Тази година се състоя отново церемонията за Нобелова награда и награждаване на литературни творци в Стокхолм. Победителят е унгарският писател Ласло Краснахоркаи. Това е най-престижната награда за всеки автор и със сигурност вълнението покрай тази церемония е голямо. Краснахоркаи е известен със своите дистопични, меланхолични романи, спечелили множество награди, включително Националната награда за преводна литература през 2019 г. и Международната награда „Букър“ през 2015 г.
Шведската академията определя творчеството му като „завладяващото и визионерско творчество на 71-годишния, което насред апокалиптичен ужас, потвърждава силата на изкуството“. Това е и мотив на самия писател, който от години говори за вида на литературата в модерния живот и как точно тя намира пътя си до читателите.
Живот и творчество
Ласло Краснахоркаи е роден в Дюла, Унгария. Има завършено образование в юридическия факултет на Сегедския университет през 1976 г., а по-късно през 1983 г. завършва и филология в Будапещенския университет. През по-голямата част от живота си пътешества много – посещава Монголия, Китай, плава през Атлантическия океан, обикаля Европа и САЩ, както и посещава Босна и Херцеговина, Япония и други страни. Опознаването на различните култури със сигурност играе голяма роля за изграждане на творчеството му.
Като писател, но и като сценарист има спечелени доста награди. Пише основно романи, но има издадени и 4 сборника с разкази, както и написани 5 сценария за пълнометражни филми. Творбите му са известни със сложен, дълбок, често труден за възприемане стил. Използва много често изречения, които са много дълги, с много вложени конструкции и сложни връзки. Основните теми, които изследва са упадъка на света, моралните ценности и кризите, отчуждението и апокалиптичните перспективи, но и търсенето на красотата и духовната устойчивост на обществото, въпреки всичко.
Нобелова награда
Историята около Нобеловата награда е много интересна. Създадена по желанието на Алфред Бернхард Нобел, който е бил известен шведски инженер, химик и индустриалец. През 1876 г. изобретява динамита. Натрупва огромно състояние от производството на експлозиви и индустриални химикали, но към края на живота си осъзнава, че не иска да бъде запомнен като „търговец на смърт“ или просто един учен. Замисляйки се какво наследство да остави и как да изчисти името си, Нобел подписва завещание, в което изрично споменава голяма част от богатството му да бъде вложено в специален фонд.
Идеята на този фонд е да финансира ежегодно награди за хора, които по един или друг начин са допринесли с нещо ново, което би помогнало и би обогатило човечеството. Областите, които се спонсорират са Химия, Физика, Медицина или физиология, Литература и Мир.
След смъртта му през 1896 г. нещата не се получават толкова лесно и бързо с фонда, който Алфред Нобел създава. Настъпват юридически трудности, защото семейството му се противопоставя на завещанието и започват редица съдебни процедури и дела. През 1900 г. най-накрая бива създадена Nobel Foundation (Нобелова фондация), която администрира имуществото и интересите на наградите.
Още на следващата година са връчени и първите награди. Избрана е датата на смъртта на Алфред Нобел – 10 декември 1901 г. През 20-ти век се добавя и допълнителен ресор към останалите – награда за икономика.
С течение на времето, тази награда става най-престижното световно признание. Всеки, който бъде удостоен с нея се счита, че наистина е допринесъл за развитието на човечеството.
Известни личности, които са били наградени с тази награда са Ернест Хемингуей, Габриел Гарсия Маркес, Боб Дилън, Тони Морисън, Олга Токарчук за литература, Мартин Лутър Кинг, Малала Юсафзай, Лех Валенса, Нелсън Мандела за мир, Алберт Айнщайн, Ричард Файнман, Хигс и Енглер за физика, ол Кругман, Естер Дюфло, Амартя Сен за икономика и други.
Въпреки че светът се развива с бързи темпове и в момента е толкова наситен с информация, че понякога имаме чувството, че няма какво ново да измислим и изобретим, наградата всяка година бива връчена на творец или учен, който бива внимателно разглеждан от различни институции и бива доказано, че неговото творчество наистина е иновативно и има голяма стойност за хората.
Произведения на Ласло Краснахоркаи
Както споменахме, унгарския писател Краснахоркаи има солидно творчество зад гърба си. Едни от най-популярните му произведения са „Сатанинско танго“ (2001 г., изд. ИК „Стигмати“, прев. Светла Кьосева), „The Melancholy of Resistance“ (1989г.), както и „War and War“ (1999 г.)
Първата книга я има преведена и издадена на българския пазар, а другите две произведения все още не са стигнали за продажба тук. Със сигурност Нобеловата награда ще подпомогне по-бързия достъп до тази книга за обществото ни. И трите произведения си заслужават да бъдат прочетени, тъй като самите сюжетни линии и основните теми, карат човек да се замисли много по-дълбоко над съществуването си и заобикалящия го свят, отколкото би го направил в реалността.
Такъв тип произведения внасят спокойствие и любопитство в човешкото съзнание. „Сатанинско танго“ описва едно разпадащо се село в провинцията на Унгария. Група бедни и отчаяни селяни очакват с нетърпение и сякаш последна надежда появата на „спасителя“ Иримиаш. Това е дебютът на Краcнахоркaи, който веднага го превръща в литературен феномен. По-късно е екранизиран от режисьорката Бела Тар в едноименния 7-часов филм, който бива считан за шедьовър на арт киното.
„Меланхолията на съпротивата“ пък е разказ за малък унгарски град, в който настъпва сериозен хаос с пристигането на мистериозен цирк. В него жителите виждат един препариран кит, както и фигурата на основния персонаж, наречен от Краcнахоркaи „Князът“. Властта, страхът и духовното разлагане излизат на преден план. Отново е адаптиран във филм през 2000 г.
„Война и война“ е философския шедьовър на писателя. Главният герой, който е архивист, открива странен и мистериозен ръкопис, който според него съдържа тайната на човечеството – вселенската история. Той решава, че трябва да бъде споделена с максимално много хора и го качва в интернет. Цялото действие се развива в края на 90-те, което ни доказва колко прозорлив е писателят и как бързо усеща колко силно оръжие ще стане интернет след години. Основните теми са за безсмъртието, което се постига чрез изкуство, лудостта, саможертвата в името на нещо по-висше. Всеки читател, който има интерес към трудна, но качествена литература, задължително трябва да притежава произведенията на Ласло Краснахоркаи в дома си. Силата, с която авторът насища думите в книгите си, е това, което го прави истински подходящ за притежател на Нобелова награда.
Илюстрация: Ласко Краснахоркаи |© Ill. Niklas Elmehed / Nobel Prize Outreach
