С романа си „Последен случай“ Артуро Перес-Реверте, един от най-четените и превеждани испански писатели, обогатява литературната ни грамотност относно криминалната литература. Произведението на Реверте е преди всичко литература и кино и това личи от самото начало на романа. Афинетът на Реверте към криминалния жанр се долавя обаче не само в намигването му към известните имена на Артър Конан Дойл, Едгар Алън По, Агата Кристи, Дашиел Хамет, Реймънд Чандлър, а също така и към автори, които са по-скоро изчезнали от полезрението на четящите, като Гастон Льору, С.С. ван Дайн, Ърнест Хорнунг, Елъри Куин, Томас де Куинси, Емил Габорио, Гилбърт Кийт Честъртън, а също така и към писатели, които не са превеждани досега на български език като Ерик Амблър и Кларънс Мълфорд. Реверте превръща читателя в съучастник в литературната игра!
Но какво можем да кажем тук, че най-много определя романа „Последен случай“? И отговорът е – той е литературен рай за почитателите на Артър Конан Дойл! Сюжетът отдава почит на персонажа Шерлок Холмс и на прочутия актьор, който го е въплъщавал – Базил Ратбоун (1892-1967). Базил Ратбоун е актьорът, който в златната ера на киното, е изиграл Шерлок Холмс. Романът е написан от първо лице, единствено число. Гледната точка е на Ормънд Базил, който играе ролята на Шерлок Холмс – „човекът, който никога не е съществувал и никога не е умирал“.
Творбата се гради върху мозайка от цитати от творчеството на родения в Шотландия писател Дойл, като част от споменатите произведения са неговите романи „Етюд в червено“, „Знакът на четиримата“, „Баскервилското куче“, разказите „Клубът на червенокосите“, „Скандал в Бохемия“ и доста други. Така този роман „Последен случай“ от Реверте съществува във връзка с други текстове.
Цитиране в началото на всяка глава, алюзиране, жанрово подражание – всичко е налице за един интелектуален криминален трилър! Реверте отдава почит на класическите елементи на жанра: затворено пространство, ограничен брой заподозрени, интелектуална загадка, елегантно разрешение. Артуро Перес-Реверте ясно заявява, че целта е да се върне акцента към „умния, елегантен детективски роман“, а не просто да се покаже един напрегнат криминален сюжет.
И за какво толкова става дума в романа? Годината е 1960. Представете си малък хотел на отдалечен остров в Йонийско морe, буря, която прекъсва всякаква връзка със света и девет души, останали без изход. Компанията е пъстра – застаряващ британски актьор Ормънд Базил, изиграл Шерлок Холмс в петнадесет филма, испански писател на лековат криминален жанр Пако Фокса, ливанска оперна певица Наджат Фарджалах, италиански продуцент Пиетро Малерба, турски медик доктор Карабин, немско семейство Клемер, две английски туристки Едит Мандър и Веспър Дъндас, а сред обслужващия персонал е и собственичката на острова, еврейка от Австрия, госпожа Ракел Аусландер, двама гърци сервитьори Евгения и Спирос и французинът управител на хотела Жерар.
Открита е мъртва обаче в крайбрежна барака една от гостенките на хотела. Първоначално изглежда като самоубийство, но започва разследване, водено от Ормънд Базил, влязъл в ролята на Шерлок Холмс и Пако Фокса, неговият д-р Уотсън. Хопалонг Базил, както всички го наричат, но той презира това, влиза в ролята на най-известния детектив и освен че изглежда като него и разполага с аналитичен ум, за да разреши загадката. Ормънд Базил не е детектив, а актьор, а използвайки актьор, влязъл в ролята на Шерлок Холмс, Артуро Перес-Реверте прави ясна препратка и към киното.
В действителност, „Последен случай“ е произведение, пълно със значителен на брой алюзии и към киното от началото на XX-ти век. В колажа от актьори и актриси се усеща носталгията на писателя Реверте към това време, препращайки ни към имена на актьори като Ерол Флин, Лесли Хауърд, Тайрън Пауър, Дейвид Нивън, Джинджър Роджърс, Роналд Колман, Чарлтън Хестън и много други, за които ми беше интересно да потърся допълнителна информация. Частта от книгата, посветена на киното, определено внася по-различен нюанс в романа, което го прави по-различен и по-богат.
И тук, ако можехме да зададем въпрос на автора: „Дон Артуро, защо пишете с толкова много литературни и кинематографични препратки“? Да, много ги харесвам тези демонстрации на ерудиция, те са и предизвикателство за читателя. Освен към литературните препратки от различни произведения на Артър Конан Дойл и към доста писатели на криминална литература, в романа са споменати също така поединично и други известни имена като Ремарк, Колет, Моъм, Грийн, Цвайг, Томас Ман, Патриша Хайсмит.
Всичко навява „литературни спомени“, както пише Реверте и това е „свръхлитературно“, както си споделят главният герой Ормънд Базил и неговият д-р Уотсън – Пако Фокса. Защото в крайна сметка „в криминалния роман дуелът не се води между убиеца и детектива, а между автора и читателя“.
В заключение бих споменала, че „Последен случай“ е роман, който ще се хареса на любителите на интелигентно написаните криминални мистерии. Ако търсите книга, която показва любов към доброто криминално четиво и киното, „Последен случай“ е идеалният избор! Може би тя ще ви развълнува повече, отколкото предполагате.
