Симона Панова е сред онези съвременни български писатели, които връщат фолклора в разговора за днешния човек. След поредицата за „Змей закрилник“ тя представя нов роман – „Градска самодива“, в който легендите се срещат с градската реалност, а Видин отново оживява като естествен декор на тази среща.
В интервюто говорим за вдъхновението зад книгата, за начина, по който се раждат героите ѝ, и за усещането да пишеш истории, които стъпват едновременно в мит и настояще.
1. „Градска самодива“ ни среща с митичното в съвременен градски контекст. Как се роди идеята да пренесеш самодивите и змейовете в днешното ежедневие – с компютърни игри, офиси и социални мрежи?
В змейската трилогия се запознаваме с класическия типаж самодиви като героинята ми Зора: строги, опитни и вещи в отварите и напевите – съвършено наясно с мястото си в света.
С развитието на действието в „Змей омайник“ обаче съвременни млади жени също биват посветени в самодиви. Стана ми интересно как те ще приемат новата си роля: как ще се откъснат от досегашния си живот и ще усвоят самодивските знания и умения.
Затова избрах Срацимира – градско момиче, разработчик на компютърни игри, което си няма и понятие от билки и самодивски песни. Проследявайки нейния път, изследваме как би се отразила подобна промяна на някоя от нас.
2. Главната ти героиня, Срацимира, е „самодива против волята си“. Какво те привлече в този образ и какво символизира за теб тази трансформация – от рационалното към магичното?
Срацимира трудно приема новата си същност на самодива.
При Зора положението е друго – тя поначало се чувства не на мястото си сред хората и веднага грабва възможността да стане безсмъртна пазителка на природното равновесие.
За разлика от нея, Срацимира обича живота си на смъртна: средата си, дома си, Видин, семейството и работата си. Промяната се стоварва върху нея – както често се случва, против нейната воля – и я заставя да се приспособи към новите условия.
Срацимира запазва мисленето си на съвременен човек, логиката и рационалния подход, включително към усвояването на магията. Това преплитане на съвременност и мистика е един от любимите ми аспекти на нейния образ.
3. Видин присъства в книгата като дишащ герой. Какво е градът за теб днес и какво те кара да се връщаш към него – и в живота, и в писането?
Видин е моята крепост, моето убежище и моята мечта. Родена съм тук и тук съм израснала до завършването на гимназията. Липсваше ми през осемте години, които прекарах в чужбина, но това ме научи да не го приемам за даденост.
Откакто се върнах във Видин за постоянно, непрекъснато го преоткривам. Интересувам се от историята му, намирам си нови любими местенца и потъвам все по-надълбоко в омаята му.
Въпрос на нагласа. И на обич.
4. Би ли искала в бъдещи свои произведения да „събудиш“ и други български градове – със собствените им легенди, дух и митология? Ако да – кои места те вдъхновяват?
Видин е моето място и ми се иска всички следващи мои книги да бъдат свързани с него.
Планирам в бъдеще да пиша и в други жанрове. Градът обаче си остава Видин – не само фон, а главен герой в книгите ми.
Понятието ми за „вкъщи“ се простира и до Белоградчик и селата в околността. Моят дядо е от Върбово и аз съм силно привързана към този край.
Разбира се, не изключвам възможността някои сцени и герои да излязат извън очертанията на Видинска област. Сърцето на романите ми обаче е точно тук.
5. Когато пишеш фентъзи, вдъхновено от фолклора, какво изследваш първо – легендите или човешките характери, които ще ги „носят“?
Двете вървят успоредно. Интересувам се и от психология, и от фолклористика – чета доста материали и в двете области.
Фолклористиката ми е слабост. Правих подробно проучване на нехудожествена литература, свързана със змейовете и ламите, покрай първата си трилогия. След това изчетох допълнителен набор от творби, преди да се захвана с новата поредица, понеже исках да вплета в нея създания и мотиви, каквито не съм разглеждала досега. Интересът ми в областта не стихва с написаните романи, напротив – постоянно търся нови трудове, свързани с фолклора. Целта ми е да проникна възможно най-дълбоко във вълшебния свят, какъвто го е виждал българинът преди векове.
6. В нашия фолклор преобладават по-мрачните и страховити същества – юди, върколаци, плътници, караконджули. Имаш ли свои любими митологични фигури и по-близки ли са ти „страшните“ или „светлите“ образи?
При проучването си се натъкнах на много повече чудовища, отколкото герои – страхотиите изобилстват в нашия фолклор. Харесва ми, че повечето създания не са изцяло „добри“ или „лоши“, а могат да бъдат злонамерени или полезни в зависимост от ситуацията и отношението на хората към тях.
Змейовете са сред любимците ми точно заради двуликата си природа. Някои легенди ги представят като закрилници: пазители на градове и крепости, които се сражават с опасните лами и пазят ревниво кътчето, което обичат. Такъв типаж в „Змей закрилник“ е Пламен. В други приказки змейовете са описани като страшилища, които опожаряват, рушат и избиват цели села, а тяхната любов кара момите да излиняват до смърт. Тази страна на змейската същност съм въплътила в образа на Йордан.
Самодивите също са ми много интересни, затова и избрах да фокусирам новата си поредица върху тях. Народното творчество им отделя много особена роля: да бъдат пазителки на природното равновесие. Едновременно са извън общността на обикновените хора, но и са способни да влияят на съдбите им. Умели лечителки, те могат също така лесно да разболяват или да отнемат нечий разсъдък. За образа на самодивите, който изграждам в романите си, се опирам на фолклорни мотиви, но отсявам тези, които пасват на сюжета и замисъла ми.
7. Освен че пишеш, шиеш и шевици, вдъхновени от героите ти. Как се появи тази идея и как решаваш кои символи или цветове да вплетеш във всяка от тях?
Шевиците са сред любимите ми занимания, с които уплътнявам късчетата време, в които не пиша или чета.
Идеята да създам шевица за всеки герой от змейската трилогия бе продиктувана от желанието ми да им дам материално измерение. Избирам символите и цветовете така, че да са свързани със същността на дадения персонаж.
Например за шевицата на Пламен – змея закрилник от заглавието – избродирах слънца. В описанията му в романите често използвам метафори и изрази, свързани със слънцето, така че този символ ми се видя идеален за него. Палитрата на шевицата е в жълто и оранжево – уютни, сгряващи цветове, които да подхождат на грижовния му ведър характер.
За Йордан пък избрах образа на змията: смесица от мъдрост и коварство, обаяние и лукавство. Цветовете му са черно, червено и синьо – ярки, категорични и контрастни като присъщите му качества.
8. Кои автори или книги са те вдъхновили през годините – и кои би казала, че са оставили следа в твоя начин на писане или в начина, по който гледаш на света?
Всяка една прочетена книга ни влияе: и обичаните, и омразните, и дразнещите, дори скучните. Запълвам всяка свободна минута с четене, при това в най-различни жанрове, така че през съзнанието ми преминава сериозен обем страници. Затова и ми е трудно да посоча конкретни заглавия, още повече пък да степенувам важността им.
От класиците любими са ми Талев, Йовков, Уайлд, Достоевски и Дюма-баща. От съвременните писатели обичам Мураками, Бърдаров, Шафак, Господинов, Зюсак, Токарчук, Бакман. От авторите на фентъзи: Бардуго, Роулинг, Пратчет, Абъркромби и Куанг.
Чета много съвременни български автори и все по-често откривам нови любимци сред тях.
9. Имаш ли любим роман, свързан с митологията – българска или световна – който те е впечатлил и може би е повлиял на твоите собствени истории?
Повечето фентъзи е свързано с митологията – независимо дали българска, гръцка, скандинавска, келтска, азиатска или друга. Чета много подобни романи, разбира се. Вместо от тях обаче, черпя вдъхновение от първоизточника – самия фолклор – за да го пречупя през собствената си призма.
Сред българските романи, свързани с митологията, които според мен заслужават повече внимание, са „Седмият ангел“ от Валентина Вълчева, „Слънцеломи“ от Вида Делчева и „Лепири“ от Радослав Гизгинджиев. Харесвам и поредицата „Софийски магьосници“, и „ЛАМЯ ЕООД“, както и много други. Старая се да следя как се развива българското фентъзи и да подкрепям възможно най-много родни автори.
10. Има един въпрос, който задаваме на всички – какво за теб означава думата „книголюбител“?
„От нашите“ – както би казал Явор от „Градска самодива“. Четящите хора автоматично ги приемам за съмишленици, съратници, спътници из необятните дебри на литературата. Независимо дали харесвате фентъзи или трилъри, класика или романтика, приказки или поезия – все сте от моите хора.
11. И накрая – какво предстои? „Градска самодива“ е начало на нова поредица. Имаш ли вече в ума си следващата история, следващия герой, следващата магия?
Винаги. Обожавам да планирам следващите си стъпки и това важи с особена сила за романите ми. Естествено, тези кроежи търпят промени и поправки, но преди да се захвана с „Градска самодива“, построих основния скелет на цялата четирилогия. Събрах идеите, мотивите, сцените и героите, които искам да включа, разпределих ги хронологично, подредих действието и съставих подробен синопсис на всяка от четирите книги. Едва тогава започнах да пиша първата.
Тази структура много ми помага – дава ми увереност, че основните моменти са фиксирани и имат логическа връзка. Така имам свободата да се наслаждавам на процеса на писане и да обръщам повече внимание на дребничките детайли. За дявола не знам, но караконджулите се крият именно там.
В момента работя по втория роман от четирилогията – на етап първа чернова съм, когато всички елементи си идват по местата. Следва безмилостното ми редактиране, когато изпипвам, заглаждам, проверявам, сравнявам и размествам, трия и дописвам. Старая се всеки път да минавам през текста „като за последно“, за да бъде възможно най-чист и да улесня редакторите ми, когато стигне до тях.
Намерението ми е да завърша тази четирилогия, преди да се впусна в следващи книги. Стилът на всеки автор се изменя с годините, затова не искам да оставям времеви пролуки между романите, а да преливат гладко един в друг.
За мен писането е основен приоритет – влагам цялото старание, хъс и умения, на които съм способна, и силно се надявам това да проличи в книгите.
Може да поръчате романа “Градска самодива” и поредицата “Змей закрилник” от ozone.bg
