Библиотекарят препоръчва: Препоръки от екипа на Народна библиотека “Иван Вазов” в Пловдив
Съдържание
Екипът на Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив представя няколко вълнуващи книжни предложения за инициативата „Библиотекарят препоръчва“.
„Самотата на простите числа“ – Паоло Джордано
Препоръка от: Станислава Георгиева, Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив
Романът „Самотата на простите числа“ е чудесен за по-младата ни аудитория. Паоло Джордано борави с чувствата на две крехки души, поставени на фона на реалността такава каквато е – с всички взаимоотношения, които произтичат в едно общество, непрощаващо и отхвърлящо различията. Как родителите се отнасят към своите различни деца, и как връстниците експлоатират всяка възможност за проява на жестокост? И кога решаваме да се изправим сами? Тези въпроси разглеждаме тук, и още.
„Обвързаности в огледалото на времето“ – Рена Балзан
Препоръка от: Гълъбина Желязкова, Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив
Многопластов роман. Няколко главни герои, които в хода на повествованието разкриват стари и настоящи взаимоотношения по между си. Нада и Ерика – майка и дъщеря, които почти не се познават, разделени в миналото по силата на изборите.
Нада дълги години води своята нелека борба с мислите за своята майка. Защо я изостави? И, ако в едни моменти и се иска да забрави вече за нея, то в други тя усеща нетърпим порив да узнае нещо за майка си. Една майка и повече от една дъщери… Но вината на майката не бива да се носи от която и да е дъщеря.
Авторката Рена Балзан настоява, че всички сме спътници. И е добре, преди да се изпълни финалният акорд на живота ни, да сме се помирили с другите.
Eames: Beautiful Details
Препоръка от: Михаил Свирачев, Американски център на Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив
Представям ви – Eames: Beautiful Details – забележителен албум, разкриващ творчеството на един от емблематичните дизайнери на 20-ти век.
„Eames: Beautiful Details“ празнува безпроблемността и плавността, в която Чарлз и Рей Иймс действат като съпруг и съпруга, и като дизайнери, неограничени от традиционно професионалните граници. Избрани са детайли от техния живот и работа, от техните изискани дизайни до техните иновативни експерименти и дори са включени изображения, изобразяващи ежедневните поетични моменти от техния живот, и са споделени тук, в тази изложба в рамките на книга. Вдъхновен от потапящите и оригинални слайдшоута на Чарлз, в които той умело подбира и групира изображения, които предават информация в естетически, директен и достъпен начин, тази книга се стреми да създаде визуално живота и работата на Eameses, като преведе зрителя през възхитително пътуване, фокусирайки се върху техните „красиви детайли“. Дизайнът на опаковката на „Eames: Beautiful Details“ е модел, вдъхновен от триъгълниците и цветовете на един от техните най-изобретателни, макар и по-малко известни, дизайни за деца, наречен просто „играчката“. Той също така отдава почит на моделите, които са използвали в своята обичана къща от карти. Семейство Eames внасят чувство за хумор и радост във всичко, което са създали, а дизайнът и оформлението на книгата имат за цел да предадат този дух във визуален празник за очите. Това е доказателство за Eames и трайната стойност на добрия дизайн, че техният шезлонг Eames, създаден през 1956 г., продължава и до днес да е може би най-разпознаваемия и желан обект от дизайна на мебелите от средата на века. Техните експерименти в технологични иновации, като формован шперплат и фибростъкло, са довели до такива класически предмети като огънатия шперплат LCW и DCM столове, столовете от формована пластмаса и Aluminium Group; всички от които все още се произвеждат от Херман Милър. По същия начин Чарлз и Рей проектират и построяват свой собствен дом през 1949 г. в Pacific Palisades и все още се почита като забележителност на съвременната архитектура. Построен като част от програмата Case Study в Калифорния, спонсорирана от списание Arts & Architecture, това е един от най-ранните експерименти в сглобяемото строителство, използвайки готови индустриални части. Но за разлика от строгостта на голяма част от съвременния архитектурен дизайн, в тяхната фабрика като черупка се живее с любов заедно с личните им колекции от народно изкуство, съкровища от пътуванията им и предмети от ежедневието, освежаващо показвани с обич и без претенции. В дизайна на изложби като „Mathematica: A World of Numbers… and Beyond, 1961“ за IBM се считат за новаторски като интерактивен, образователен и опитен начин за комуникация на чудото и магията на математиката. По подобен начин техният основен филм, Powers of Ten, 1977, изразява математическата концепция за умножаване на десета степен по много директен, прост и мощен начин. За разлика от всяка друга книга, публикувана по-рано за Чарлз и Рей Иймс, тази уникална монография е визуален празник на тяхната работа и живот и е създадена в истинско сътрудничество с внука на Чарлз, Иймс Деметриос, и други членове на семейство Иймс.
Този невероятен албум, както и други заглавия посветени на архитектурата и дизайна бихте могли да разгледате в Американския център на Народна библиотека “Иван Вазов“.
„Селин Дион: Силата на любовта“ – Елизабет Рейно
Препоръка от: Роза Анастасова, библиотекар в сектор “Изкуства”, Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив
„Селин Дион: Силата на любовта“ ни повежда по удивителния път на звездата, достигнала най-големи висоти, но също и на една забележителна жена, надарена с непоколебима смелост и воля. Елизабет Рейно отвежда читателя в интимния свят на Селин Дион, за да ни покаже жената от плът и кръв, превърнала се в световна икона. Тя ни разказва за необикновената съдба и невероятната кариера на един изключителен артист.
„Годината на чудесата“ – Джералдин Брукс
Препоръка от: Цветан Бакърджиев – Библиотекар в Сектор „Изкуства“, Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив
„Годината на чудесата“ от носителката на „Пулицър“ Джералдин Брукс илюстрира крайностите на човешката природа. През 1665 г. английското градче Ийм се бори със смъртоносна епидемия от бубонна чума. По призив на местния свещеник, жителите му доброволно се карантинират, за да спрат разпространението на заразата. За една година болестта покосява две трети от населението на Чумното село. Как при това положение оцеляват вярата, взаимоотношенията и общественият ред? В „Годината на чудесата” Брукс изследва последиците от катастрофата за една изолирана и дълбоко религиозна общност.
„Маниак“ на Бенхамин Лабатут стои някъде между Фауст и Франкенщайн
Препоръка от: Албена Николова, Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив
Авторът казва, че книгата му е плод на въображение смесено с факти. Условно можем да разделим романа на три неравностойни по обем части.
В първата част Лабатут разказва трагичната история на австрийския физик Паул Еренфест. В епоха на колосални открития и промени Еренфест се сблъсква с краха на рационалното в две направления или казано другояче Еренфест полудява! С първа част Лабатут дава ключа за целия роман.
Във втората част той сглобява по много интересен начин живота на „най-умния човек на ХХ век“ – Джони фон Нойман. Под формата на свидетелства на хора от семейството му, приятели и колеги, които разказват за детството му, научна дейност, открития, експерименти и случки от неговия живот. Кратко, фрагментарно, щриховат „явлението фон Нойман“ или личността на един човек, чийто ум, интелект и въображение далеч надхвърлят човешките.
Роден Нойман Янош Лайош в Будапеща. Като дете, наричан вундеркинд, той расте запленен от науката и изумява връстниците и преподавателите си. Лабатут търси границата между гениалност и лудост. Говори за чудовищната мощ на науката и последиците от великите открития сглобявайки пъзела – картина на човека с нечовешки бърз и остър ум.
В чисто човешки аспект фон Нойман е сингулярност, парадокс, противоречие. Сложен характер, уязвим и способен на крайности, с емоционални дефицити и липса на чувство на съпричастност. Той осъзнава чудовищната сила на науката, но не може да спре. Смята, че ядрената заплаха е неизбежна, и дори подкрепя идеята за превантивен удар, което го прави трагично раздвоен между науката, морала и политиката. Едно от най-значимите творения на фон Нойман е компютърната архитектура. Той не просто дава най-важното технологично постижение на ХХ век, той ни оставя част от ума си. Наричат машината Математически анализатор, цифров интегратор и компютър или МАНИАК. Вратата към дигиталната ера и изкуствения интелект е отворена.
В третата част се питаме: Еманацията на лудостта ли е дигиталната ера?
Малко преди смъртта му попитали фон Нойман какво е необходимо на една машина за да започне да мисли и да се държи като човек? Той казал, че компютърът не трябва да бъде сглобяван, а трябва да бъде оставен сам да израсне, че трябва да разбира езика, да чете, да пише, да говори и казал още, че трябва да си играе като дете.
Древната китайска игра Го е създадена с цел да развива ума (разума). Издигната в изкуство от големите играчи от изтока, за тях тя е единственото създадено от човека, което съперничи на красотата на Вселената. Човекът срещу машината. Лабатут припомня историческата игра от 2016 г между великия корейски играч Ли Седол и компютърната програма „Алфа Го“, където компютърът печели с 4:1, защото проявява човешки качества – творчески подход, въображение и интуиция.
„Маниак“ на Бенхамин Лабатут ни кара да се замислим до къде се простират възможностите на изкуствения интелект. И не е ли той, като нов тип разум, гениален маниак в безкрайния абсолют. Какво ще е бъдещето, ако се разкъсат преките му връзки с човешкото. На какво си играем ние всъщност?
