма и идентичността на различния в САЩ. Пише, съчетавайки реалното с магичното. Интересен факт за нея е, че тя е първата чернокожа писателка, която печели Нобелова награда за литература.
Препоръчваме: „Възлюбени“ (изд. ИнфоДАР, 2022г.) – роман за робството и опитът различният да избяга от него. Главната героиня преживява катарзис в търсене на свобода и едновременно тъга по родината.
Симон дьо Бовоар
Френската писателка използва литературата като социален коментар – съчетава философия, политика и лични истории, за да представи темите, които най-силно я интересуват. Част от творбите ѝ поставят началото на нова вълна на феминизма през 60-те и 70-те години.
Препоръчваме: „Вторият пол“ (изд. Колибри, 2020г.) – изследователски труд, който обръща внимание на жената и нейната промяна от най-далечни времена до модерната епоха. В основата седят темите за половата неравнопоставеност, историческото потисничеството, женската биология, която по никакъв начин не бива да определя съдбата на индивида и други. Силен крещящ труд, който приема различни форми – феминистки манифест, философски изблик, повлияни изцяло от екзистенциализма.
Агата Кристи
Не случайно прякорът на тази писателка е “Кралицата на криминалния роман”. Авторката има издадени над 60 книги, всички в една и съща тематика. Основни похвати при творчеството ѝ са това, че голяма част от романите ѝ са изградени като пъзели, в които читателят може да разкрие убиецът преди финала, ако пожелае.
Препоръчваме: „Алиби“ (изд. Ера, 2018г.) – убийството на богат индустриалец създава смут и показва една от истинските черти на обществото – всеки крие нещо и то с цената на живота си.
Джордж Оруел
Оруел е един от пионерите в писането на политическа сатира. Почти във всички свои романи, той изобличава тоталитаризма, използвайки множество алегории и създавайки безброй антиутопии.
Препоръчваме: „1984“ (изд. Сиела, 2021г.) – Големият брат и неговите подчинени следят всичко. Въпросът е дали ни се живее в свят, в който не можем дори да си поемем въздух, без да се наложи да докладваме?
Франц Кафка
В света на Кафка присъстват въпросите за отчуждението, страха, бюрократичния абсурд и разбира се – екзистенциализма. Вдъхновен от Камю, Сартр и други, писателят бележи литературата по един особен начин, оставяйки след себе си наследство, значимо и днес.
Препоръчваме: „Метаморфозата“ (изд. Фама+, 2023г.) – новела, описвайки болката на един различен човек, превърнал се в чужд за дома, семейството, любимите си.
Габриел Гарсия Маркес
Маркес е обладан от любовта, от реализма и от мистиката. Преплитайки точно тези три теми в творчеството си, той успява да грабне читателя така силно, че недочитането на историята се превръща в смъртен грях.
Препоръчваме: „Сто години самота“ (изд. Лъчезар Минчев, 2020г.) – магически реализъм, история, самота и какво ли още не. Романът проследява рода Буендия, показвайки любовта, падението, страданието и всички неща, през които минават 7-те поколения.
Ърнест Хемингуей
Хемингуей е познат освен с писателската си кариера, ами и с това, че обожава и мрази едновременно войната, живее за природата и се възхищава на жените. В романите си той използва минималистичен стил, известен е с кратки изречения, неизказаното при него е толкова важно, колкото написаното. Изследва войната, смъртта, самотата и мъжката чест.
Препоръчваме: „Фиеста“ (изд. Фрея, 2023г.) – Париж през деведесетте години на 20-ти век – изключително обрано и едновременно дълбоко описание на епоха, обгърната с морален провал, разкрепостеност, духовна загуба и множество нереализирани любови.
Альбер Камю
И на последно място, но не по-важност – френският философ, писател, журналист. Камю задава въпроса за смисъла на живота в един безразличен свят. Литературата му е едновременно естетична и дълбока.
Препоръчваме: „Разбунтуваният човек“ (изд. Фама+, 2023г.) – философско изследване на бунта като човешка реакция на абсурда, несправедливостта и потисничеството.
Класическата литература би могла да бъде стожер в изграждането на човешката душа. Пъстротата ѝ може да ни помогне да намерим изгубеното, да определим интересите и да затвърдим вярванията ни. Най-вече, потапяйки се в този свят, можем да опознаем света, в който живеем и да видим промяната – не само наоколо, но и в нас самите.
