Лорд Байрон – или както е пълното му име – Джордж Гордън Байрон, 6-и барон Байрон – е една от най-ярките и противоречиви фигури на романтизма. Сред най-известните му произведения се открояват ироничната поема „Дон Жуан“ (1819–1824), посветена на легендарния прелъстител, както и „Странстванията на Чайлд Харолд“ (1812–1818) – полуавтобиографична творба, която утвърждава образа на мрачния, бунтовен и самотен „байронов“ герой. Именно този типаж по-късно вдъхновява персонажи като Хийтклиф от „Брулени хълмове“ на Емили Бронте.
Но Байрон привлича внимание не само с поезията си. Той се превръща в истинска легенда още приживе – ексцентричен аристократ, скандален любовник и човек, който сякаш живее така, както пише. Известната фраза „луд, лош и опасен за познаване“, изречена от неговата любовница лейди Каролайн Лам, вероятно описва най-точно личността му. Байрон обича разкоша, провокацията и свободата, а животът му преминава сред слухове, афери и непрекъснати обществени скандали. Умира едва на 36 години – на 19 април 1824 г., далеч от Англия, докато участва в борбата за независимост на Гърция.
В негова чест ето шест любопитни факта за живота и образа на Лорд Байрон:
1. Байрон отглеждал домашна мечка в университета
В началото на XIX век Байрон учи в Trinity College в Кеймбридж. Тъй като университетът не му позволявал да доведе любимото си куче Boatswain, той решил да отвърне с типичната за него ирония – взел си мечка. По онова време нямало правило, което изрично да забранява подобно животно в кампуса. В писмо от 1807 г. Байрон дори нарича мечката си „най-кроткото същество на света“ и се шегува, че ще я запише като студент.
2. Превърнал човешки череп в чаша за вино
В имението му Newstead Abbey, някогашно абатство, градинар открива добре запазен човешки череп. Вместо да се ужаси, Байрон решава да го превърне в чаша за пиене. По време на събирания той понякога я пълнел с вино и я подавал на гостите си като мрачна шега. Черепът толкова го впечатлява, че дори му посвещава стихотворението „Lines Inscribed Upon a Cup Formed from a Skull“.
3. Вдъхновил първата модерна вампирска история
През лятото на 1816 г. Байрон кани приятели и писатели във вила край Женевското езеро и предлага всеки да напише страшна история. От тази литературна игра се раждат две емблематични произведения: „Франкенщайн“ на Мери Шели и „Вампирът“ на Джон Полидори, смятана за първата модерна вампирска творба в английската литература. Главният герой в нея е вдъхновен именно от Байрон – харизматичен, тайнствен и опасен аристократ.
4. Байрон е свързан с фразата „истината е по-странна от измислицата“
Макар често да се приписва на Марк Твен, прочутата фраза се появява десетилетия по-рано в „Дон Жуан“. Там Байрон пише: “Тruth is stranger than fiction” – „Истината винаги е странна – по-странна от измислицата.“ Изразът постепенно се превръща в част от литературната и философската традиция. Смята се също, че именно Байрон допринася за популяризирането на латинското „carpe diem“ в английската културна среда.
5. Дъщеря му е смятана за първия програмист в света
Единствената законна дъщеря на Байрон е Ада Лъвлейс, родена от брака му с Анабела Милбанк. Вместо към литературата, тя се насочва към математиката и науката. По-късно Ада създава алгоритми за аналитичната машина на Чарлз Бабидж и днес често е определяна като първия компютърен програмист в историята. Любопитното е, че и тя умира на същата възраст като баща си – едва на 36 години.
6. Мемоарите му били унищожени след смъртта му
Байрон не желаел мемоарите му да бъдат публикувани приживе – вероятно защото отлично осъзнавал колко скандален би изглеждал личният му живот пред обществото. Сред слуховете около него имало истории за връзки с омъжени жени, отношения с мъже и дори подозрения за интимна връзка със собствената му полусестра. Преди смъртта си той поверява ръкописите на приятеля си Томас Мур с думите: „Когато съм студен, правете с тях каквото искате.“
След смъртта му обаче близките му решават, че съдържанието е твърде скандално за публикуване. По думите на неговия приятел Джон Кам Хобхаус, мемоарите биха донесли на Байрон „вечна слава за безчестие“. Ръкописът е изгорен почти веднага и до днес не е открито друго копие. Мнозина литературни историци определят това като един от най-големите пропуски в историята на литературата.
