Наскоро издателство „Миранда“ преиздаде в два тома Вълшебните приказки на Николай Райнов, вдъхвайки нов живот на тези класически произведения. До момента са публикувани първите два тома, а предстои издаването на още два.
Първите два включват български народни приказки от първите им издания през 1924 и 1925 година. В следващите два тома ще бъдат представени избрани приказки от поредицата „Приказки от цял свят“, публикувана от издателство „Стоян Атанасов“ в периода 1931 – 1934 година. Изданията са достъпни както с твърди, така и с меки корици, което ги прави подходящи както за колекционери, така и за широката читателска аудитория.
Николай Иванов Ра̀йнов е виден български писател и художник и една от най-ярките фигури в българската литература. Твори в жанровете на поезията, белетристиката и културологията, като се фокусира върху историята на изобразителното изкуство, фолклора и етнографията.
Първи том: „Самодивско царство“ – Български приказки
Съдържа: 18 приказки.
Втори том: „Златното птиче“- Български приказки
Съдържа: 27 приказки
В тях оживява магическият свят на българския фолклор – с неговите самодиви, змейове, юнаци и вълшебни изпитания. Изданията са богато илюстрирани от Любен Зидаров, чиито образи създават допълнителна атмосфера и връзка с автентичния дух на приказките. Любен Зидаров е един от най-значимите български художници и илюстратори. Смятам, че илюстрациите му спомагат за превръщането на приказките в живи светове, те са тяхното естествено продължение.
Бях силно впечатлена от майсторството, с което Райнов борави с езика и умението му да предава дълбоки послания. След всяка приказка ми трябваше време да си поема дъх и да осмисля текста. Осъзнах как пораствайки, забравяме, че доброто винаги побеждава и че всеки край може да бъде щастлив. Заменяме приказките с новините, с графиците и забравяме за магията. Може би не е просто клише изразът, че един ден ще бъдем достатъчно големи, за да четем приказки отново. Може би приказките никога не са били само за деца. Те са за нас – възрастните, които понякога забравяме да мечтаем. В тях се крият не само вълшебства и далечни светове, но и истини, които сме забравили с порастването си. Те ни връщат към детството, напомнят ни какво значи доброта, мъдрост и търпение.
Сред включените приказки имам и свои лични фаворити:
- „Змейовата невеста“
- „Неблагодарността на човека“, която ми припомни, че добрината не винаги ражда благодарност и не всеки, на когото помагаме, ще ни бъде признателен.
- „Самодивско царство“- успя да ме разчувства истински. След прочита й просто се обадих на майка ми и казах, колко я обичам. За мен това беше история за загубата и времето, което не чака.
За финал, препоръчвам тези приказки, не само защото смятам, че са част от златния български фонд и са задължителни за всяка библиотека, а защото в тях има много дълбочина и смисъл.
Снимки: Ева Максимова
