За стъпките в четенето

В „Книжарницата на мистър Ливингстън” (Моника Гутиерес, ИК „Кръгозор”) има строго правило за подребата на книгите – на първия етаж са класиките, устояли на годините, нравите и промените в епохите, носещи в себе си мъдрост, която бива натрупвана и осмисляна от читателите. Едва след тях, изкачвайки се по великолепното вито стълбище клиентите могат да достигнат до новоиздадената литература, или ако имат интерес до фантастиката.

Има толкова резон в избора, който сприхавият кнжар е направил, не мислите ли? Както четем и в книгата – нима не трябва първо да стъпиш на здравата основа на първия етаж, и едва тогава да се изкачиш нагоре, където освен модерна литература (колко символично) се намира и капандурата, след която следват звездите, полегнали в своя безкрай – каква по-хубава символика на човешкото душевно изкачване?

Днес, в нашата реалност има такова изобилие от пишещи хора, такова море от препоръки, ревюта, коментари, че и най-изкустният плувец в литературното море може да се нагълта с талазите на преливащите от всякъде вълни от думи. Спасителен пояс се оказва критичната мисъл, която да отсее акула от цаца, вълна от цунами, и качествено слово от словоблудство. Нима е възможно всеки трети любовен роман да те „хваща за гърлото и да не те пуска до последната страница”, ако си закърмил въображението си с незабравимите истории на Скарлет О’Хара и Рет Бътлър, на Маги Клийри и отец Ралф де Брикасар, на Фермина Даса и Флорентино Ариза, на Амбър и нейният капитан Морган и още, и още многолистни, многопластови, силно емоционални и носещи общочовешко послание истории.

Разбира се, че никой от нас не може да прочете всички книги на света, и няма как всяка книга да ни се хареса. Но можем да предложим на себе си и младите читатели около нас част от класиката, която поставя основите на добрия вкус и критично мислене. Вярвам например, че всяко дете може да припознае магията на приключенстването през белите на Том Сойер и Хъкълбери Фин, на Роня, на Пипи, просто е – подаваме им ръка и заедно претичваме през прашните улици на отминалия свят, и вместо да им превеждаме непознати youtube термини, ние можем да ги улесним в разбирането на архаичните думи в тези прекрасни романи.

Какъв искаш да станеш, когато пораснеш? – въпрос, чийто отговор може да се търси и създава между кориците на детските романи, вместо между епизодите на детските канали. Комуникацията и близостта, която се създава между нас и децата ни е много по-голяма при четене на книга, отколкото при гледане на филми.

В повечето случаи, когато чуем въпроса „Кое е първото – яйцето или кокошката?“, отговорът често е просто повдигане на рамене. Но на въпроса „Кое е първо – книгата или филмът?“ почти винаги отговаряме без колебание: книгата. И това е отговор устоял във времето, независимо от това колко много процъфтява филмовата индустрия, защото хоризонтът, който разширяват книгите не може да бъде по-добре изпъстрен от собственото въображение, което се подхранва дума след дума, страница по страница.

Нека растем заедно със света ни, такъв, в какъвто ни се е паднало да живеем, с целия технологичен и всякакъв напредък, който той търпи. Платформи като Storytell например дават чудесна опция за две в едно – книга и ежедневни задачи, за да насмогваме с всичко, което искаме да отметнем, но вярвам, че е хубаво да си настелем пътя на развитие с добре подредени книжни павета.