На 18 октомври в Народна библиотека „П. Р. Славейков“ – Велико Търново, се проведе литературна вечер под надслов „С думи (се) намираме“ – събитие, което събра автори, читатели и приятели на словото в атмосфера на споделеност, топлина и вдъхновение.
Защото има срещи, които оставят отпечатък – като светлина върху страница, като изречение, което чака своя читател. Именно такава среща беше и тази – посветена на приятелството, човешките връзки и силата на литературата да ни лекува и сближава. И за мое най-голямо удоволствие, аз бях част от нея.
Вечерта ме събра с две скъпи на сърцето ми съмишленички в писаното слово, а от много време насам – и извън него. Техните книги, които излязоха в последната година, вече докосват сърцата на много читатели – Галина Чолакова и Слава Георгиева, които чрез поезията и прозата си създават светове, от които всеки от нас иска да е част.
В гостоприемната атмосфера на Търновската библиотека и с помощта на нашия модератор Деница Костова, журналист и копирайтър създадохме атмосфера, която ще помним дълго. Специални гости ни бяха Здравка Евтимова – една от най-обичаните български писателки, и Марисиана Влашева-Михайлова – създател на Академия „Знание“, писател, художник и издател.
Йероглифи на тъгата и щит от светлина
Галина Чолакова представи поетичния сборник „Йероглифи на тъгата“ и сборника с разкази „Синият щит“ (изд. Академия „Знание“). Нейните книги, номинирани за Литературните награди „Перото“ 2025, се отличават с изящен, метафоричен език и дълбочина. В тях тъгата не унищожава, а преобразява – думите са едновременно щит, щик и лек. „Писането е смелост да преобличаш тъгата в надежда,“ споделя тя и вярва, че красотата може да се роди дори от най-болезненото преживяване, а щастието ни е въпрос на избор.
Поезия за пораснали души
Слава Георгиева представи своята дебютна стихосбирка „Предвидила съм и тази рана“ (изд. Академия „Знание“). Книгата е номинирана за наградите „Перото“ 2025 в категория „Поезия“. В нея се преплитат тъмно и светло, болка и надежда, истина и прошка. Слава е човек, който съчетава рационалното и духовното, светлина и мъдрост. Редакторът на стихосбирката Камелия Кондова казва: в поезията на Слава има „една всеопрощаваща философия, че нищо не е случайно, стига да съхраниш душата си“.
Камъкът на времето – роман за детството и приятелството
А аз с вълнение представих романа си „Камъкът на времето“ (изд. Библиотека България). Той разказва историята на едно приятелство, на едно детство. Действието се движи между минало и настояще, за да разкаже за четирима приятели, свързани от детството и от един тайнствен камък, открит в пещера. „Това е роман-поема за приятелството, което ни спохожда веднъж в живота и остава завинаги,“ споделя Камелия Кондова, която се съгласи да бъде мой редактор и направи пътя на първата ми книга лесен и изпълнен с удоволствие от процеса.
Думи, които лекуват
На събитието присъства и Здравка Евтимова, символ на съвременната българска литература, чиито творби са преведени на над 30 езика. С думите си тя припомни, че „силата не е в юмрука, а в думите, които могат да променят света“. Нашето приятелство искрено се стреми да прокара път към сърцата на хората именно с думите ни – заедно и поотделно.
Присъства и Марисиана Влашева-Михайлова – основател на Академия „Знание“, под чиято редакторска и издателска грижа излизат част от представените книги. Тя говори за личната си мисия да създаде пространство и общност, където да се събират творци, да се създават приятелства и да се дава подкрепа в процеса на създаване. Резултатът е Академията, пълна с хора, които вярват в силата на словото и мястото, което ни свърза и сприятели.
Модераторът Деница Костова водеше разговора с финес и емоция, превръщайки вечерта в истински диалог за приятелството.
С думи, които намират пътя си
„С думи (се) намираме“ се превърна не просто в литературна среща, а в празник на приятелството – на онези невидими нишки, които ни свързват чрез книгите, спомените и споделените усещания.
А на финала на вечерта Галина, Слава и аз споделихме първия си общ проект, резултат от нашето приятелство и още една крачка в посока на доброто и лекуването с думи. Преди два месеца създадохме Фондация „Три криле“ и един от бъдещите ни проекти с благотворителна цел – сборника с разкази „Да отгледаш рана“, посветен на темата за насилието. Всички средства от продажбите на книгата ще бъдат дарени на организации, работещи в подкрепа на жертвите на домашно насилие. Така думите ни ще се превърнат в сила – този път не само да докосват, но и, надяваме се, да спасяват.
