Добре дошли в осмата статия от рубриката „Автор под лупа“. На всеки две седмици заедно ще откриваме автори, за които ще си струва да четем и да се учим от тях. Основната идея на тези статии ще бъде да научаваме нови неща за хора от литературното изкуство, които или са известни на всички ни, или са останали в сянка, но въпреки това си заслужава да бъдат четени.
Коледните празници, почти всяка година, много често ни карат да се замислим за изминалата година и за това какво точно сме постигнали. Е, ако сме книжни плъхове, най-често си правим равносметка какво точно сме прочели… И тъй като от няколко седмици сме на вълна класика, днес отново ще обърнем внимание на един автор, който е поставил сериозни основи на американската литература. Така както Мери Шели направи пробив в научната литература с нейната творба „Франкенщайн“, така и днешният автор под лупа – Франсис Скот Фицджералд пръв успява да улови и развие „Ерата на джаза“.
Живот и творчество
Франсис Скот Фицджералд е роден на 24 септември 1896 г. в Сейнт Пол, Минесота, САЩ. Баща му, Едуард Фицджералд, произхожда от стара, но обедняла аристократична фамилия, а майка му, Мери Маккуилън, идва от богато ирландско семейство. Първоначално, когато родителите на малкия Фицджералд се събират, на пръв поглед за външния свят, това е голямо социално противоречие. Въпреки това, семейството успява да закрепи любовта си, но усещането за противоречието между аристократичните амбиции и финансовото несигурно положение остават в съзнанието на младия писател.
Още като дете Фицджералд проявява интерес към думите и писането. На 13 години публикува първия си разказ в училищния вестник. През 1913 г. постъпва в Принстънския университет, където вече окончателно се включва активно в литературния живот. Пише всякакви неща – пиеси, разкази, стихове. Мечтата му е не просто да стане писател, а да постигне слава и социално признание.
Ранните му текстове са силно повлияни от приключенска литература, романтични и мелодраматични тематики, както и още тогава се забелязва характерната му тема в романите – млад герой, който мечтае за успех, любов и социално издигане. В училище Фицджералд започва да пише театрални пиеси, които показват ранния му усет към диалог, сцена и ритъм. В университета продължава да поддържа интереса си към темите, свързани с амбицията и успеха, класовото разпределение и романтичната любов.
По време на Първата световна война, той постъпва в армията и докато е на служба в Алабама, се запознава с бъдещата си съпруга Зелда Сейър. Опасенията му, че може да загине на фронта, подтикват Фицджералд да започне да пише първия си роман „Отсам рая“. Романът е публикуван през 1920 г. и постига незабавен успех.
По-късно, Скот и Зелда се превръщат в икони и поставят началото на така наречената „епоха на джаза“. Този период се свързва от много хора с богатство, партита и излишества. Точно това правят и младите бохеми – харчат прекалено много пари и се забавляват като за последно. Това мотивира Фицджералд да напише по това време два от най-известните си романи – „Красиви и прокълнати“, изд. Нов Златорог, 1999 г., както и „Великият Гетсби“, изд. Фама, 2013 г. Макар „Великият Гетсби“ първоначално да няма огромен търговски успех, по-късно става емблема на американската мечта и нейната илюзорност.
Следващите години са много трудни за младото семейство, тъй като през 1930 г. Зелда бива диагностицирана с шизофрения, а алкохолизмът на Фицджералд се задълбочава. През 1934 г. писателят написва „Нежна е нощта“ – силно автобиографичен роман, с цел да покрие медицинските разходи за заболяването на неговата муза. През това време и неговото здраве се влошава, но това не го отказва от писането. Заминава за Холивуд и работи като сценарист, без да е особено удовлетворен от края на живота си.
Фицджералд умира на 21 декември 1940 г. в Холивуд, на 44-годишна възраст, от сърдечен удар. Погребението му е скромно и слабо посетено. След смъртта му, репутацията му нараства значително много, така че да стигне до това да бъде определен като „гласът на изгубеното поколение“ и ключов автор в американската литература.
Произведение на подиум
Може би един от най-запомнящите романи за мен самата, винаги е бил „Нежна е нощта“. Написан е през 1934 г., като в жанрово отношение е определян като психологически роман и социална драма. Интересното при него е, че е разделен на 3 книги, събрани в едно книжно тяло. Силно автобиографичен е и може би заради това много лесно може да стане любим на заклет читател, който освен с литература, иска да бъде запознат и с животите на хората, стоящи зад написаното.
Романът, най-общо казано, проследява възхода и моралния разпад на талантлив мъж, погълнат от любов, отговорност и саможертва. Действието започва на Френската Ривиера през 20-те години. В първата книга, Фицджералд успява много ловко да пресъздаде съвършения живот. За съжаление това се оказва илюзия. Център на внимание са Дик и Никол, които са силно влюбени един в друг, организират партита, привличат хората с лекота и интелект и живеят един прекрасен, съвършен живот.
Постепенно, за да преминем към втората книга, се вижда как се появяват различни пукнатини в живота на героите. Никол започва да има странно държание на моменти, Дик показва признаци на умора и душевна празнота, връзката им спира да е романтична. И така във втората част от романа, читателят бива върнат назад във времето, за да разбере, че нищо, което изглежда на пръв поглед перфектно, не може наистина да е такова.
Третата част проследява разпадът на връзката и животите на Дик и Никол. Така както досега нестабилна е била тя, а Дик се е опитвал да се грижи за нея, правейки я зависима от себе си, нещата бързо се обръщат. Никол се оправя и в последствие избира друг път за себе си, Дик затъва и губи себе си. Последните страници внушават пълното изчезване на някога блестящата личност.
Въпреки че животът на Фицджералд не се развива по такъв начин, този роман показва страховете му, както и мотивите за голяма част от действията му. Силата да опишеш толкова брилянтно живота си и да успееш да вдъхнеш живот на такава тежка история, е това, което прави автора един от класиците.
За кого е тази литература?
Литературата на Ф. Скот Фицджералд е предназначена за зрели читатели, които се интересуват от човешката психология, моралните кризи и илюзиите на успеха. Тя е насочена към хора, търсещи смисъл зад блясъка на богатството, и към читатели, които разпознават разочарованието, самотата и вътрешния разпад като част от модерния живот.
