Днес в „Книголюбител“ споделяме няколко цитата от Карлос Руис Сафон (1964–2020) – испански писател, обичан заради своите загадъчни истории, атмосферата на стара Барселона и любовта към книгите, която присъства на всяка страница от творчеството му.
Той е автор на световноизвестния роман „Сянката на вятъра“, с който поставя началото на поредицата „Гробището на забравените книги“. Преди международния си успех пише и романи за млади читатели, сред които „Принцът на мъглата“, „Среднощният дворец“ и „Септемврийски светлини“ – истории, в които мистерията, приключенията и свръхестественото заемат централно място.
„Когато умът разбере случилото се, раните в сърцето вече са прекалено дълбоки. ”
„Навярно заради това я обожавах още повече, заради вечната човешка глупост да се стремим към онези, които ни причиняват болка.”
„Голяма част от живота си ние прекарваме в сън, особено когато бодърстваме.”
„Да печелиш пари не е трудно само по себе си. Трудното е да печелиш, като правиш нещо, на което си струва да посветиш живота си.”
„Книгите са огледала – в тях човек вижда само онова, което носи в себе си.”
„Съдбата винаги се спотайва току зад ъгъла. Досущ като крадец, проститутка или продавач на лотарийни билети – това са трите й най-често срещани въплъщения. Онова, което съдбата никога не прави, са визити по домовете. Човек трябва сам да търчи след нея.”
„- Знаете ли какво им е най-хубавото на разбитите сърца? – попита библиотекарката.
Поклатих глава.
– Че могат да се разбият истински само веднъж. Останалото са просто драскотини…”
„Не се обиждай, но понякога човек говори по-свободно пред някой непознат, отколкото пред близките си. Навярно защото непознатият ни вижда такива, каквито сме, а не каквито му се иска да бъдем…”
