Добре дошли в четвъртата статия от рубриката „Автор под лупа“. На всеки две седмици заедно ще откриваме автори, за които ще си струва да четем и да се учим от тях. Основната идея на тези статии ще бъде да научаваме нови неща за хора от литературното изкуство, които или са известни на всички ни, или са останали в сянка, но въпреки това си заслужава да бъдат четени.
Тъй като и в живота, и в книгите винаги е хубаво да разнообразяваме, за да не ни писне бързо дадено нещо, днес ще говорим за автор, който отдавна не е сред нас, но творчеството му все още поддържа здравословен апетит към живота. Понякога може да ни накара да се смеем, понякога да плачем, често да изпитваме удоволствие от това, че научаваме нови неща за живота и почти винаги може да ни кара да потъваме в скептицизъм и дълбочина. Джон Дън – най-значимият представител на така наречената метафизична поезия в Англия.
Живот и творчество
Джон Дън е роден в Англия през 1572 г. в католическо семейство. Баща му умира рано, а майка му е родственица на драматурга Джон Хейууд и свързана с Томас Мор. Тъй като по това време на власт е била Елизабет I и държавата е била основно протестантска, Дън не може да завърши официално образованието си. Учи в Оксфорд и Кеймбридж, но не получава диплома, защото отказва да даде Клетвата за превъзходството (клетва за вярност към Протестантската църква).
По това време не е било странно човек да е силно религиозен и голяма част от творците са били част и от църквите. По същия път е вървял и Джон Дън. През 1615 г. става свещеник, а през 1621 г. декан на катедралата „Св. Павел“ в Лондон. През по-голямата част от живота си, той живее в бедност и на заеми от приятели. Началото на това разорение е любовната му връзка със 17-годишната Ана Мор. Влюбват се и няколко години се виждат тайно, тъй като нито баща ѝ, нито чичо ѝ не са съгласни с връзката им и не позволяват да се венчаят. В крайна сметка те тайно сключват брак, но това проваля кариерата на Джон Дън и го обрича на затвор. Излиза бързо от там, но години по-късно получава одобрение за брака си от роднините на Ана Мор.
Най-ранните стихотворения на Джон Дън показват отличното му познание за обществото в Англия. Преплетени са хумор и крайна реалност, показвайки критиката, която Дън споделя непрестанно относно проблемите на социума. Пише много сатири, чиито тематика е насочена към теми като корупцията в правната система, посредствени поети и помпозни дворяни. Въпреки това не са ограничени, те изпъкват, защото истината е скрита зад елегантния му ум и способността му да подбира правилните думи. Отличават се и бързо стават обект на внимание на буржоазията.
Част от темите са насочени към истинността на религията – въпрос, който непрестанно блуждае в главата на Дън. Според него голям проблем на обществото е, че сляпо вярва и следва другите. Това ги лишава от изучаване на личното светоусещане и от истинско потапяне в религията. Той твърди, че всеки индивид усеща по различен начин вярата и за да я опознае и да се нарече „вярващ“, той трябва да е готов да се потопи в това предизвикателство.
Ранната поезия на Дън е известна също и с еротичната тематика. Той е първият писател, използвал думата „секс“ в днешния ѝ смисъл. Говори открито за брака и за изучаването на партньора във всяко отношение, най-вече интимно. Дори в една от елегиите си, описва поетично събличането на любовницата му и сравнява акта на галенето с изследването на Америка.
Тъй като животът му се стича по определен начин – преживява многобройни болести, губи много близки приятели, среща поредица от финансови трудности, по-късната му поезия губи авантюристичния и оптимистичен тон. Започват да се забелязват тематики от по-мрачно и набожно естество. Част от творбите му са посветени на близки хора, които умират. Той говори за своето отрицание, безнадеждността му, крайната посърналост и какво ли още не.
Творбите на Дън са остроумни, често използва парадокси, пише с фини, но забележителни аналогии. Метафората му е сила и непрекъснато можем да я видим по страниците на стиховете му.
Произведение на подиум
Произведението, което смятам, че задължително трябва да бъде разгледано е „Сонет XVII“. Част е от поредицата „Holy Sonnets”, като основната тема на тези творби е размишлението върху смъртта, Божията сила и духовната близост с Бога. Но не генерализацията ѝ, а именно това, за което говорихме малко по-рано – връзката на самия човек с неговия личен Бог. Дън обръща внимание на интимността в отношенията между хората и техния Бог. Твърди, че тя се изразява чрез страдание, покаяние и чиста любов към всевишния.
Много типични за творчеството на Джон Дън характеристики могат да се видят в тези творби – има множество метафори, образи, които съчетават телесното и духовното. Тонът на сонета е личен и много интимен, не говори за абстрактни идеи. Има много парадокси и контрасти, но не с фантастична насоченост, а реални, чисти похвати. Говори за смъртта и вечния живот, греха и изкуплението.
Друга характеристика за „Holy Sonnets” е, че са написани в кризисен момент от живота на автора. Те проследяват лични загуби – тази на съпругата му Ана Мор, многобройни деца, които умират млади, собствените му болести и усещането за смъртност у всеки човек. В „Сонет XVII“ той видимо преживява най-ужасната загуба – тази на жената, която обича. Но въпреки това говори за смирението и за това, че доста често смъртта е това, което ни насочва към Бога. Говори и за това, че краят на човешкия живот не е нещо непременно лошо, не е нещо ужасно… напротив, според Дън то е началото на прехода към Божията любов.
Тези основни послания и теми в творбите на Дън са отличен пример за това какво точно е метафизична поезия. Едно от основните неща при нея е, че авторите се опитват да използват личното страдание за свое собствено успокоение и превръщайки го в универсална истина, те откриват много по-голяма и важна кауза, в която да вярват.
За кого е тази литература?
Въпреки че не е много популярен в днешно време, Джон Дън е автор, чиито творчество ще остане важно за развитието на литературата още дълго време. Бих препоръчала неговите творби на хора, които търсят дълбока и психологическа наслоена поезия, които търсят съвкупност от философски теми с много духовност в тях самите. Ако сте почитатели на интелектуална поезия и обичате да предизвиквате несъзнаваното в главата ви, то този автор със сигурност ще ви помогне.
Важно е да се връщаме към миналото понякога, защото то е поставило основите на много сериозни и важни автори в днешно време. Ако искаме да си отговорим на въпросите кое и от къде е дошло дадено нещо, един от първите ни избори трябва да бъде поезията на Джон Дън.
