Най-старата книга в моя дом
„Моят дом е моята крепост” казали едно време римляните и са били много прави. Общото между това и „Най-старата книга в моя дом” е предисторията на есето. Моят дом е добре укрепена крепост с железни врати и циментови стълбища, които те водят право към подземие наречено мазе. Там няма страшен дракон, но за щастие и други пазители няма. Едно ниво под земята се намира врата, зад която има безкрайно много съкровища – от бидоните за зеле и компотите на баба, които са вече древни антики, до книги! И след преминаването през всичките прашни коридори с паяжини в готически стил, установих, че най-старата книга е от 1994 година. Нищо впечатляващо бих казала, предвид приключенията до откриването й.
Да не споменавам и търсенето на златистия ключ за тази стая, наподобяваща пещерата на 40-те разбойници, в по-балкански стил, плюс уговорките с царя и царицата на апартамент номер 15, за да ме заведат до там.
Ето защо се разрових в дълбините на интернет и онлайн магазините, за да открия нещо по-старо. Така открих „Жаби” на Аристофан от 1917 година. Това означава, че изданието се води вече антика, не като компотите, а истинска антика! В Русия теоретично се счита, че вещта трябва да е на над 50 години, за да бъде наречена така. За да бъдем точни тази книжчица е на сто и пет години.
Въпреки леко окаяния си вид и почти отлетяла предна корица, книгата е същинско бижу. От типичния си шрифт, който всеки си представя като чуе думите „стара книга”, до наличието на носовки. А това е още една причина защо добавих точно тази книга към скромната си библиотека. Вече с гордост мога да се нарека собственик на една доста старинна вещ. От малкото ми проучване установих наличието на три бройки (вече две) в сайтове от интернет, от което идва изводът, че освен стара, книгата е вече и рядка. Разбира се, ако човек се поразрови и поприказва покрай антикварните магазини и книжарници, би открил екземпляр. Но чувството да вървиш с бодра крачка към куриерския офис, за да си вземеш пакета е прекрасно. Най-близкото сравнение би могло да бъде с отварянето на коледните подаръци. Понякога знаеш какво се крие зад опаковъчната хартия, но въпреки това си нетърпелив.
Днес при всяка една нова книга, до която се докопам и стане част от съкровищницата ми, си спомням единствения момент, в който въобще не се зарадвах на такъв подарък. Беше преди цели 16-17 години и като довод в защита ще уточня, че тогава още не можех да чета и всяко дете в градината се радва повече на играчки. Та онзи ден, когато така развълнувано бързах към офиса на доставчика, си спомних това. Разликата с емоцията от тази случка и когато отворих „Жаби” е от небето до Сатурн. Беше щастие в най-чистия му вид!
Всеки, който чете и намира удоволствие в книгите, не само като куп страници между две корици, а като уникална и почти вечна вещ, би разбрал. Фактът, че в шкафа си държа нещо, което е надживяло две световни войни (1914-1918г.; 1939-1945г.), Елвис Пресли (1935-1977г.), Ела Фицджералд (1917-1996г.) и още редица всеизвестни личности и събития, е неописуем. Повод за гордост и отговорност, защото подобни ценни вещи трябва да се пазят.
Това е най-старата книга в моята библиотека, а сигурна съм и в библиотеката на баба ми. 100% гаранция, че е по-древна от гореспоменатите компоти. В настоящето аз съм пазител и избраник, който трябва да я съхрани. За жалост не успях да науча къде е била преди, в чий дом е била център на вниманието или просто е събирала прах. Някак жалко, историята ѝ навярно е извънредно интересна, самата тя може да стане отделна книга (или поне разказ). Най-старата книга в моя дом е една от тези, които ми носят най-много радост.
