Новият роман на Васил Попов – „Караеврен“ – е официално достъпен в аудиоплатформата Storytel, където почитателите на мистичните и епични истории могат да се потопят в едно вълнуващо и динамично звуково изживяване. Проектът представлява мащабно платно, което свързва ключови моменти от родната история, древната тракийска митология и съвременния свят.
Структурата на романа се разгръща по сложна времева линия, обхващаща три основни епохи: драматичните събития около Балканските войни (1912–1913), българските мироопазващи мисии в Ирак през 2003 г. и близкото настояще (2025 г.). Всички тези етапи са обединени от мистичния образ на Бранимир (Еагър) – „святочер“ (безсмъртен воин и Син на Сабазий), орисан да води вековна борба срещу древни демонични сили.
Самото понятие „Караеврен“ носи дълбок символизъм и е старото име на странджанското село Близнак. В буквален превод от турски език изразът означава „Черен змей“. С течение на времето обаче думата „аврен“ губи първоначалното си значение на митично влечуго в паметта на местното население и започва да се асоциира по-често с понятието „вселена“. По време на официалната аудиопремиера авторът Васил Попов споделя, че дефинициите „Черна вселена“ и „Черен змей“ прилягат еднакво точно на атмосферата и духа на новата му книга.
За разлика от предходните произведения – „Мамник“, „Лехуса“ и „Аждер“, където фокусът попадаше главно върху разгадаването на заплетени мистерии, в „Караеврен“ сюжетните карти са изначално открити. Тук читателите и слушателите ще открият отговори на въпросите, акумулирани в миналите книги от поредицата. Романът е разделен на две основни части: първата е мащабна ретроспекция, посветена на съдбата на тракийските бежанци в началото на ХХ век (тема, загатната още в „Аждер“), а втората продължава сюжетното действие непосредствено от финала на предходната книга, извеждайки на преден план едно познато чудовище, което този път се разкрива в пълния си блясък.
Централен антагонист в историята е Марине – образ, трансформиран в емпуса (демон-жрица). Тя търси възмездие за жестокостта на селяните, оставили я да се удави преди цяло столетие. Образът на емпусата е заимстван от древногръцката митология, където това женско създание традиционно се свързва с изкушението, измамата и съблазънта.
В този проект Васил Попов залага на по-дълбок археологически подход, като търси паралели между българските народни вярвания и митологиите на други страни. Проучванията му показват, че фигурата на аждера (змея) не е изолиран феномен, а присъства осезаемо в културния код на целия регион и извън него. В иранската традиция съществува създанието „аждида хака“, а топоними с подобен корен се срещат в Армения, Украйна и Сърбия (например филмовият наслов „Свети Георги уби ажда“). Изследването на тези междукултурни връзки обогатява вселената на романа и извежда историята извън рамките на локалния фолклор.
*** Снимка:Личен архив на Васил Попов
