“Пътуващото кино на мистър Сайто” е втората преведена книга на Анете Биерфелт на български език след “Когато животът ти поднесе хипопотам” и също толкова бързо завладява сърцата на читателите. Дали защото е изпълнен с множество колоритни герои, кой от кой по-чудати и особени, дали защото носи уют и топлина, въпреки несгодите и тежкия живот на героите или защото главната героиня е дете, не знам, но определено ми остана в сърцето и не спирам да мисля за нея.
Историята започва с изоставянето на едно бебе в кутия за обувки в манастир в Буенос Айрес. Това бебе монахините кръщават Фабиола, а тя израства запленена от обувките. Тази страст я съпътства през целия и живот, паралелно с друга – аржентинското танго. По време на един страстен танц, 17-годишната Фабиола забременява и ражда малко момиченце – Кармелита (Лита).
След изгонването им от манастира, двете поемат на път към Европа, но по непредвидени обстоятелства, корабът ги стоварва на северния канадски остров Горна Кайра. Тук те получават топло посрещане в гостоприемния дом “Витлеем”. Дом, който приютява всякакви странници, закъсали моряци и чудати образи. Сред тях е глухата Уна, с която Кармелита веднага намира общ език и получава приятел за цял живот; грижовната Маги, която често замества липсващата майка на Кармелита; Ветеринаря, който лекува наравно животни и хора; младокът Елиът, в когото Лита се влюбва и не на последно място – мистър Сайто. Загадъчният мистър Сайто, който обикаля островите със своето пътуващо кино и разнася не само новини от света, но прозорец към други светове – първите филми.
На този остров условията са сурови, климатът безмилостен, а борбата за живот нелека. Но тук Кармелита и Фабиола намират дом, разбиране и пристан насред бурите и вълните на живота. Тук вълните на океана прииждат по седем пъти, а самият живот на Кармелита също се разделя на седем вълни, които завършват с откриването на истинската любов и щастие.
“В някакъв момент на човек му писва да се взира в собствения си пъп. Тoгава трябва да излезе на дневна светлина и да ухажва случайността. Иначе щастието го подминава”.
“Пътуващото кино на мистър Сайто” е шеметно приключение на майка и дъщеря и тяхното “семейство”, изпълнено със страстно аржентинско танго, биещи в един ритъм сърца, общи сечения и магическата атмосфера на киното, завладяла умовете и сърцата им.
“В известен смисъл всички потегляме в живота със своето пътуващо кино. Никой от нас няма представа какво ще му донесе утрешния ден. Знаем само, че битието всеки ден прелива от сурова лента и трябва да я монтираме, както можем. Животът е дълга гирлянда от отделни кадри и някой все пак трябва да сложи ред”.
